Публикация

Институциите не работят на една честота


Д-р Галя Кондева е работила 5 год. в системата на НЗОК и 2,5 год. в управителното тяло на институцията. Професионалните й интереси са конкретно в областта на потреблението на лекарства и снабдяването с медикаменти по линия на задължителното здравно осигуряване.


Д-р Кондева, как преценявате сегашното състояние на националната здравна каса? И как виждате реална промяна – като приоритети и като време
Според мен през последните две години като цяло се въведоха правила, които доведоха до финансова стабилност, но за съжаление в никакъв случай не подобриха достъпността за пациентите. Достъпът до личния лекар не подлежи на коментар, но достъпът до специалисти си остана затруднен.

В същото време се освободи достъпът до болнична помощ, което повиши свръххоспитализациите и съответно доведе до напрежение в плащането в болничната помощ.
Притеснителното е, че при навлизането в криза никой не предлага краткосрочен и дългосрочен план за институцията и здравноосигурените по отношение на гарантираното им лечение – известно е, че през първите няколко месеца имаше проблем с приходната част на бюджета и затова оперативното ръководство ще бъде изправено пред много предизвикателства и в края на 2009 г., и през 2010 г.

Чисто практически погледнато, смятам, че трябва ресурсът да отиде повече към извънболничната помощ. Средствата трябва да бъдат преразпределени. Примерно през 2008 год. 60% от бюджета е отишъл за плащане по клинични пътеки, болнична помощ. Това е страшно много. 17% за лекарства, 8% за специализирана помощ.

Първо, хората трябва да имат свободен достъп до специалиста, като специалистите поемат ангажимент да провеждат качествено лечение, което не би довело до хоспитализации. Голяма част от хоспитализациите биха могли да бъдат решени на ниво извънболнична помощ.

Как на практика специалистът да поеме такъв ангажимент?
Ако говорим например за бронхопневмониите – една от клиничните пътеки, която е на второ или на трето място по разход. В днешно време бронхопневмония би могла да се лекува в амбулаторни условия, ако се извърши необходимото от специалиста – да се направи рентгенова снимка, да се поеме ангажиментът по проследяване на пациента.
Но за целта, естествено, той не трябва да получава 8 лв. за посещение. Ако по тази пътека имаме примерно 350 лв., а той получава 100-150, ще поеме това лечение и пациентът ще бъде излекуван.

А въпросът за намаляването като цяло на болничните легла?
Това е другият много съществен проблем. Защото касата казва – ами какво да правим, законът ни задължава да подписваме с всеки. Ние не можем да въвеждаме никакви други ограничения и т.н.
В същото време министерството пуска постоянно лицензи за нови лечебни заведения. В много случаи новите лечебни заведения са по-добри в технологично и битово отношение. И някак не е редно да не бъдат договорни партньори.
И затова може би е най-важно да се започне с една истинска национална здравна карта.
Например, какво стана с инвазивната кардиология – една много ресурсна област, която поглъща сериозен процент от бюджета за болнична помощ. Защото реално няма национална политика – за тази страна, с това население колко инвазивни кардиологични центъра трябва да има.

Въпросът със специализираните болници на каква платформа за обсъждане е поставен? Инерция или нещо друго пречи да приемем утвърдени модели в тази област – доказали, че са по-евтини и водят до по-високо качество на медицинската услуга?
Това е въпрос на политическо решение. Аз не знам в момента някоя политическа сила да има готов проект в програмата си и да казва: ако ние дойдем на власт, първите 6 месеца ще въведем ето тази здравна карта, НЗОК ще работи по нея, ще създадем стандарти за качество, ще запишем всички стандарти. Но никой не казва конкретни неща – всички са за повишаване на качеството, за повишаване на достъпността, конкретика няма.

След като ръководството на здравната каса е абсолютно зависимо от политическата воля, какво зависи от него, с какво би могло да я стимулира към промяна?
Според мен това, което липсваше през последните години, бе диалог между двете основни институции.

