Неотдавна учени от университета в Уисконсин за пореден път потвърдиха старата максима «Всички болести са от нерви». В наши дни най-често се говори не за "нерви", а за "стрес".

Изследователите доказват със средствата на съвременната медицина, че здравето на хората, които в детството си са преживели силен стрес, е значително по-лошо в сравнение с тези, които са имали като цяло благополучен живот.

Какво обяснение дава медицината?
Психолози от лондонския Кралски колеж изследвали над 7 хил. души, родени между 1950 и 1955 год., като събрали информация за тяхното детство.

Прекаралите нещастно детство, изпълненено с лошо отношение от страна на възрастните или потиснатост заради неблагополучия в семейството, достигайки средна възраст били 5 пъти по-често с намалена трудоспособност по здравословни причини и по-склонни към депресия.

 Установено е освен това, че тези, които са боледували често в детството си, но не са били подложени на стрес, рядко се инвалидизирали.

Психолозите смятат, че преживеният в детството стрес е благоприятен фактор за развитието на различни заболявания. Да се обясни този феномен с чисто медицински аргументи се оказало доста трудна задача.

Учените установили непосредствена връзка между изживените в детството стресови ситуации и отслабването на имунната система.

В кръвта на доброволците, които характеризирали детството си като нещастно, било открито високо ниво на антитела срещу вируса на обикновения херпес – като правило, той се среща в скрита форма.
Тези антитела се изработват от организма, ако имунната му система е увредена. В кръвта на тези от участниците в експеримента, чието детство било безоблачно, нивото на антитела срещу херпесния вирус било в обичайната норма.

Тъй като имунитетът не е вроден, а се придобива, то състоянието на имунната система зависи  твърде много от условията през първите години на развитието. От друга страна, нервната система е неотделима част от цялостното функциониране  на организма.

 При стрес се отделят хормони, чието въздействие  променя биохимичните процеси на  целия организъм. Това постепенно разбалансира имунната система.

Въпреки, че с времето средата се променя и децата порастват, в психологически план те все още преживяват стрес. Това се отразява не само на поведението и обучението им, но и постоянно подронва имунната им система, което на свой ред има най-голямо значение за здравето.

Предвидими са бъдещи здравословни проблеми и при децата, чиито майки през бременността са били подложени на негативни емоции. Според медици от Хонконг, ако бременната жена е угнетена, потисната, депресирана, това може да има сериозни последици за нея и за детето й.

Известно е, че депресията изтощава защитните сили на организма и затова е съпроводена често от различни заболявания. Освен това родителският стрес много лесно се предава и на детето.

Специални статистики сочат, че децата, които растат в напрегната , изнервена обстановка, по-често страдат от простудни заболявания, а също от астма и диабет.