Медицинска помощ, оказана на деца - хронология, анализ, изводи
Изпълнителна агенция Медицински одит
Изпълнителна агенция Медицински одит
Институция
Медицинска помощ, оказана на деца - хронология, анализ, изводи

Медицинска помощ, оказана на деца - хронология, анализ, изводи

Най-големият проблем е качеството на лечението на децата у нас

Обхват на анализа:

1. Проблеми с качеството на предоставеното медицинско обслужване.
2. Нарушени права на пациента по време на лечебно-диагностичния процес (както по отношение на получаване на информация за лечението, така и свързани със заплащане на предоставената услуга).
3. Морално-етични проблеми.
4. Други.


Най-висок е процентът, свързан с проблеми с качеството на предоставеното медицинско обслужване (66.67 %), като тук се визира следното:


 Нарушаване на безопасността на пациента в хода на лечението, което е довело до сериозни нежелани резултати, като:


o Смърт на новородено / дете;
o Усложнения / увреждане / травма в резултат на лечение или извършена процедура;
o Несвоевременно диагностициране със съответните последствия (усложнения, смърт, др.);
o Грешки, свързани с употреба на лекарства;
o Нарушена безопасност;
o Опериране на грешен орган;


 Нарушен достъп.
Проблемите, които са възникнали в процеса на лечение в другите групи, са както следва:
 Нарушени права на пациента по отношение на получаване на информация за предстоящото лечение – 3.70 %.
 Нарушени икономически права на пациента – 5.56 %
 Морално-етични проблеми, свързани с недобра комуникация или липсата на такава или с грубо отношение на медицинския персонал към пациенти / техните близки – 9.26 %.
 Други – 14.81 %.


За анализирания период (2014 г. и януари – юли 2015 г.) горепосочената информация най-общо е представена на следните графики:


Графика 1:

eama gr1

Графика 2:

eama gr2

Графика 3:

eama gr3

II. Извършени проверки в лечебни заведения

За установяване на причините, довели до отчитане на посочените нежелани сериозни събития, са извършени общо 65 проверки на място в 45 лечебни заведения (ЛЗ) и 4 други институции, имащи отношение към тези случаи. Информацията е обобщена в следната таблица:

Таблица 1: Проверени лечебни заведения през 2014 и 2015 г. във връзка със случаи на неблагоприятни събития, свързани с лечението на деца

Лечебно заведениеБрой проверени случая
За извънболнична помощ - 16 ДКЦ и МЦ
За болнична помощ – 28 болници
Други институции
1ДМСГД_Бургас11
2ДМСГД Видин-1
3ДМСГД Варна-1
4РЗОК Бургас1-
ОБЩО ПРОВЕРКИ3728

III. Основни констатации и изводи от извършените проверки

1. Недостатъчна квалификация на медицинския персонал. Голяма част от констатираните пропуски и грешки са свързани с:
1.1. Неспазване на стандарта по „Педиатрия” в частта извършване на дейности като снемане на анамнеза и статус при пациентите. Системно в проблемни случаи не се посочва броя на дишането, сърдечната честота и качеството на пулса, не се измерва артериално налягане. Това се явява причина за пропускане на ранните фази на сърдечна или дихателна недостатъчност /особено при малки деца – новородени или в кърмаческа възраст/.
1.2. Недостатъчно задълбочен анализ на медицинските проблеми на пациентите: например, пациентите директно се насочват за консултация или хоспитализация в университетска болница /или голямо ЛЗ/, вместо проблемите им да бъдат първоначално изяснени на място в хода на лечебно-диагностичния процес.

2. Нарушаване на правилата за взаимодействие между отделни лекари и лечебни заведения.
2.1. Системен пропуск е насочването на пациент /вкл. и в спешни случаи/ към дадено лечебно заведение, без да има придружаваща медицинска документация, в която да се посочва какъв е проблемът и какво е състоянието на пациента към момента на насочването /ясно описани симптоми, изследвания и т.н./.
2.2. Не са редки случаите, когато „спешни пациенти“ се насочват към дадено лечебно заведение със собствен транспорт или без придружител – лекар, реаниматор.
2.3. В повечето случаи изпращащият лекар не се обажда лично в ЛЗ, че изпраща даден пациент и с какви проблеми, както и да се увери, че ЛЗ е в състояние да хоспитализира този пациент.

3. Транспорт на болни в критично състояние. У нас няма утвърден стандарт за транспорт на критично болни пациенти /възрастни, деца, новородени/. В редица случаи смъртта настъпва по време на транспорта или при пристигането в ЛЗ. Пропуските, свързани с транспорта, са в няколко направления:
3.1. В медицинската документация липсва описание на състоянието на пациента непосредствено преди неговото транспортиране и оценка на риска за транспорт. Въз основа на риска трябва да се уточни необходимото поведение, вкл. необходимост от мониториране, инфузия на вазоактивни субстанции, подпомагане на дишането, вкл. и с апаратна вентилация, топлинен комфорт, както и какъв да бъде придружаващият пациента медицински специалист.
3.2. Не са осигурени необходимите медикаменти и оборудване за овладяване на възникнали инциденти по време на транспорта.
3.3. Не се осъществява телефонна връзка с приемащото ЛЗ по време на транспорта.

