Двигателната Програма "Гимнастика с психопрофилактика и функционален контрол" е адаптирана към жените с нормална бременност. Има социално значение и е подходяща от първия до деветия месец. Тя е научно защитена и с патентно право.

ПРИМЕРЕН МОДЕЛ

НА ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ

ЗА ЖЕНИ С НОРМАЛНА БРЕМЕННОСТ

Автор: Нешева, И.

e-mail: iranesheva2005@abv.bg НСА

Ключови думи: гимнастика, бременни, модел

Известно е че гимнастиката в древността е била начин на живот и съществуване. Претърпяла през годините развитие, днес като спорт с нейните разновидности е една от най-трудните и атрактивни дисциплини. Гимнастиката в социален аспект според български и чужди автори винаги е влияела положително върху човечеството, подрастващото поколение, както и върху ембриона в женския организъм.

През 19-ти и 20-ти век здравето на народа в България е важна задача за здравеопазването, модел според медийната статистика – две деца в семейство. За съжаление, демографският срив, икономическата криза и генномодифицираните храни в страната през 21-ви век стават причина за изменения. Според статистическите данни се достига връх на процентно затлъстяване на населението. Установява се ниска раждаемост и се увеличава диабетът при бременните жени [7]. Налага се моделът едно дете в семейство. Българската жена е изпълнявала и продължава да изпълнява отговорната социално-биологична задача – раждане, отглеждане на здраво и жизнеспособно поколение, като отговорност и самосъзнание на всяка майка и приоритет на всяка нация.

Целта на настоящия доклад е теоретично да се представи и да се направи опит за прилагане в практиката примерен модел на двигателна активност за жени с нормална бременност. Задачите за осъществяване на целта са:

1.Анализиране на литературни данни по проблема и проучване на действащи форми на гимнастика за бременни;

2.Определяне мястото на гимнастика за бременни в класификационната структура на гимнастическите дисциплини;

3.Проектиране на модел – гимнастика при жени с нормална бременност.

МЕТОДИКА

За да изясним и обосновем необходимостта и смисъла от провеждането на планирано изследване от групата на абстрактните методи, използвахме метода на апробацията, т.е. предварително проучване за събиране на информация относно проблема. Обобщената информация оформихме в списък, който послужи за осъществяване на метода на действието за събиране и регистриране на факти и данни. Мислено представената система в разработката, която отразява предмета и обекта на изследването – занимания с гимнастика при жени с нормална бременност, е модел и е един от методите на моделирането [2].

АНАЛИЗ

От предварителната апробация се установи, че на територията на гр. София от съществуващите т.нар. модерни училища за бременни [5] 90 % централизирано в болничните заведения провеждат консултативни срещи с бъдещите майки, в които се обсъждат психологични проблеми и се дават важни практически съвети, свързани с бременността и раждането, но гимнастика не се практикува. Прави впечатление, че само в 10 % от тях се прилага двигателна активност – гимнастика, йога, Пилатес, фитбол, аква- гимнастика и др. Това са някои центрове, като например центърът „Съвременни родители”, болница „Света София” на д-р Мазнейкова, при които специалисти водят организирани занимания с гимнастика или други нейни форми.

През 50-те години учените Жаворонков Ю. и А. Каплан [3], основавайки се на клинични наблюдения установяват че, трениращите бременни претърпяват по-малко разтягане на мускулите, тъканите и кожата в областта на корема, отколкото нетрениращите. В продължение на много години руският учен Ягунов С. [3] наблюдава бременността и раждането на жени, занимаващи се с физически упражнения, и смята това за полезно и целесъобразно. По негово наблюдение средната продължителност на раждане при спортуващи бременни е около 13-14 часа, а при неспортуващи – 18-19 часа. Следователно тренираният организъм по-бързо излиза от положение на родовата болка. При наличието и́ се повишава количеството стрес-хормони в кръвта, свиват се кръвоносните съдове, повишава се кръвното налягане и т.н [9]. Всички тези промени водят до намалена доставка на кръв към плода, което го поставя в състояние на стрес. Това означава, че е необходимо непрекъснато доставяне на кислород до бебето, което майката ще осъществи с правилен режим на хранене, почивка и занимания с физически упражнения, които са препоръчителни.

Според нас гимнастика при жени с нормална бременност със своята специфика и съществена роля намира място сред голямото гимнастическо семейство [1] и я класифицираме в следната схема 1.

СХЕМА 1

Неоспорим е фактът, че начинът по който живее бременната, влияе на бебето в утробата. Именно двигателната активност способства за правилното формиране на бебето и готовността за явяването му в един нов и непознат за него свят.

От физиологична гледна точка [4] съществуват широки индивидуални колебания в структурата на женското тяло. Те са наследственоопределени и са обусловени от няколко фактора – начина на хранене, характера и степента на физическа активност (хиподинамия) и т.н. За понасянето на големи натоварвания по време на бременността и раждането е необходимо тазовата мускулатура, т.е. мускулите на тазовото дъно и вътретазовите мускули да бъдат подготвени чрез физически упражнения. Неслучайно коремната кухина у жените е с

по-голям обем и с по-ниско разположена диафрагма, която позволява значително по-голяма подвижност на намиращите се в нея органи и възможността от износване на ембрион. В тази връзка се подчертава голямата роля на коремната стена (около 0,5 m²) като важен фактор за поддържане на стабилното положение на вътрешните органи и зародиша при бременност. Ето защо е необходимо бременните жени да изпълняват специално подбрани комплекси от упражнения най-малко два пъти седмично за поддържане и повишаване на общия тонус на организма. Обучението в дълбоко гръдно вдишване и продължително издишване спомага за увеличаване на белодробната вентилация, която води до профилактика и подобряване на вътреутробната асфикция (максимално намален кислород в тъканите и към плода). Чрез упражненията цялостно се укрепва скелетната мускулатура и се увеличава подвижността в тазобедрените стави с цел повишаване ефективността на родовия акт.

