Опитите за самоубийство през последните години бележат значителен ръст. През 2008 г. в токсикологията във Варна лекарите всеки ден спасяват човек, отказал се от живота. 54 от пациентите са били деца и младежи, което е 16,5% от всички самоубийци. При пенсионерите тенденцията е подобна. Оказва се, че всеки шести, посегнал на себе си, е на възраст над 60 години. Тази година картината е същата...

Светла Иванова е психолог във фондация „Суицидопревенция”.  Тя каза за health.bg, чe 90% от случаите са вик за помощ.

Г-жо Иванова, работите по проект, спечелен от фондация „Суицидопревенция”. Как точно помагате на хората, преминали през опит за самоубийство?
Името на проекта е „Посттравматична суицидопревенция сред деца и млади хора”. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на общината в сътрудничество с Болнична база за активно лечение-ВМА и болница „Св. Анна”. Чрез консултации ще помогнем за преодоляване на кризата след извършен опит за самоубийство при деца и млади хора. Родителите и близките им ще получат също подкрепа от нас.

Кои са основните причини за подобен опит?
В тийнейджърската възраст основните причини са проблемите с родителите и връстниците. Срещат се случаи, когато малка група деца тероризира съучениците си по всякакъв начин. И накрая някои от тях не издържат и търсят начин да избягат от реалността. Най-често това става с лекарства. Лошото е, че когато това дете е било подложено на натиск, никой от възрастните не е забелязал, че нещо му тежи. Родителите обикновено се стряскат, когато вече е станал инцидентът. Някои реагират като отричат, че има проблем, и смятат, че това е каприз. Други са уплашени и се чувстват безпомощни и просто вдигат ръце. В двата случая и родителите имат нужда от подкрепа, за да успеят да преодолеят кризата на децата си. Не бива да карат младежите да се чувстват виновни. Децата винаги дават предварителна заявка за наличието на проблем. Такива сигнали са понижаване на успеха, промяна в поведението, затваряне в себе си, неподчинение, изнервяне.

В ромската общност какви са причините?
В малките селища децата трябва да пътуват до училище и това ги ограничава. Това им пречи да общуват пълноценно с връстниците. Скандали в семейството и с роднините са също сред причините. Имаше една млада жена, която беше психически и физически тормозена от всичките си роднини, включително и от мъжа си, само защото се е омъжила за него. Тя сподели, че сега е научила, че има начин да се защити от насилието.

Имали ли сте случаи на млади момичета, насилвани да се оженят?
Имахме момиче, което не беше успяло да приеме майчинството. Тя беше млада жена, но вече бе родила няколко деца. Толкова беше депресирана от това, че не се справя със задълженията си, че решила да се откаже от живота. Обикновено приемането на медикаменти се смята като най-лесен, достъпен и безболезнен начин. При демонстративните опити оставят празните опаковки на видно място или някакви други следи. По-лошо е, когато планират самоубийството си. Тогава отиват на място, където трудно ще бъдат намерени и скриват опаковките. Но реално при децата няма такива случаи, в които действително да искат да умрат. Аз поне не съм срещала такъв човек. Всеки дълбоко в сърцето си иска да бъде чут и разбран, да намери изход. За съжаление в нашия забързан свят нямаме много време да обърнем внимание на близките си.

Как продължават живота си пациентите след терапията?
По време на нашите срещи те откриват място където могат да говорят спокойно. Опитват се да намерят собствените си възможности, да променят поведението си спрямо хората, които по някакъв начин ги притесняват и да открият по-позитивен начин за справяне с трудностите. Защото каквото и да се случи, винаги има някакъв изход, който е различен от смъртта.

Успяват ли понякога да Ви изненадат с нещо?
Да, с откровеността си. Имаше една жена, която ми каза, че за първи път споделя с друг човек за насилието, което търпи у дома. Каза ми, че никой не е говорил с нея по този начин.

Смятате ли, че статистиката ще става все по-тежка с оглед компютърния монопол в общуването?
Компютърът наистина донякъде ни изолира от света, но той е и средство, което ни свързва. Не можем да му прехвърлим отговорността за нашите решения. Човешките взаимоотношения стават все по-сложни и няма кой да свърши нашата работа вместо нас. Всеки може да опознае себе си, за да опознае и другите.

Кое е най-малкото детенце, посегнало на живота си?
Имаше едно 11-годишно момченце от ромски произход, което от страх решило да сложи край на живота си. След скандал с роднини било толкова уплашено и мислило, че ще го убият. От страх решило само да направи това и изпил всички лекарства от аптечката в дома. И всичко заради враждата на възрастните в неговия род.