Френски учени доказаха отдавна съществуващата теория, че човешкият мозък възприема използвания инструмент като продължение на тялото.

Изследователи от Националния институт за проучвания в медицината и здравеопазването и Лионския университет проверили дали двигателните и сензорните реакции преди и след  работа с даден инструмент се различават.

Доброволци използвали известно време дълго устройство за местене на предмети. Оказало се, че след работа те чувствали ръката си по-дълга, без това да им пречи да си служат нормално с нея. В същото време обаче рутинни действия им отнемали повече време.

И други практически експерименти доказали способността мозъка  „да вписва” инструмента в схемата на тялото – според авторите, това е фундаментална основа за умелото му използване.

За първи път теорията за промяна на възприятията по отношение на телесната схема е лансирана през 1911 год. от британските невролози Хенри Хед и Гордън Холмс.