Високият белтъчен прием в кърмаческия период води до увеличено натрупване на мастна тъкан през детството и риск от затлъстяване.

Храненето през първите 1000 дни от живота, в т. ч. феталния, неонаталния и кърмаческия период, може да има дълготрайни последствия в по-късна възраст. То е основен епигенетчен фактор в метаболитното програмиране на затлъстяването в детската и зряла възраст и свързаните с негометаболитни нарушения (2 тип Захарен диабет), сърдечно–съдови заболявания и някои видове карцином.

Целта на това проучване е да представи отражението на ранното хранително програмиране върху теглото на човека и възможността за ефективна превенция на наднорменото тегло в детска възраст.

Методи. Въз основа на няколко големи рандомизирани конролирани проучвания са представени взаимовръзките на наднорменото тегло на майката, високото тегло при раждане, храненето със стандартни формули през първите 6 месеца и бързото натрупване на тегло през първата година от живота със затлъстяването в по-късна възраст.

В този контекст са насочени изследванията, които установяват как кърменето предпазва децата от затлъстяване в по-късна възраст. Ключов фактор в този механизъм е белтъчният фактор. Според така наречената “ранна протеинова хипотеза” високият белтъчен прием в кърмаческия период води до увеличено натрупване на мастна тъкан през детството. Възможният механизъм на усилената адипогенеза е увеличения стимул на секрецията на инсулин и инсулиноподобен фактор-1 (IGF -1) в резултат на богатото протеиново хранене.

Наскоро проведено проучване в Чили (InostrozaJ.etal., JPediatrGastroenterolNutr, 2014) изследва предимствата на хранене с ниско–белтъчна формула ( 1,65 грама протеин)/100 калории) пред стандартните формули (2,7 гр. протеин/ 100 калории) от 3 – месечна възраст на деца с риск от затлъстяване, чиито майки са с наднормено тегло. В проучването са включени и кърмени деца, които служат за контролна група.

Резултатите от това проучване показват, че децата хранени с ниско-белтъчна формула от 3-месечна възраст наддават на тегло с еднакво темпо като на кърмените деца. Когато трите групи са сравнени на 2-годишна възраст, децата хранени със стандартна формула са с по-високо средно тегло ( средно 518 грама повече) от децата , хранени с ниско-белтъчна формула. Подобен положителен ефект се установява и по отношение на индекса телесна маса (BMI). Децата, получавали ниско-белтъчна формула имат BMI съизмерим с този на кърмените деца. Другите растежни показатели, като обиколката на главата и ръста, са напълно нормални на децата с ниско-белтъчна формула.

Най-интересното е, че положителните ефекти на тази хранителна интервенция продължават една година след прекратяването й, което предполага, че храненето с ниско-белтъчни формули през първата година може да има дълготраен ефект върху здравословното развитие на детето.

Нели Жекова

Клиника по Неонатология, СБАЛАГ “Майчин дом”,

Катедра по АГ, МУ – София