Кампания "Млад медик 2015" на в. "Стандарт", която се провежда заедно с Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз (БЛС) и Дарик радио.

в-к Стандарт, 13.08.2015

Д-р Магдалена Баймакова е на 32 години, завършила е МУ-София през 2008 г. с успех много добър 5.02. През 2014 г. е взела специалност "Инфекциозни болести", а по-късно прави и докторантура на тема "Неясно фебрилно състояние" с научен ръководител проф. д-р Камен Плочев във ВМА-София. В момента д-р Баймакова работи като асистент в Клиниката по инфекциозни болести към ВМА-София. Има 33 научни публикации, като при 10 е самостоятелен автор. Освен това е публикувала 4 статии в списания с импакт фактор. Направила е 17 научни съобщения и 5 презентации в рамките на медицински форуми.

- Д-р Баймакова, защо избрахте да учите медицина?

- Професията "лекар" бе моя детска мечта. Винаги съм искала да помагам на хората, да спасявам човешки животи, да бъда от полза на другите.

- Какво ви накара да се ориентирате към специалността, която сте завършили?

- Когато започнах следването си по медицина, нямах никаква представа от различните медицински направления, но знаех, че това е моята мечта и трябва да я следвам. През дългите години на своето следване търсех най-подходящата сфера за своята реализация. Търсех нещото, което съчетава в себе си цялата медицина и същевременно е клинична специалност, при която си директно ангажиран със състоянието на пациента. Специалността "Инфекциозни болести" не е популярна, не е атрактивна и комерсиална, но за мен тя е най-добрата. Тя съчетава познанията от много сфери, интердисциплинарно мислене, разнообразна клинична патология и близък контакт с хората.

- Вярвате ли в Хипократовата клетва или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество? Кой е най-важният принцип в нея според вас?

- Разбира се, че вярвам в Хипократовата клетва. По време на церемонията на дипломирането всеки един от нас полага тази клетва. Но това не е моментно състояние или просто един ритуал. Това са неща, които се оформят в младата лекарска душа още по време на обучението и са основен принцип на работа. Най-важното за реализирането на тази хуманна професия е обичта към хората, добронамереността и желанието да се помага на другите. Думата "лекар" не е просто длъжност, не е професия като всички останали, това е призвание, вечна работа, загриженост към другите и всеотдайност.

- Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас?

- На първо място да вярвам на своите пациенти и да правя всичко, което зависи от мен, за да съм им максимално полезна. Второ, да уважавам колегите си и да работя в екип, за да се постигнат по-добри резултати за доброто на хората. Трето, да се усъвършенствам постоянно, да се интересувам от новостите и напредъка в своята сфера.

- Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?

- За съжаление, настоящата здравна система не функционира правилно. Тя не е насочена в полза на пациента и не дава възможност на лекаря да прави максималното в диагностично-лечебния процес. Всеки ден работим в безумни условия на рестрикции, рамки и проверки. Вместо да мислим само за болния, за неговите проблеми, голяма част от мисълта ни е заета с административните изисквания на здравната каса и организационните проблеми в здравната ни система.

- Смятате ли да останете и да работите в България? Защо?

- Аз продължавам да следвам своите мечти. След реализирането на детската си мечта, да стана лекар, продължавам да мечтая за своето развитие и промяна на ситуацията в нашата страна.

Желанието ми е да помагам на българските пациенти, да споделям познанията, които съм придобила при обученията си в чужбина със своите колеги. Надявам се един ден ситуацията в страната да се промени и нашите пациенти да получават адекватна медицинска помощ.

- Кои са основните пречки пред младите лекари у нас?

- Ниското заплащане, което не позволява на младия лекар да се чувства спокоен в покриването на ежедневните си разходи. Това е може би първата причина за емиграция в чужбина. Проблем са и многото затруднения в процеса на специализация - трудно зачисляване, ниско възнаграждение, липса на ефективен контрол по отношение качеството на провежданата специализация и др. Също така отсъствието на ясно и точно разписани количествени и качествени правила за кариерно развитие и тяхното стриктно прилагане и спазване. Освен това, средствата за научноизследователска дейност са сравнително малко и това поставя българските лекари, които желаят да се занимават с такава дейност, в неизгодно положение спрямо техните колеги от чужбина.

- Какво искате да се промени в здравната система?

- Трябва да се започне от основите. При нас са сбъркани базисни неща. Финансирането е недостатъчно, наличието на една здравна каса не е правилното решение, работата по клинични пътеки не дава възможност за ефективно диагностично и лечебно поведение. Трябва всичко да се изгради от начало. Нека да се вземат примери от добре функциониращи системи и да се адаптират към нашата действителност. Не е нужно да се открива топлата вода, а просто трябва да се приложи правилно чуждия опит.

- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените?

- Да се обградят c екип от професионалисти и хора с желание да променят нещата. Нужна е твърдост и драстични промени. За съжаление промените са свързани с прилагането на непопулярни мерки, които биха засегнали множество интереси. За успешна реформа са нужни силни личности, обществена подкрепа и съответната доза професионална компетентност.

- А на пациентите?

- Да бъдат здрави. Да не насочват негативизма, който е продиктуван от здравната система и ограниченията на здравната каса към нас медицинските работници, които се опитваме да им помогнем.