Публикация

Предразсъдъците срещу живота


Всяка година при инциденти у нас умират около 1000 души.

Една четвърт от тях могат да станат донори на органи.

Едва около 30% обаче приживе са дали изричното си съгласие за това, или близките им са разрешили.

В останалите 70 на сто от случаите иначе здравите органи, които биха могли да дадат здраве на живите, биват загубени.

„Това става по чисто морално-етични предразсъдъци”, коментира ръководителят на програмата за трансплантации във варненската Университетска болница „Св. Марина” доц. Вилиян Платиканов.
Само в 20% от случаите органите не могат да се използват по медицински показания.

Във Варна например 36 души се нуждаят от нов бъбрек. Проблемът е сериозен, единици са онези, които успяват да си намерят жив донор. Необходима е и съвместимост между двамата, като за донора съществува минимален риск.

 А един починал би могъл да спаси живота на двама души с бъбречна недостатъчност. Ако е бил здрав, могат да се експлантират и неговите бял и черен дроб, както и сърцето и тъкани.

По закон е просто, практиката - абсурдна

В личната здравноосигурителна книжка всеки, който желае, може да декларира отказ да дари органи и тъкани за присаждане след смъртта. Всеки човек, който не е уточнил, автоматично става донор, ако обстоятелствата го позволяват. Преди повече от година обаче влезе в сила допълнителен текст, според който независимо от заявеното съгласие приживе близките трябва да разрешат експлантацията на здравите органи на починалия.

„Затова имаме случаи, в които пациентът иска да е донор, но неговите близки отказват и сме с вързани ръце”, посочи доц. Платиканов.

За последните две години болница „Св. Марина” е успяла да предостави на болните едва седем органа от загинали при инциденти хора именно поради предразсъдъци.

Аргументите

Реално погледнато, няма логика някой да откаже да бъде донор. Така или иначе тялото е тленно, а душата – вечна. И все пак има спънки.
Отговорите на въпроса защо да не се дарят органи са толкова, колкото и хората – от незнание и неразбиране на донорството; от недоверие в закона и в лекарите; от егоизъм; от някаква суеверна почит към тялото и мисълта, че по този начин то ще бъде осквернено...
Ако на този акт се погледне от чисто хуманна гледна точка, нещата биха изглеждали различно. Човекът е починал, органите му са здрави и други хора, чиито живот е ад, а дните преброени, могат да започнат отначало и да се върнат към живота преди болестта да ги победи.

Има още един много силен довод в полза на донорството. Нека всеки си представи, че го сполетява болест, която ще унищожи някой от органите му, например сърцето да откаже и нито изкуствена клапа, нито лекарства могат да помогнат. И единственото лечение е трансплантацията.... Ако лекарят ви попита дали искате да получите ново сърце, вие какво ще изберете – живота или смъртта!? Ако отговорът ви е, че бихте искали да бъдете спасени, не е ли редно и вие, както вашият донор, да сте готови да дарите след смъртта си!? Защото ако вашият потенциален донор вместо благородство е проявил егоизъм, то вие сте обречени на смърт.

Фаталните срокове

Когато пациентът е в клинична смърт, но част от органите му могат да бъдат трансплантирани, близките му имат време за размисъл. Часовете обаче са ограничени. След смъртта органите могат да се запазят като функциониращи няколко часа и  то  с много усилия и лекарства. Сърцето се присажда до 5 часа след експлантацията, черният дроб - до 6 часа, а бъбреците - до 24.

За органи у нас чакат 902 души. 811 се нуждаят от нови бъбреци, и ако нямат близки, които да дарят жив орган, те търсят шанс за трансплантацията в Русия, Гърция, Индия и Пакистан.

 

 

" }-->

Коментари