НЗОК търси диалог за решаване на проблемите на пациентите с ревматоиден артрит
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА (НЗОК)
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА (НЗОК)
Организация
НЗОК търси диалог за решаване на проблемите на пациентите с ревматоиден артрит

НЗОК търси диалог за решаване на проблемите на пациентите с ревматоиден артрит

Изискването лекарствата за ревматоиден артрит да се изписват само от лекари на договор с НЗОК няма да засегне пациентите

На 14 юли 2015 г. в Централното управление на Националната здравноосигурителна каса (ЦУ на НЗОК) се състоя среща между експерти от дирекция „Лекарствени продукти, медицински изделия и контрол по предписване и отпускане“ (ЛПМИКПО) и представители на три пациентски организации – Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит (АПРА), Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) и Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев (БСБББ).

Поводът за нея бе публикуването на официалния сайт на НЗОК на „Изисквания на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ (www.nhif.bg, линк Лекарства). В дискусията, която приключи в късния следобед, взеха участие директорът на дирекция ЛПМИКПО д-р Николай Ингилизов и председателят на АПРА – г-жа Роза Чеглайска, членът на Управителния съвет на Асоциацията – г - жа Анета Драганова, от зам.-председателят на ОПРЗБ – г-жа Боряна Ботева, както и председателят на БСБББ – г-н Живко Янков.

Публикуваният за обществено обсъждане документ трябва да влезе в сила от 1 август т.г. Промяната в изискванията за лечение на болните от умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ се налага от факта, че през миналата година НЗОК е заплатила за биологични антиревматични лекарствени продукти 57 390000 лв., което съставлява 10 % от бюджета за лекарства на НЗОК.

За сравнение, касата заплаща средно по 10 лв. месечно за лечение на болни с хипертония – една от водещите причини за смъртност у нас.

Промените са продиктувани от необходимостта от постигане на адекватно лечение и най-вече – наблюдение на пациентите, приемащи биологични антиревматични лекарствени продукти, напълно или частично заплатени от НЗОК.

Досега много от протоколите за скъпоструващото лечение се изписват от болнични специалисти ревматолози, които нямат договор в извънболничната медицинска помощ с НЗОК. Пациентите имат притеснения относно това, че не се наблюдават и не се отчита регулярно ефектът от приложената терапия, както и рисковете от възможни усложнения. Болните, независимо че са здравноосигурени, се преглеждат „на частно“ при тези лекари, тъй като те не работят с касата.

При извършване на проверки на специалистите ревматолози от извънболничната медицинска помощ контролните органи на институцията са установили, че някои от тях отчитат диспансерно наблюдение на пациенти с умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит. В същото време, пациентите свидетелстват, че не са диспансеризирани. Получава се омагьосан кръг, в който, от една страна – касата заплаща скъпоструващото лечение на пациентите, но не може да осъществява контрол върху ефективността на тяхното лечение и адекватното им проследяване. От друга – пациентите плащат от джоба си, а не е ясно дали получават лечение с необходимата ефективност. Затова в Изискванията е добавено условието протоколите за биологични антиревматични лекарствени продукти да бъдат изписвани от ревматолози, работещи по договор с НЗОК в извънболничната медицинска помощ. Така институцията ще може да упражнява контрол дали действително пациентите получават лечението, което им е необходимо и дали се проследяват адекватно.

Няма основание пациентските организации да се опасяват от това, че с новото изискване на НЗОК ще се ограничи достъпът на болните до специалисти ревматолози. НЗОК е сключила договор със 133 ревматолози в извънболничната медицинска помощ на територията на 28-те районни здравноосигурителни каси, с изключение на три – в Кюстендил, Хасково и Силистра.

НЗОК е готова за диалог с пациентските организации

и в тази връзка ще удовлетвори очакванията на трите сдружения, които подчертаха необходимостта от положителна промяна в тяхното лечение. За целта ще бъде организирана среща между НЗОК, заинтересованите пациентски организации и националния консултант по ревматология и водещи специалисти по заболяванията, за да се уточнят позициите на страните и да се постигне положителна промяна в лечението на пациентите. НЗОК пое ангажимента да организира срещата (предвид натовареността на водещите специалисти, както и периода на летните отпуски), като ще покани проф. д-р. Рашо Рашков, национален консултант по ревматология, председател на Българското дружество по ревматология иначалник на клиника по неврохиругия, проф. д-р Румен Стоилов – началник наотделение "Възпалителни ставни заболявания", проф. д-р Златимир Коларов – началник на отделение "Системни заболявания на съединителната тъкан", доц. д-р Венета Пейчева – началник на отделение по "Дегенеративни и обемни ставни заболявания" - всички от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“; проф. д-р Стефка Кузманова, дм - началник на клиника по ревматология в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив и доц. д-р Владимир Кадинов, дм – началник на клиника по ревматология в УМБАЛБ „Света Марина“ и ръководител на катедра в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна.

Мнения