Туморни маркери в помощ при диагнозата на белодробен карцином

Белодробният карцином е едно от най-честите злокачествени заболявания и при двата пола, но с превес при мъжете, особено във възрастта 50 – 60 години. В зависимост от клиничното протичане, чувствителността на химио- и лъчетерапия, белодробният карцином се групира на два основни хистологични типа: недребноклетъчен и дребноклетъчен карцином.Недребноклетъчният карцином представлява около 75-85% от всички пацинти с белодробен карцином и се разделя на няколко подтипа- основно плоскоклетъчен, адено карцином и едроклетъчен карцином. Дребноклетъчният белодробен карцином представлява 15-25% и често има невроендокринни прояви.Някои белодробни тумори представляват смесени хистологични варианти от недребноклетъчни и дребноклетъчни форми.Тъй като това злокачествено заболяване има многообразни прояви и често е диагностичен проблем,особено в ранните стадии, а същевременно е с голяма социална значимост, всички методи за диагностика трябва да бъдат използвани с цел ранно откриване и навременно лечение.Някои серумни туморни маркери както и комбинации от тях също могат да се използват при диагнозата и диференциалната диагноза на видовете белодробен карцином. Туморният маркер CYFRA 21-1 е един от белтъците на цитоскелета на клетки от епителен произход.Затова неговото повишение се наблюдава при някои злокачествени заболявания от такъв произход като рак на белия дроб, млечната и щитовидна жлези, но е най-характерно при пациенти с недребноклетъчен рак на белите дробове и особено за една от неговите разновидности - плоскоклетъчния рак на белия дроб.Изследването на този маркер може да се използва и при диференциалната диагноза на дребноклетъчен и недребноклетъчен карцином.Неговата концентрация се повишава при 57 - 59 % от пациентите с недребноклетъчен карцином и по-рядко при пациенти с дребноклетъчен такъв.Най-голяма е неговата чувствителност по отношение на плоскоклетъчния белодробен карцином, особено в комбинация с друг туморен маркер SCC.Установена е пряка зависимост между концентрацията на маркера CYFRA 21-1 и размера на тумора. Друг туморен маркер намиращ приложение в диагностиката на белодробните тумори е NSE - неврон специфичната енолаза - структурна разновидност на фермента енолаза.Тази разновидност се среща освен в цитоплазмата на невроните, така и в клетки от невроендокринен произход като такива има в надбъбреците, щитовидната жлеза и др.Повишение на NSE често се наблюдава при дребноклетъчен карцином, а също и при медуларен карцином на щитовидната жлеза, феохромоцитом, невроендокринн тумори на червата, панкреаса както и при невробластом.Тъй като дребноклетъчния карцином на белите дробове често има невроендокринн свойства, този вид карцином често е съпроводен със секреция на адренокортикотропен хормон /АКТХ/, антидиуретичен хормон/АДХ/ и невронспецифична енолаза/ NSE/.Високите концентрации на NSE са неблагоприятен прогностичен фактор, свързан с недостатъчен отговор на химиотерапия и бърза прогресия на заболяването.Но най-вече, диагностичната стойност на този туморен маркер се използва при диференциалната диагноза на дребноклетъчен от недребноклетъчен белодробен карцином, особено когато рутинните методи за диагностика не могат да бъдат изпълнени поради тежестта на заболяването или съпътстваща патология.