Няма универсално меню. Всеки пациент на принципа проба-грешка сам трябва да определи кои храни му понасят, посочва гастроентерологът д-р Марин Мухтаров от МБАЛ „Кърджали”

Д-р Мухтаров, какво се крие зад този сложен термин - синдром на раздразненото черво (СРЧ)?

Това е едно неразположение, което е по-известно сред пациентите като колит. Оплаквания са свързани с дискомфорт и болки в корема, които се появяват неколкократно в рамките на три месеца и винаги са съпроводени с промяна в ритъма на дефекацията (изхождане по голяма нужда). При някои пациенти стомашните болки са комбинирани със запек, при други – дискомфортът е съпроводен с по-често ходене по голяма нужда. Често се наблюдава и промяна във формата на изпражненията – редуване на запек с диария. Обикновено болките в корема утихват след изхождане. Характерно е, че в повечето случаи от СРЧ страдат жените, както и хората в млада възраст.

На какво се дължи това, болестите не се ли проявяват в по-късни години?

В действителност синдромът на раздразненото черво не е истинска болест. Той НЕ предразполага към рак или друго тежко заболяване на дебелото черво. СРЧ може да вгорчи, но не и да съкрати живота на пациента. Тоест това е едно състояние, при което има болка, има дискомфорт, представлява проблем в ежедневието, но не е болест. Става дума за функционално нарушение на работата на червото, чиито причини все още не са категорично ясни за медицината.

Ако обаче симптомите са съпроводени с кръв в изхожданията, загуба на тегло, ако болката в корема се появява за първи път над 50-те или пък нощем, - това може да се касае за по-сериозен здравословен проблем и трябва да се отиде на лекар. Той ще прецени дали трябва да се предприемат по-сериозни изследвания на червото.

Може ли да се каже кои са факторите, които предразполагат появата на синдрома?

Неприятните симптоми като болка и коремен дискомфорт са по-характерни за хора, които трудно се справят със стресови ситуации. Това функционално нарушение има и определена сезонност - обикновено през зимата пациентите имат повече оплаквания. Допуска се влиянието и на някои храни, но и това не е абсолютно задължително. Понякога пациентите получават стомашни болки от определена храна, друг път я понасят добре. Възможно е синдромът на раздразненото черво да се обостри ако човек има някакво друго заболяване.

Какво е спасението при установен синдром на раздразненото черво?

Пациентите трябва по-активно да участват в грижата за собственото си здраве, да се самонаблюдават, да изключат от менюто си предизвикващите дискомфорт храни, да се съветват с лекар, на когото имат доверие. Практиката сочи, че винаги е добре да се спазва някакъв диетичен режим, но няма универсален такъв. Всеки пациент на принципа проба – грешка може сам да определи кои храни да спре. Когато има диария, трябва да се избягват храните, засилващи перисталтиката – груба целулоза, сладки плодове, натурални сокове, пълнозърнести хлебни изделия. Ако обаче пациентът има запек като симптом на раздразненото черво трябва да включи в менюто си точно тези храни.

Достатъчен ли е диетичният режим и може ли да бъде подпомогнат?

Най-съвременните методи за контрол на заболяването включват психотерапия, техники за релаксация и за справяне със стреса. Прилагат се и алтернативни методи на лечение – йога, медитация, акупунктура, билкови препарати. Разбира се, стандартното лечение е със спазмолитици за болката или пък с някои антидепресанти.