4. Липса на комуникативни умения между медицинския персонал, пациентите и техните близки.
4.1. В редица жалби, при които не се установяват конкретни нарушения на медицинските стандарти, при внимателен прочит основните обвинения са в липса на информация, на достатъчно обяснения на възможните рискове и т.н., която да се предоставя на пациентите / техните близки.
4.2. Друг вид обвинения се отнасят до грубо или пренебрежително отношение от страна на медицинския персонал.
4.3. Това поставя системния проблем за липса в нашите ЛЗ /особено големите/ на компетентни психолози и социални работници, на обучение на студенти и специализанти по деонтология, комуникативни умения и т.н

5. Пропуски при приема в лечебните заведения.
5.1. Не са изключение случаите, когато пациентът-дете, без да е прегледан от лекар, се насочва от дежурната медицинска сестра за допълнителни консултации или дори към друго лечебно заведение.

6. Допусната лекарска грешка – в 2 от проверените случаи. Отново възниква проблема за приемането на ясно и еднозначно определение на понятието за медицинска грешка и нейните разновидности. Необходимо е разработване на класификация на неблагоприятните събития, което е важна предпоставка за тяхното отчитане, както и да се регламентира оправдания медицински риск, т.е. степента, до която този риск не следва да бъде санкциониран въпреки възникналата вреда в хода на лечебно-диагностичния процес.

7. Проблеми със заплащане на медицинското обслужване, което се оказва на деца.
7.1. Съгласно българското законодателство децата /независимо от статуса на техните родители/ се осигуряват от държавата, което означава, че в момента на получаване на медицинско обслужване то не се заплаща от страна на техния придружител.
7.2. В този контекст е твърде противоречива практиката да се иска заплащане на консултации, както и импланти, които не се покриват от НЗОК.


От констатациите от извършените проверки могат да се направят следните изводи:


1. В редица случаи е налице оказване на недостатъчна медицинска помощ, което води до късно диагностициране и забавяне на лечението на пациентите. Това е резултат от неспазване в пълнота на утвърдените медицински стандарти.
2. Липсата или непълнотата на медицинската документация води до нарушаване на непрекъснатостта на лечебно-диагностичния процес както в рамките на дадено лечебно заведение, така и между лечебните заведения.
3. Трудната комуникация медицински персонал – пациенти / техните близки не позволява последните да бъдат въвлечени в процеса на тяхното лечение на базата на взето информирано решение.
4. Неизяснена е терминологията за медицинската грешка и нейните разновидности, което затруднява процеса на отчитане и предприемане на съответни действия за извършване на подобрения поради страх от наказание, изолация и др. за медицинския персонал.
5. Налице е недостатъчен контрол върху правоспособността и квалификацията на медицинските специалисти, както и върху правилата за организация на лечебно-диагностичния процес, което води до допускане на пропуски от момента на приемане на пациент в дадено лечебно заведение.
6. Не се спазват установените със Закона за здравето и НРД правила относно финансирането на медицинското обслужване на деца, което доста често води до заплащане на предоставената здравна услуга от родителя / настойника на детето и до нарушаване на икономическите права на пациента.

IV. Предложения за извършване на подобрения

Във връзка с направените констатации и изводи от извършените проверки могат да се направят следните предложения:
1. Да се обърне внимание чрез МЗ на всички ръководители на лечебни заведения, както и на началници на отделения и клиники да се спазват приетите национални стандарти по отделни специалности, като част от дейностите, особено при предоставяне на медицинската помощ, да бъдат задължителни във вид на протоколи (въвеждане на чеклисти за контрол върху осъществяваните дейности).
2. Да се въведе в практиката редовно обсъждане на сложните случаи и тези, при които са установени пропуски или директно грешки.
3. Да се въведе системен анализ на случаите с починали деца по системата „случай по случай“, което да става на регионално ниво, като се използва ресурса на петте университетски детски клиники.
4. Да се изисква освен диагностичния лечебен план и оценка на неговото изпълнение /изяснена диагноза и постигнат лечебен резултат/, което ясно да се отразява в медицинската документация.
5. Ясно да се регламентират и да се контролира спазването на правилата на взаимоотношения между ЛЗ, особено в случаите на насочване на тежко болен.
6. Да се ускори процеса за приемане на медицински стандарт за транспорт на критично болни – новородени, деца и възрастни.
7. Да се подготвят материали за повишаване на квалификацията на медицинския персонал в областта на комуникацията с пациентите и техните близки. За целта може да се използва опита на авторитетни и уважавани експерти в тази област.
8. Да се инциира дискусия със съответните заинтересовани струна (НЗОК, научни дружества, БЛС и т.н.) за съществуващите понастоящем практики за заплащане на импланти при деца. В този контекст да се има предвид, че за деца не се заплаща потребителска такса.

Реклама

Мнения