Публикация

Д-р Р. Тодорова: Нужен е диалог между МЗ и НЗОК


Д-р Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса, за състоянието, проектите и приоритетите на институцията:

На този етап твърдо мога да кажа, че институцията е стабилна както финансово, така и административно. В началото на годината ние нееднократно изразихме  тревога от събираемостта на приходите.

За щастие към 30 май нещата изглеждат по съвсем различен начин. И ние сега можем твърдо да кажем, че 92% от приходната част е изпълнена спрямо плана за годината. Т.е. ако за петте месеца трябва да има 100% изпълнение на приходната част, то е 92 на сто. Ако тази събираемост продължи със същото темпо, около 130 млн. лева от онези 400, които трябва да отидат в големия резерв на БНБ, няма да бъдат изпълнени, което на този етап, при тази финансова криза, която се очертава, смятам, че звучи добре.

Но рискове има. В никакъв случаи не трябва да се успокояваме, че приходната част върви добре. Рисковете, както многократно съм казвала, са по отношение на болничната помощ, и на лекарствата. И не защото в позитивния списък има недобри лекарства и те няма да повлияят върху състоянието на пациентите и те ще бъдат недоволни, а защото рискът от неизвестността е голям.

По отношение на тези лекарства така и не се получи май сериозен диалог между вас и ръководството на Министерството на здравеопазването. Сега там ще има промяна. Това дава ли надежда?
Надяваме да има диалог между двете институции, защото те са взаимно свързани. През тези три години здравната каса започна диалог с други институции, с пациентите, с лекарите на различните нива и имаме доста добри резултати.

Диалогът с Министерството на здравеопазването някак си се скъса. И то когато станаха промените в закона за лекарствата. По силата на този закон беше създадена една междуведомствена комисия от 11 души, с представители от различни институции, включително и двама на здравната каса. Те като че ли решиха, че са много велики и трябва да решават проблема за лекарствата в България.

Обаче има едно голямо „но”. Този, който практически познава нещата и 8 години е правил договаряне, при всички положения е наясно къде са тънките места и къде може да се създаде риск. На няколко пъти се опитвахме да осъществим диалог с комисията – не се получи.

Вашите представители се въздържаха да подпишат документа...
Да представителите ни не са подписали документа към 30 май, който се появи на сайта на Министерството на здравеопазването, защото нашите изчисления показаха, че там съществува риск.

Това ли трябва да бъде първият диалог с евентуално ново ръководство на здравното министерство по отношение на лекарствения списък, там ли трябва да бъде насочено усилието?

Бих разделила диалога на два етапа – диалог за по-близкото бъдеще и диалог, който се отнася за по-далечното бъдеще. Като по-далечно бъдеще за нас например е следващата година. В здравеопазването нещата са изключително динамични. Те изискват много голям интелектуален потенциал, хора, които познават добре работата си, за да могат да реагират мигновено на обстановката.

 Освен това ние работим и с една материя, която е изключително чувствителна – здравето на хората. Затова трябва да сме адекватни във всеки един момент. На първо време наистина е необходимо да се обсъди лекарственият списък, тъй като той и в момента се променя. По силата на закона той е една отворена система, в която непрекъснато ще влизат и ще излизат медикаменти.

В момента има ли забавяне на плащанията от страна на касата към аптеките и доставчиците на лекарства?
Не и няма да се допусне. Обещавам, че при най-малката опасност, ако нещата тръгнат в недобра посока, касата ще бъде тази, която ще реагира. Нашата информационна система позволява ежедневно да се правят анализи, да се следят числата, свързани с плащанията. Така че обществото ще знае какво се случва с лекарствата и със здравноосигурителните плащания.

Свързвате ли тази система с увеличената събираемост на вашите приходи, въвеждането на информационната система и запушването на някои пробойни за пари, които изтичаха преди това?
Това са две различни неща. Събираемостта на приходите не е наш ангажимент. С това се занимава агенцията по приходите. Но следенето на здравноосигурителните плащания, т.е. за разходната част, отговаряме ние и точно тук ни помага информационната система. Тя влезе активно от 1 април, след като бяха подписани договорите с договорните партньори.

До този момент средномесечно ресурсът, който спестява тази система, е от порядъка на 8 млн. лева. До влизането на информационната система в действие тези спестявания бяха около 3-4 млн. И това е на този етап, на който е изградена базата на интегрираната информационна система. В момента изграждаме портал, работи се върху електронната здравна карта, с която пациентът ще бъде виждан в реално време.

Кога очаквате да бъде въведен порталът?
Порталът ще се тества сега през юли и онлайн отчитането на лекарите през август вече ще бъде факт. Специалистите обаче няма да бъдат задължени да се отчитат електронно.

А кога самият пациент с парола, ЕГН, или по друг начин ще може да влиза в своята база данни и да си припомня кога е лежал в болница, с какво е лекуван, какви изследвания са му правени?

Това е другото направление, по което ние надграждаме информационната система, така нареченото здравно досие, което през септември ще бъде готово.

Пациентът няма да има абсолютно никакъв ангажимент по отношение на тези данни. Те ще се попълват автоматично, чрез софтуера, който се изгражда в момента. Чрез отчетите на лекарите, които постъпват в съответните регистри, информацията ще бъде отбелязвана в това досие, което бих го сравнила с амбулаторния картон в поликлиниките.

Т.е. когато ходим при специалист, ние ще можем да му предоставим достъп до здравните ни данни?
Точно така. В момента се подготвя и електронната европейска карта. В Брюксел е създадена работна група, с представители от различни европейски страни, която обсъжда задължителните елементи на тази карта.

Благодарение на нея, независимо в коя държава-членка на ЕС българинът се намира, ще може да бъде проверяван неговият осигурителен статус, както и на всеки чужденец, дошъл в нашата страна.

Разбраха ли вече всички лични лекари, че имат по-големи права по отношение на профилактиката. От тази година те могат да назначават нови изследвания - например мамографско изследване, на туморни маркери за рак на простатата, холестерол, кръвна захар, триглицериди?

Вече са наясно. Това се вижда по анкетните карти, които се отчитат при нас. Скоро ще направим анализ на данните от тези карти, ще съобщим колко от българите са минали на профилактични прегледи, ще се формират рисковите групи.
Целта е да бъде подадена информацията в Министерството на здравеопазването, което ще може да разработи програми за по-нататъшен скрининг на водещите заболявания.

Ние сме изключително отворени към всичко, което е перспективно, всичко, което е модерно. НЗОК беше тази, която заговори за качество, защото според мен етапът на количествените натрупвания вече е приключил.

Ние имаме достатъчно, огромна база данни. Регистрите са направени – на лекарите, пациентите, аптеките, на лечебните заведения. И сега нашата задача е, и това беше посочено и в моята конкурсна работа, да се работи върху качество, да докажем, че тази институция е европейска, че тя може да бъде конкурентна и Европа да я търси за комуникация, за информация.

НЗОК ще бъде отговорната институция, която ще събира цялата здравна информация за България и ще я предоставя по определен за Европа модел .

" }-->

Коментари