Публикация

4000 пациенти с РА, болест на Бехтерев и други ревматични заболявания остават без лечение

Наредба 39 за последен път е обновявана през 2004 г., когато терапията с биологични средства не съществуваше. Това означава, че наредбата не включва биологичните продукти и изследванията, свързани с биологичната терапия.


От 1 август само пациентите с ревматични заболявания, които са диспансеризирани и имат достъп до ревматолози, работещи с НЗОК, ще получават протоколи за терапия с биологични средства според нови изисквания на НЗОК. 

Критериите за диспансеризация на болните с ревматични заболявания не са актуализирани от 2004 год. Според Анета Драганова, член на УС на Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит (АПРА) , това оставя 4000 болни с ревматични заболявания без лечение от 1 август. У нас близо 100 хил. души страдат от ревматични заболявания. Въпреки че в страната работят 133 ревматолози, голяма част от тях нямат договори с касата. В същото време в много общини и в областите Кюстендил, Хасково и Силистра няма такива специалисти. Според новите изисквания на НЗОК  при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18-годишна възраст (www.nhif.bg, линк Лекарства) протоколите за биологични антиревматични лекарствени продукти да бъдат изписвани само от ревматолози, работещи по договор с НЗОК в извънболничната медицинска помощ. Това се обяснява от НЗОК с факта, че институцията ще може да упражнява контрол как пациентите получават лечението, което им е необходимо и дали се проследяват адекватно. Според Анета Драганова обаче причината е опит да се икономисат средства. През миналата година НЗОК е заплатила за биологични антиревматични лекарствени продукти 57 390 000лв., което съставлява 10 % от бюджета за лекарства на НЗОК. НЗОК е в преразход. Лечението с биологични средства на един болен с ревматоиден артрит например струва около 3000 лв на месец.

На 14 юли 2015 г. в Централното управление на Националната здравноосигурителна каса (ЦУ на НЗОК) се състоя среща между експерти от дирекция „Лекарствени продукти, медицински изделия и контрол по предписване и отпускане“ на НЗОК и представители на три пациентски организации – АПРА, Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) и Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев (БСБББ).

Според Анета Драганова трите пациентски организации са категорично против влизането в сила на „Изискванията”, защото диспансеризацията на болните с ревматични заболявания не е актуализирана от 2004 год. и много пациенти са извън системата на диспансеризация. От НЗОК твърдят, че имат договори с 133-ма ревматолози. Това обаче е невъзможно, тъй като всички ревматолозите у нас са 133, но много от тях, вкл. почти всички доценти и професори, не работят с НЗОК. Много общини нямат никакви ревматолози, а три области града нямат изобщо ревматолог, работещ с НЗОК. Трите пациентски организации настояват диспансеризацията да се актуализира по настоящите критерии на НЗОК. Остаряли са например критериите относно клиничните показатели и относно заплащането на ревматолозите. От вторник, 21 юли, трите организации започват протестни акции във връзка с проблема. Във вторник пациентските организации стартират протестите с митинг през НЗОК.

За да имат достъп до лечение с биологични медикаменти всички болни, които кандидатстват за такова трябва да са диспансеризирани (според наредба 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията). 

Наредба 39 за последен път е обновявана през 2004 г., когато терапията с биологични средства не съществуваше. Това означава, че не е съобразена с изискванията за включване на биологични продукти и изследванията, посочени в наредбата, които се полагат на диспансеризираните пациенти не съвпадат с изискванията за включване и продължение на биологична терапия.
• За ревматоиден артрит няма нито едно МКБ. Анкилозиращ спондилит с множествено засягане на гръбначния стълб има код М 45.0, синдром на Фелти е М 05.0, но ревматоиден артрит като цяло не фигурира в номенклатурата на МКБ. 

• В съществуващата наредба се предоставя възможност за изключително ограничен набор от медицински процедури и изследвания, които не покриват и половината от необходимите изследвания за започване и продължаване на лечение с биологични медикаменти, които НЗОК изисква. Пример: За диагноза Анкилозращ спондилит(МКБ М45.0)при диспансеризация се полагат 2 прегледа от специалист годишно, изследване на кръвна картина с 8 показателя и СУЕ(показва наличие на възпалителен процес) ;рентенови снимки веднъж на 2 години . Само за започване на лечение с биологични медикаменти НЗОК изисква: рентгенова снимка на бял дроб; рентгенова снимка на сакроиличани стави; хепатитни маркери; изследване за наличие на туеркулоза (манту); кръвни изследвания, доказващи наличие на възпалителен процес.
• Повечето ревматолозите нямат готовност и яснота как да подготвят диспансеризация по стара наредба с нови терапии и няма как да успеят за 2 седмици ...
• НА ПРАКТИКА ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ СЛЕД 1-ВИ АВГУСТ ВСИЧКИ НАД 4000 ПАЦИЕНТА С РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЛЕЧЕНИЕ С БИОЛОГИЧНИ СРЕДСТВА ТРЯБВА ДА СПРАТ ИЛИ ПОНЕ ПРЕКЪСНАТ ТЕРАПИЯТА СИ, ДОКАТО БЪДАТ ДИСПАНСЕРИЗИРАНИ.
За да се изпише биологично средство на пациент с РА (РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ), трябва да има поне 2 години давност на диагнозата (от времето на поставянето й):
• Това означава, че ако вие имате новооткрит, но тежък и агресивен РА, диагностициран сега, трябва да изчакате 2 години, за да имате шанс за биологично лечение – за РА са необходими 6 месеца за тежки, необратими и инвалидизиращи рентгенографски структурни изменения ... Какво става и с пациент, който се лута м/у различни лекари и специалности с неправилна диагноза и има заболяването от години и чак сега получава правилната диагноза – ако трябва да чака още 2 години?
• Целта на биологичната терапия и при РА и при АС (анкилозиращ спондилит ) и при ПсА (Псориатичен артрит) е ранно включване в началото на заболяването с цел спиране или поне забавяне на структурната увреда и подобряване на нормалното функциониране и качеството на живот.