Министерството на здравеопазването и НЗОК трябва да започнат да работят на една честота. Министерството прави политиката и я провежда. Касата е финансовата институция. Естествено, че едното без другото не може да функционира.

Странното е, че и през трите години управлението на тези две институции бе поверено на хора на БСП. Вероятно става дума за различни крила на БСП и управлението е било от различни крила. Което е абсурдно дори да се каже.

Но ето, позитивният списък – той е точно в момента най-фрапантният пример за липса на сътрудничество между две институции.
Позитивният списък се прави от междуведомствена група, в нея има двама представители на НЗОК, единият от които е директор на дирекция „Лекарства” в касата и е правил процедурите по договаряне, извършващи се в касата в последните три години, т.е. компетентен човек.

Аз съм убедена, защото комисията е съставена от професионалисти всеки в своята област, че те при всички случаи биха възприели доводите на НЗОК по отношение на съхранение на нейния бюджет.

В случая смятам, че НЗОК играеше малко ролята на обидена, че й се иззе функцията да провежда самото договаряне и не оказа необходимото професионално съдействие. Истината е, че специалистите по реимбурсиране са експерти на НЗОК.
Лично за мен това е една от причините да се получат доста пропуски и грешки в списъка. НЗОК не се обърна към пациентите с обикновени и достъпни думи да им съобщи, че ще си получат лекарствата по този и този начин, че почти всичките лекарства са в списъка и т.н., което доведе до това огромно напрежение.

Как ще се реши според Вас този конфликт с позитивния списък? Какво ще стане до края на годината?
Според мен, ако касата имаше възражения освен това, че бюджетът няма да й стигне, тя трябваше да си направи един много строен анализ. Да направи сравнение с нейното потребление през предходната година, да напише абсолютно мотивирано писмо: тъй като в позиция еди-коя си вие сте дали такава рембурсация, ние смятаме, че нашият бюджет няма да издържи. Затова предлагаме на комисията да обсъди по-ниско ниво на заплащане. Наистина има такива позиции, които са свръхдобре оценени.

Каквито и предложения да направи касата, свързани с опазване на нейния бюджет, Комисията по позитивния списък ще ги приеме в по-голямата им част. Но касата не направи такива предложения. Тя направи предложения по отношение на технически грешки, написа, че има много продукти, които са реимбурсирани 100%, но официално не излезе с конкретни предложения.

Какви са реалните и обозрими перспективи за демонополизация на здравното осигуряване?
Като принцип съм за демонополизация. Но и тук все още много се говори и нищо не е направено.

Не съм привърженик на достъп на всички частни фондове до обществени средства. Защото 2 милиарда – това е ресурсът на касата – има в момента затруднения да се управляват от един фонд, а от 21? Това предполага и задължително изграждане на структура за управление на риска.

Коментарът Ви за наскоро отминалия конкурс за ръководител на НЗОК, в който участвахте?
Конкурсът мина много бързо. Първо, беше обявен доста по-рано, отколкото очаквахме. Мандатът на сегашния директор е до 31 август, обявата излезе на 15 май, конкурсът се проведе на 17 юни, на 24 – вторият етап.

В 10 часа отвориха пликовете, в 14 часа ни казаха оценките, в 14,30 започна събеседването и преди 16 ч. приключи.

Липсваше професионалната част – защото не е по силите на никого, дори да е много добър експерт, в рамките на 3 часа да прочете 4 разработки средно от по 100 страници и да ги оцени. Можеше да се изчакат 3 дни, да се поканят и външни експерти, да се проведе едно истинско събеседване.
Много принципи, които са заложени в правилата по процедурата бяха нарушени и по този повод аз внесох възражение. Не очаквам положителното отношение на УС. Дори, ако щете, заради факта, че трима членове на комисията са и членове на УС и при всички случаи те ще подкрепят собственото си решение.

" }-->

Коментари