Заниманията по гимнастика за жени с нормална бременност имат здравно- профилактична цел. Единственият кинезитерапевт, занимавал се по този проблем Пантелеева, Д. [6], както и други автори твърдят, че условно бременността се разделя на три периода, наречени триместри. През I период – от първия до третия месец, упражненията имат за цел да уравновесят нервновегетативните процеси, като се укрепи организмът и се повлияе на координацията чрез леки, свободни и дихателни упражнения от различни изходни положения – стоеж, седеж, тилен лег, колянна опора и др. Противопоказни са резките и силовите упражнения, включващи коремната мускулатура, скоковете и бягането. През II период – от третия до шестия месец, бременната е в

най-благоприятното състояние, защото организмът и физиологично се е адаптирал с наличието на плода, разположен високо в коремната кухина, и психологично, защото смущенията от страна на вегетативната нервна система (ВНС) намаляват и изчезват. Този период е най-подходящ за гимнастика. Препоръчват се упражнения за ръце и раменен пояс, гръбначна и странична мускулатура, за тазово дъно, тазобедрени стави и долни крайници. През III период – (от шестия до деветия месец) състоянието на бременната е най-тежко, защото дишането е затруднено вследствие на повдигнатата диафрагма, общия център на тежестта (ОЦТ) е изместен, походката е променена. За борбата със застойните явления в крайниците и поддържането на гъвкавостта има роля психо-физическата подготовка на бременната. Продължителността на заниманията в различните триместри варира между 20-45 минути.

Предложеният от нас модел на двигателна активност – за жени с нормална бременност считаме, че може да се прилага от І до ІX месец, тъй като има плавен, адаптиран, оригинален и неповторим характер от програмната ни работа. Той включва два основни модула – гимнастика и психотерапия (схема 2).

СХЕМА 2

Приемаме, че комплексният модел на двигателна активност при жени с нормална бременност може да реши следните задачи [8]:

Предложеният от нас модел е предпоставка за подобряване на физико-психическото състояние и самочувствие на бременните, както и удовлетвореността им от заниманията.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Поради факта, че до момента в повечето акушеро-гинекологични клиники не съществуват занимания с гимнастика, а в други се ограничават като цяло и има само единични опити в това отношение, предложеният модел – двигателна активност за жени с нормална бременност, би могъл да доведе до създаване на цялостна система за масово прилагане при бременни.

Допускаме, че обогатяването на теорията и практиката със знания на тази дейност ще допринесе и за специално отношение на специалистите акушер-гинеколози. Тъй като подобен вид проучвания са оскъдни, не на последно място се надяваме предложеното от нас проучване да има не само социално значение, но да е принос както за гимнастиката, така и за теорията и практиката на спортната наука.

Разработването и внедряването в практиката на модел – двигателна активност за жени с нормална бременност, значително ще подобри физическата и психическата дееспособност на жената, ще допринесе лесно да се понасят физиологичните и биомеханичните промени, съпътстващи бременността, както за по-лекото раждане и по-ефективното адаптиране през послеродовия период.

ИЗВОДИ

1.Гимнастиката е един от най-големите антидепресанти във всекидневието на човека.

2.Занимания с подобен вид полезна двигателна активност за бременни е правилен подход за здравето на майката и бебето.

3.Бременните се нуждаят от психическа устойчивост, която ще се постигне с психотерапевтичния модул на разработката.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Всяка инициатива като този експеримент ще бъде опит за увеличаване на интереса на бременните към физически занимания, здравето на бебето и значимостта на бременността, като физиологично състояние.

Според нас внедряването на гимнастиката за жени с нормална бременност към общата програма на специализираните здравни заведения, от една страна, е необходимост, а, от друга ще се провокира необходимостта от подготовка на специализирани кадри в това направление. Тази възможна ситуация ни позволи да твърдим, че е нужно в бъдеще да се организира системно обучение на специалисти към отдел „Следдипломна квалификация” при Национална спортна академия с направление „Гимнастика за жени с нормална бременност”.

ЛИТЕРАТУРА

1.Андонов, К., Ир. Нешева. Мястото на аеробиката, каланетиката и стречинга в семейството на гимнастиката. Научна конференция, май 2002.

2.Бачев, В., М. Галов. Основи на научноизследователската работа, I част, С., 2004.

3.Васильева, В. Физкультура для женщин. Москва, МЕДГИЗ, 1959.

4.Гаврийски, В., и колектив. Физиология на човека с физиология на спорта, ІV-то преработено издание, част ІІІ. Изд. Нови знания. С., 2005.

5.Интернет сайтове: www.roditeli.info/parents/ ; www.roditeli.info/parents/ ; www.roditeli.info/parents/

6.Пантелеева, Д., Гимнастика за жени с нормална бременност. Изд. МНЗ – Институт за здравна просвета. С., 1985.

7.Пантелеева, Д., Т. Чернев. Лечебна физкултура, приложена при случаи на

бремени, болни от диабет. Симпозиум по спортна медицина и ЛФК, Враца, 1988.

8.Попов, Н., Е. Димитрова, Р. Ганчева, Д. Ганчев, Д. Добрева, Л. Саздова, Д.

Любенова, Г. Марковска. Кинезитерапия в спортната практика. НСА – прес,

С., стр. 120, 2006.

9. Смилов, И., Ю. Петков. Мога ли да родя без болка? С., 2005.