Аутизмът е смущение в развитието на индивида, което се наблюдава в ранна детска възраст. При лечението водещи са психологичните методи, но наред с тях могат да се използват и определени медикаменти и биологично активни вещества, включително и хомеопатия.

Доц. д-р Радослав Радев, дм
Секция по фармакология и клинична фармакология – Медицински факултет – Тракийски университет – Ст. Загора
Хомеопатичен кабинет „Феникс“

* Доклад пред IX-та Национална конференция по клинична хомеопатия, Албена, 2010 г.

Аутизмът е психично заболяване, засягащо развитието на мозъка в ранна детска възраст с по-следващи специфични промени в цялостното поведение на човека.

Представлява генерализирано разстройство на развитието от т.нар.аутистичен спектър, наблюдавано за пръв път от американския психиатър Л. Канър (Kanner,L., 1943) и паралелно от австрийския педиатър Х. Аспергер(Asperger, H., 1944) – описание,известно в специализираната литература като „Синдром на Аспергер“.

Диагнозата се поставя съгласно критериите на международните класификатори на болестите (МКБ-10 и ДСМ-IV) въз основа на наличието на три основни симптома:

1. нарушения на социалните взаимоотношения;
2. нарушения на речта и езика;
3. стереотипен, повтарящ се репертоар на двигателни актове и интереси.

Като стандартни инструменти за диагностициране се използват полустандартизираното интервю Autism Diagnostic Interview-Revised(Lord, Rutter & LeCouteur,1994) и скалата за наблюдение Autism Diagnostic Observation Schedule ( Lord et al., 2000).

Нарушението на социалните взаимоотношения се изразява в неспособност на пациента да управлява социалните си контакти чрез невербално поведение (мимика, социална усмивка, зрителен контакт), неспособност за установяване на отношения с връстниците (липса на приятелства), несподеляне на интереси и липса на социално-емоционална обвързаност с другите (неуместно поведение, липса на адекватни емоционални реакции и др.)

Нарушенията на речта и езика се изразяват с липса на реч или с неразбираеми думи и звуци за околните, липса на компенсация на вербалната реч чрез мимика и жестове, наличие на стереотипни изрази, неологизми,ехолалия.

Повтарящите се стереотипни действия включват свръхангажираност със стереотипни дейности, свързани със специфични и нефункционални свойства на предметите и с отделни техни части (напр. колела на детски колички и др.), стериотипно повтарящи се двигателни маниеризми (въртене в кръг, почукване и пр.), необичаен интерес към някои аспекти на сетивата – фиксиране към определен мирис, вкус, докосвания и др.

Диференциалната диагноза на аутизма среща трудности преди всичко при разграничаването му от шизофренията в детска възраст, която се развива в същия възрастов диапазон (3-4 годишна възраст), но все пак има някои особености като внезапно начало, наличие на позитивни симптоми (халюцинации, налудности и др.), които липсват при аутизма ипр.(Volkmar, F., 1998). Първоначалното схващане на Канър (вж. по-горе), че аутизмът е “инфантилна шизофрения“ не се споделя от съвременната наука, тъй като съществуват проучвания, които не намират фамилна връзка между аутизъм и шизофрения (Fombonne,E., 2003). Поради тази причина аутизмът е изведен от кръга на шизофренните разстройства и е определен като отделно генерализирано разстройство на развитието.

Друга особеност на аутистичните деца е, че в 4 до 32% те могат да имат епилептични пристъпи, което влошава протичането и прогнозатана болестта.
Част от аутистите обаче имат коефициент на интелигентност (IQ) по висок от 80,като при някои от тях са налице необичайни познавателни способности независимо от цялостното изоставане във функционирането на личността (напр. запомняне и смятане, значително надвишаващи нормалните способности на човека). Сравнително често се среща и т. нар. атипичен аутизъм, при който липсват симптоми на една от трите основни категории нарушения: социални взаимоотношения, реч и език иповтарящи се стереотипни действия.

Съществуват множество теории за етиологията на аутизма, като преобладава мнението, че основната причина е генетична, но точният механизъм на генния дефект е неизяснен (Szatmari, P. et al., 1998).

Една от съвременните психоаналитични концепции допуска, че отключващ фактор наразстройството може да бъдепсевдо-обгрижващото на повърхността, но студено и безразлично в своята същност поведение на майката към детето. В подкрепа на тази хипотеза всеоще не са събрани достатъчно емпирични доказателства.

