Този все по-широко използван напоследък подсладител има и своята тъмна страна - повишава апетита за сладко и ни кара да ядем и пием все повече.

Имали ли сте някога впечатлението, че след отпиване на глътка-две от някоя напитка или пък хапчица от някакъв десерт усещате неимоверно желание да продължите да консумирате още и още от същия продукт?

Причината е сладка и опасна

Ако се вгледате в етикетите на редица храни - кексове, сладкарски изделия и течности - напр. газирани напитки, сокове (дори детски), ще установите наличието на един подсладител - фруктозо-глюкозен сироп. Той е разновидност на фруктозата и се добива от царевично нишесте. Известни са няколко вида фруктозо-глюкозен сироп според процентното количество фруктоза. 

По-важната подробност е, че така добития подсладител се усвоява много бързо и води до отделяне на значително количество инсулин, по-изразено повишен апетит и все по-голямо желание за прием на храна и напитки. В резултат от това се натрупва голям излишък от енергия, складират се много мазнини и съответно това води до затлъстяване, метаболитен синдром, инсулинова резистентност и т.н.! (но явно е на по-големи печалби за производителите, при по-ниска себестойност от захарта и плодовата фруктоза). 

Може би затова за българския пазар световноизвестните напитки на Кока-Кола, както и детски сокове и нектари на други фирми се подслаждат основно с фруктозо-глюкозен сироп, а в западноевропейските държави и САЩ в тези продукти се влага само захар.

Дори нещо повече - от снимката добре личи, че производителите едва ли не изписват на етикетите си и нещо като ,,забавна’’ загадка - съдържа ,,захар и/или фруктозо-глюкозен сироп’’"- кое ли е от двете(?)-ако искате да намерите отговора,трябва да си го потърсите някъде върху опаковката . За точни количества въобще не става и дума, камо ли за предупреждения!

Детски сок

Ето така един натурален продукт за подслаждане може да се преобрази до нещо сравнимо по вредност с отхвърлените изкуствени подсладители аспартам, захарин и компания!