За АС се изисква вече и изследване на ревматоиден фактор, който няма отношение към това заболяване.
• Допълнителни изследвания и разходи за пациентите
За АС се изисква освен наличие на сакроилиит доказан рентгенологично (възпаление на сакроилиачните стави – един от първите сигурни признаци за наличие на АС) и доказателства за възпалителен процес в едва ли не всички отдели на гръбначния стълб, което е характерно за по-късните етапи на заболяването.
• Ако това е налице, то имаме вече изцяло вкостен и вдървен гръбначен стълб и доста напреднала болест, която едва ли има нужда от каквото и да било лечение ...
• Целта на биологичната терапия при РА, АС и ПсА е ранно включване в началото на заболяването с цел спиране или поне забавяне на структурната увреда и подобряване на нормалното функциониране и качеството на живот.
При РА (ревматоиден артрит)и ПсА(псориатичен артирт) дозата на МТХ(метотрексат – основен болестмодифициращ конвенционален медикамент, използван при РА) , която трябва да се достигне преди пациентът да премине на терапия с биологични медикаменти е 25мг
• По консенсус на Българското дружество по ревматология, който е съобразен с Европейските и Американските гайдлайни, дозата на МТХ е 20мг.
Изискват се поне 2 базисни(стандартна терапия) средства (при РА и ПсА), като едното трябва да е МТХ, всяко да е приемано поне 6 месеца (а не заедно общо 6 месеца, както беше до сега), като това трябва да се е случило в последните 12 месеца (а не когато и да било). Т.е. иначе казано базисната терапия трябва да се е случила в поледната 1 година преди подаването на документите, като всеки медикамент самостоятелно и/или в комбинация трябва да е приеман за поне 6 месеца
• Това означава, че ако пациент е приемал тази терапия преди повече от година, напр. преди 18 месеца, в необходимата доза и продължителност и тя е била с недостатъчна ефективност и/или е довела до странични ефекти, това не се зачита и пациента ще трябва да я приема отново ...
Лабораторните изследвания могат да се правят само в лаборатории, имащи договор с НЗОК/РЗОК:
• В малките и отдалечени населени места не винаги пациентът има избор от лаборатории с договор с НЗОК или не, което означава, че това ще ограничи достъпа на пациентите и ще повиши разходите за техните изследвания (ще се наложат допълнителни пътувания), които НЗОК и без това не поема, въпреки, че ги изисква.
Рентгенови снимки и/или дискове се приемат също само от рентгенови лаборатории с договор по НЗОК, за дължително с разчитане от рентгенолог – задължително изискване е наличие на поне II рентгенологичен стадий на заболяването.
• В някои населени места няма избор и това ще доведе до допълнителни разходи и загуба на време на пациентите.
При смяната на едно биологично средство с друго, поради медицински причини пациентите вече ще бъдат принудени да кандидатстват отново залечение , като подготвят всички необходими изследвания, които НЗОК изисква при първо кандидатстване за лечение с биологични лекарства.Това ще доведе до повече разходи и по-голям период на изчакване за решение от страна на НЗОК – 60 дни .До момента смяната на един медикамент с друг се осъществяваше за 30 дни и при представяне на по-малък брой изследвания.
Пример: на 3 месец от начало на лечението с биологичен медикамент, при контролен преглед при лекуващия ревматолог се установява загуба на ефективност и/или страничен ефект от съответното биологично средство. За да се замени с друго трябва да се изчака изтичане на настоящия протокол (още 3 месеца), да бъдат подготвени нови изследвания и документация, пациентът трябва да се яви пред експертна лекарска комисия (това отнема поне месец) и да се изчака одобрения от НЗОК (поне 2 месеца), т.е. пациентът остава без адекватна терапия за половин година, което може да доведе до настъпване на необратими последствия и инвалидизация.

" }-->

Коментари