Съвременната терапия на аутизма е насочена основно към поведенчески техники, които целят да да намалят отрицателните поведенчески симптоми и да подпомогнат развитието на детето чрез обучение и умения за самообгрижване. Родителите на такива деца също много често също се нуждаят от допълнителна подкрепа и обучение.

Структурираното обкръжение в комбинация с поведенчески методи са най-фективните методи за повлияване на аутистичните деца(Янева, З., 2008). Тези тренинги обаче изискват много време, катодетето се нуждае от висока степенна структурираност. Медикаментозната терапия на аутизма е по-скоро в експериментален стадийи.
Засега няма утвърдено специфично средство за неговото лечение. Опитва се прилагането наноотропни, метаболотропни и анксиолитични препарати, хранителни добавки и други медикаменти като целта е да се намали хиперактивността, раздразнителността, стереотипиите и останалите симптоми на заболяването.

В специализираната литература липсват данни за хомеопатично лечение на аутизма, като въпреки това може да се приеме тезата, че такива опити несъмнено се правени предвид наличието в патогенезата и в клиничните показания на редица хомеопатични медикаменти на възможности за повлияване на отделнисимптоми или на цялостното поведение на аутистичното дете.

Клиничен случай:

В. Д.момче на шест години и осем месеца, доведено от баща си по повод изоставане в развитието на говора и особености в поведението (главно – не търси контактс деца).

Анамнеза на развитието:
Роден от първа нормална бременност, доносен, с нормални физически показатели. Кърмаческият период протекъл гладко, лесно се въвеждали нови храни. Проходил на 1 г. и 2 месеца, лепет на 1 година и 7 месеца.

Не може да оформя изречения, в домашна обстановка произнася отделни думи („не“,„няма“). Не контролира тазови резервоари. На двегодишна възраст постъпил в детски ясли, където трудно му привличали вниманието, обикновено го намирали усамотен, отделен от другите деца. Лесно се отделял от майката. През последните два месеца по наблюдение на родителите макар и рядко търси деца за игра.

У дома играе с играчки (коли), като се съсредоточва върху определена част от тях (напр. вратичката, колелата и пр.), многократно прелиства вестници и списания, често ги къса. В по-малкавъзраст често се въртял продължително време в кръг.

Допълнителни анамнестични данни в хомеопатичен контекст (получени от бащата): състоянието му се подобрява (успокоява се) при слушане на музика и при телесен контакт (допир, гъделичкане ), харесва му да се мокри свода. Изразява недоволство чрез специфично движение на ръцетеи издаване на звуци.

Фамилна обремененост: Няма данни за психически, ендокринни или други наследствени заболявания. Баща и дядо проговорилина около 3,5 годишна възраст.

Минали заболявания: Не се съобщават. През 2008 г. е постъпил в Клиника по детско-юношеска психиатрия към МБАЛ „Александровска“ откъдето е изписан с диагноза „Атипичен аутизъм“(F84.1 по МКБ-10).

Заключението на клиничния психолог е:«Интелектуални възможности в рамките на умерена степен на изоставане в контекста на первазивно разстройство на развитието и произтичащи от това особености в поведението и цялостното му функциониране»
Дадени са препоръки за продължаванена посещението на детска гра дина с включване на ресурсен учител или записване в специализирано детско заведение.
По време на престоя в клиниката и след това не е прилагано медикаментозно лечение.

Обективно състояние при прегледа:
Момче на видима възраст, отговаряща на календарната, в добро общо състояние. Умерено изразено наднормено тегло. При физикално изследване (общо и неврологично) не показва симптоми на соматична и неврологична патология.
Психичен статус – неспокоен при влизане в кабинета, плачлив, неустойчив очен контакт. Насочва се към няколко списания, които прелиства продължително време. По време на прегледа не отговаря на зададените въпроси и не се регистрира експресивна реч.

Първо хомеопатично назначение (за три месеца):

1. Baryta carbonica 15 CH по 10 гранули един път седмичнo (в неделя)
2. Thuya occidentalis 15 CH по 10 гранули един път седмично (в сряда)
3. Plumbum metallicum 15 CH по 5 гранули един път на ден (сутрин)
4. Silicea 30 CH по 5 гранули един път на ден (вечер).

Допълнително назначение: комбинирани витамини за деца.

Коментар на медикаментите:

Baryta carbonica: Патогенетично медикамента „Бариевият карбонат“ има бавно, но дълбоко въздействие върху няколко области, една от които е растежа и развитието на организма с изразена ретардация на физическо и умствено ниво.Определя се като етап от развитието на карбоновата конституция и е показан при индивиди (основно деца), имащи като болестна тенденция ретардация в психо-моторното и психическо развитие, които в поведенчески план са стеснителни, бавни, със затруднено абстрактно мислене (в преки връзки с Calcarea carbonica и Graphites). Назначен като теренен медикамент.

