ЕПИЛЕПСИЯ
Асоциация на родители на деца с епилепсия (АРДЕ)
Асоциация на родители на деца с епилепсия (АРДЕ)
Организация
ЕПИЛЕПСИЯ

ЕПИЛЕПСИЯ

Епилепсията е едно от най-честите неврологични заболявания.

Голямата медицинска и социална значимост на заболяването се определят не само от широкото разпространение на болестта, но и поради това че засяга предимно хора в млада възраст и има сериозни последствия, както за индивида и семейството му, така и за обществото.

Епилепсията засяга 1% от населението на Земята - около 50 милиона души по света , а за България - около 70 хиляди. За една година заболяват между 20 и 70 на 100 000 души. Най- висока е заболеваемостта в детска възраст. Допуска се, че в хода на живота си по един на всеки 20 души може да получи епилептичен пристъп и, че по един на всеки 200 души заболява от епилепсия. Епилепсията e толкова честа, колкото инсулин –зависимият диабет. 

Нашите сведения за епилепсията датират от древността. Още преди 25 века Хипократ е направил сравнително точно описание на епилептичен пристъп. Думата епилепсия произлиза от гръцки език и означава обземам, обладавам, сграбчвам. В миналото се е считало, че припадъците са израз на божествено влияние, поради което епилепсията се е възприемала за “свещена” болест. В историята са познати много известни личности, които са страдали от епилепсия: лидери - Наполеон, Цезар, Александър Велики; религиозни фигури -Мохамед; писатели и поети - Достоевски, Флобер, Молиер, Джонатан Суифт, Лорд Байрон; композитори и хуоджници -Хендел, Чайковски, Винсент Ван Гог , учени и изобретатели - Алфред Нобел, Питагор, Сократ и др. 

Първото съвременно определение на епилепсията е дадено от Hughlings Jackson през втората половина на 19 век. 

Епилепсията е хронично заболяване, характеризиращо се със спонтанни, повтарящи се епилептични пристъпи. Епилептичният пристъп е внезапно разстройство на съзнанието, умствените функциии, двигателната активност, сензорната и автономната функция . 

Изолиран епилептичен пристъп, както и повтарящи се епилептични пристъпи, настъпили единствено под въздействието на определени провокиращи фактори / температура, травма на мозъка и др./ не се приемат за епилепсия. 

Днес се знае, че епилепсията в действителност представлява една голяма и разнородна група от заболявания, които имат различна причина, тежест на протичане и прогоноза, и единствен техен общ белег е склонноста към спонанни, повтарящи се епилептични пристъпи. 

Каква е генезата на епилептичните пристъпи? Епилептичните пристъпи се причиняват от нарушение на баланса между процесите на възбуждане и задържане в мозъка. При епилепсията група нервни клетки внезапно и неконтролирано произвеждат силни електрични разряди, които могат да се разпространят към съседни или по-отдалечени области или да обхванат целия мозък. 

Какви са видове епилептични пристъпи? Според общоприетата Международна класификация на епилептичните пристъпи, която се основава на клиничната изява и на данните от електроенцефалографията , те се разделят на две главни групи - парциални / частични / и генерализирани . 

- При простите парциални пристъпи абнормният електричен разряд остава ограничен в определена област на мозъка. Мястото на тази област определя външната изява на пристъпа. Например ако възникне в областта на мозъчната кора, която контролира движенията – ще се появявт потрепвания на съответните мускули. Ако възникне в сензорната област на кората – ще настъпят изтръпвания в съответните зони на кожата, ако възникне в областта , съврзана със зрението – ще се появят светещи точки петна и т.н . При всички тези пристъпи съзнанието е напълно запазено и пяциентът има ясен спомен за случилото се . 

- При така наречените комплексни парциални пристъпи епилептичният разряд има склонността да се разпрстранява и обхваща по-широка област от мозъчната кора – тогава съзнанието е променено, по време на пристъпа пациентът е неконтактен, двигателната активност се преустановява или той извършва нецелесъобразни стереотипни движения /автоматизми/. След пристъпа пациентът няма спомен за случилото се. Най-често такива пристъпи възникват, когато епилептичният фокус се намира в темпоралния дял на главния мозък. 

Когато локално възникналият разряд успее да се разпространи и обхване целия мозък парциалните пристъпи прерастват във вторично генерализирани с последваща загуба на съзнание и генерализиран тонично –клоничен гърч. 

- При първично генерализираните епилептични пристъпи абнормният електричен разряд се появява и обхваща едновременно всички области на мозъчната кора. Типична за всички генерализирани пристъпи е загубата на съзнание. Основните видове генерализирани пристъпи са генерализираните тонично-клонични пристъпи, абсансите, миоклоничните, тоничните и атоничните пристъпи. 

Генерализираните тонично –клонични пристъпи /grand mal/ типично протичат в няколко фази. Припадъкът започва с внезапна здагуба на съзнание и втвърдяване на цялата скелетна мускулатура. Дишането спира, очите са отворени и зениците широки. След тази тонична фаза, траеща около 20-30 секунди настъпва типичната гърчова или клонична фаза – ритмични потрепвания на ръцете, краката, главата, придружени от обилно изпотяване и изтичане на слюнка. Поради спиране на дишането устните и лицето добиват синкав цвят. Често има неволно отделяне на урина. По правило пристъпът трае 1-2 минути, след което дишането се възстановява шумно, съзнанието се възстановява постепенно през фаза на обърканост, пациентът е отпаднал и има нужда от сън. 

Абсансите / petit mal/ се срещат почти изключително в детска и юношеска възраст. Характеризират се с внезапни епизоди на изключване на съзнанието, по време на които детето се прекъсва активността си и гледа втренчено и безизразно. Тези епизоди често са много краткотрайни и могат да не бъдат забелязани. Когато са многобройни водят до затруднение в училище. Абсансите имат типична изява на ЕЕГ и се провокират от дълбоко дишане.

Цялата статия може да видите тук.

Прикачени файлове

Епилепсия
Реклама

Мнения

8 юли 2015 11:13
Елеана Симова
8 юли 2015 11:13

Епилепсията може ли да бъде излекувана напълно?