Партиите ревизират здравната реформа
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Партиите ревизират здравната реформа

Партиите ревизират здравната реформа

Пишат контрапредложения към Закона за лечебните заведения

Битката за здравната реформа навлезе в решителна фаза, след като парламентът се зае с основния ремонт на ключовия Закон за лечебните заведения. Той въвежда структурни промени, насочени срещу изкривяванията в болничната помощ в последните години.

Вариантът на здравния министър д-р Петър Москов бе приет на първо четене, но после дойде първата изненада - премиерът Бойко Борисов обяви, че предвидената в проекта приватизация на болници отпада. (Виж в инфографиката долу каква здравна реформа предлага министър Москов.)

Щом приватизацията излиза от играта

основният спорен

момент остава

въвеждането на

здравна карта

със задължителен характер. Това е главният инструмент за регулация на броя и вида на лечебните заведения по райони и на национално ниво. Чрез картата приетото вече право на здравната каса от 2016 г. да не сключва задължително договори с болници трябва да влезе в практиката. Здравната карта присъства в предизборните платформи на всички партии, но в избистрянето на окончателния ѝ вид се очакват най-сериозните сблъсъци при второто четене на законопроекта. То остава за есента, но предложенията за второто четене трябва да се внесат до 28 юли.

“В четвъртък ще има заседание на ПГ на ГЕРБ и ще обобщим всички предложения към законопроекта”, обясни д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната здравна комисия. Тя коментира и здравната карта: “Има много неясни текстове за Националната здравна карта, които трябва да претърпят правно-технически корекции”. По-рано този месец д-р Дариткова даде заявка, че

ГЕРБ ще

прецизира текст

по текст целия

законопроект,

внесен от кабинета.

Предложения за промени в проекта готвят и в БСП.

“Предложените промени в Закона за лечебните заведения, както и останалите идеи за здравна реформа, досега не решават нито един проблем, само тупат топката”, коментира д-р Емил Райнов от левицата, зам.-председател на здравната комисия. Същевременно проблемите в болничния сектор са много сериозни, както показва и огласеният тези дни анализ на икономическото им състояние. “Според него българското здравеопазване практически е фалирало - само 11 болници са финансово стабилни. Останалите са декапитализирани, а някои са на ръба на фалита”, каза д-р Райнов. Това изисква спешни управленски мерки, каквито до момента нямало.

“В предложението за национална здравна карта, каквато всички партии желаят да бъде въведена, има много странни детайли. Как министърът ще определя една болница да може да регистрира втори и трети адрес, например в друг град. Това на практика е пререгистрация на лечебното заведение вместо получаване на ново разрешително”, обясни д-р Райнов. Той припомни, че в проекта все още стои главата “Приватизация”, която не е оттеглена.

С предложението за отпадане на приватизацията се ангажира доц. Димитър Шишков от Реформаторския блок.

“ДПС е против целия законопроект, тази седмица ще бъдем готови с предложенията за промени за второ четене”, каза д-р Хасан Адемов. ДПС е “за” задължителна здравна карта, но само при условието демонополизация на здравната каса. “Сега, при единствен източник на финансиране, който няма да сключи договор с всички болници, отпадащите са обречени. Това е административен подход - някой в МЗ с червен маркер зачертава. Например

общинските

болници отпадат

с този закон”,

каза д-р Адемов.

Освен това според ДПС хората по области нямат квалификацията да изработват и променят областните здравни карти. Законопроектът предвижда създаване и на областни здравни карти от областни комисии.

Друго неприемливо условие в проекта е акредитацията на лечебните заведения да стане условие за договор с НЗОК от 2017 г. Възможно е и ГЕРБ да се противопостави, тъй като предишното правителство на партията отмени задължителната акредитация преди 3 г. Според ДПС целта на екипа на д-р Москов е чрез картата и акредитацията да спре “роенето на нови лечебни заведения”. Това обаче не става чрез администриране, а с правила, алгоритми и с контрол, смята д-р Адемов.

В България има повече болници, отколкото в другите страни от ЕС, финансирането им е неясно и в резултат има лош здравен резултат, е позицията на д-р Москов. Той се е заел да създаде условията за промяна на тези показатели.

тук

Виж пълният размер на инфографиката тук

Автор: Анна Ботинова, в. "24 часа"

Мнения

20 юли 2015 18:59
мария иванова
20 юли 2015 18:59

molq dai mi savet kak da zabremeneq