Thuya occidentalis: Основен сикотичен медикамент, който отговаря на начина, по който протича аутистичният процес (бавно, почти незабележимо начало с постепенно влошаване). В психоневрологичен план е показан при сенестопатии с невротична и психотичнa оцветка, вторични депресии и натрапливости.В пряка връзка с медикаменти от сикотичния модус на реакция (Medorrhinum, Natrum sulfuricum), както и със Silicea и Sepia. Назначен като втори теренен медикамент.

Plumbum metallicum: Симптоматичен медикамент, използван в случая за характерните за него клинични показания от неврологичен характер – нарушения на паметта и вниманието, интелектуален дефицит при малки деца, интоксикирани с постоянни малки дози олово (една допустима възможност за пациент, който живее в промишлено замърсен район).

Silicea: Поликрест, който има клинични показания в поведенчески план психоастеничен синдром с трудности в запаметяването, концентрацията и задържането нa вниманието, психическа умора, стеснителност и др. симптоми, които се откриват в клиничната картина на пациента. Намира се в преки взаимодействия с медикаменти от псоро-туберкулиновата група (Natrum muriaticum, Calcarea phosphorica, Pulsatilla).

При втори контролен преглед след три месеца се забелязва видимо подобрение в общото състояние и поведението на детето.

Налице е малко по-голяма увереност по отношение на обстановката и присъстващите, възможност за известен, макар и непродължителен зрителен контакт и признасяне на по-голям брой думи – „тук“, „не“, „дядо“.

Отново прелиства вестници и списания, но без да ги къса.

По данни на дядото се е сприятелил с едно от децата в детската градина. Също по негова информация, влошаването на детето е станало след една от ваксинациите на около две годишна възраст (най-вероятно ваксината дифтеткок според имунизационния календар), без да е много сигурен в твърденията си.

След преоценка на случая беше назначена втора прескрипция, като бяха запазени Baryta carbonica и Thuya occidentalis в същите разреждания в качеството им на теренни медикаменти (редуване по една доза през седмица), като допълнително бяха включени V.A.B.и Vaccinotoxinum 15 CH (по една доза редуване през 15 дни) съобразно допускането, че детето е прекарало латентен постваксинален енцефалит, което е отключило аутистичния синдром.

В случая беше използван класическия за подобни постваксинални усложнения V.A.B., а Vaccinotoxinum е включен поради наличието на постваксинален енцефалит в патогенезата му. Thuya occidentalis също се предписва системно при постваксинални усложнения.

Допълнително бяха назначени алопатичният медикамент Centrophenoxin (ноотропен мозъчен стимулатор) и хранителната добавкадиметилглицин (DMG) с оглед да се стимулира развитието на мозъка и да бъдат минимизирани отрицателните поведенчески симп томи, както и витаминен комплекс, специално предназначен за деца. След известно време детето е било прието в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица от аутистичния спектър, където след психологични изследвания е била потвърдена диагнозата „атипичен аутизъм“ без да са набелязани някакви терапевтични меропри ятия.

През това време назначе ното лечение е било прекъснато и отново е било възобновено след завръщане в домашна обстановка. По нататъшното проследяване на случая ще има за цел интензифициране на комплексната терапия с оглед постъпване на детето в помощно училище.

Библиография:
1. Fitzerald, M., Corvin, A. (2001). Diagnosis and differential diagnosis of Asperger syndrome. Advances in Psychiatric Treatment, 7, 310-318.

2. Fombonne, E. (2003). Modern views of autism. Canadian Journal of Psychiatrry, 48, 503-505

3. Lord,C. et al. The autism diagnostic observation schedule-generic: a standard measure of social and communication deficits associated with the spectrum of autism. J.Autism Dev. Disord. 2000, 30, 205-223.

4. Szatmari, P. et al. (1998). Genetics of autism. Overview and new direction. Journal of Autism and Developmental Disorders, 28, 351-368.

5. Volkmar, F. (1998). Autism and pervasive development disorders. Cambridge & Cambridge University Press.

6. Несторов, Ив. Клинична хомеопатична материя медика. София, Изток-Запад, 2005.

7. Пейчев, Л., Х. Бояджиян. Хомеопатичен справочник. София, Изток-Запад, 2009.

8. Янева, З. Аутизъм – симптоми и лечение. www. Puls.bg , 2008.