Децата са в опасност, ако останат на джипита, учили педиатрия само 9 седмици
Българска педиатрична асоциация
Българска педиатрична асоциация
Организация
Децата са в опасност, ако останат на джипита, учили педиатрия само 9 седмици

Децата са в опасност, ако останат на джипита, учили педиатрия само 9 седмици

Нека с обществена дискусия решим какви лекари да обгриждат малките

- Проф. Пилософ, здравното министерство пусна национална програма за майчиното и детското здравеопазване, по която ще има безплатни прегледи и изследвания. Преди години в училище преглеждаха периодично в търсене на различни заболявания, включително и сърдечни. Как виждате ситуацията днес?

- Тук опираме до генерален проблем - за избраната политика за първична медицинска помощ при децата. По-конкретно до това кой трябва да осигурява първичната помощ - нейна задача е да се открие отклонение в здравето на растящото дете. Възможностите са две - с това да се занимават педиатрите или общопрактикуващите лекари. Европейска тенденция е да се оказва натиск върху здравните власти всичко да премине към джипито. На последния европейски конгрес по педиатрия през май обаче излезе един документ, който поставя под въпрос правилността на този подход при децата. Преди 15-ина години у нас много смело решихме джипито да изпълнява тази функция. Има вече наблюдения, че това не е по-полезно, нито по-евтино. В страни като Унгария педиатрите бяха запазени до предучилищната възраст, защото обикновено в този период голямата патология се проявява. Запазиха си и патронажните сестри.

- Здравната каса е разписала всички профилактични прегледи. Кое не работи?

- Проблемът е дали се изпълняват и дали тези, които обгрижват децата, имат компетентност. Сега много деца имат педиатри за лични лекари, но това е поколение, което полека си отива от терена. Идват лекари, които имат само специалност обща медицина. Необходимо е поне едно допълнително обучение от 6 месеца, което да даде сигурност и знания на общопрактикуващия лекар, наблюдаващ деца.
Предлагам обществена дискусия как оттук нататък ще продължим с първичната медицинска помощ при децата. Ако продължи сегашната си-туация, децата са в опасност. Ако се реши да останат под грижите на общопрактикуващите лекари, те трябва да минат поне 6 месеца обучение по педиатрия. В специализацията по обща медицина на педиатрията са отделени 9 седмици.

- Каква оценка поставяте на системата на детското здравеопазване, каквато е в момента?

- Между 3 и 4, дано не съм много строг, но това е вярното. Едва сега за първи път в основополагащ документ като националната здравна стратегия до 2020 г. има програма за майчиното и детското здравеопазване. В нея е вписан интегрираният социално-медицински подход към хроничните заболявания при деца. Той залага тезата, че всяко хронично болно дете трябва да бъде обгри- жено и от медицински специалисти, и от социални. Много често, ако нямаш социалния подход, губиш и медицинския. За всяко дете с хронично заболяване ще се прави индивидуален медико-социален план, който ще се актуализира. Така родителите ще са наясно, излизайки с диагноза от болницата, какво да правят занапред.

- Колко са хронично болните деца?

- Точни числа не мога да дам, но само с вродени сърдечни малформации например се раждат около 10 на 1000 деца годишно. В юношеската възраст се явяват и деца с хипертония и трябва да бъдат проследявани - особено тези с родител хипертоник. Общо със сърдечносъдова патология са 20 000 деца за 10 г. Отделно са диабетиците, бъбречно-болните, редките заболявания и т.н.

- На каква възраст е препоръчително родителите да заведат детето на преглед при кардиолог - за оценка?

- Вижте, във възрастта до 1 г. сме шампиони по брой прегледи - всеки месец. Това обаче не променя нивото на детската смъртност, която е по-висока от средната в ЕС. Значи въпросът е не колко пъти гледаме, а кой гледа и какво вижда. Това опира до квалификацията. Добре е всяко дете да бъде заведено при детски кардиолог веднъж преди да тръгне на училище, и след това през 2-3 г., ако е установен проблем. За профилактика на хипертония не е нужно непременно да се ходи на кардиолог, но все пак, в практически план, ако детето започне да се оплаква от главоболие необичайно често, трябва да се обърне внимание и да се изясни на какво се дължи. Повишеното артериално налягане е една от възможните причини и трябва да се има предвид, особено ако сред родителите има хипертонии. В предучилищна възраст вероятно при половината деца може да са чуе шум от т.нар. невинни сърдечни шумове в детската възраст. В огромната си част те наистина са такива, но ако има, детето трябва да бъде насочено към специалист.

- Какво представлява аортната дисекация при деца и колко често се среща?

- Това е относително рядко страдание дори при възрастните. Във всички институции, които приемат такива пациенти. има протоколи на поведение и общо взето, тези правила се спазват по един и същ начин навсякъде по света. Ако има възможност за оперативно лечение, то се осъществява или поне се опитва.За 45-годишна практика на детски кардиолог съм виждал общо 4 случая на дисекираща аневризма на аортата. В САЩ от всички случаи на аортна ди- секация - общо 13 000 за един регион, само 0,37% са били при деца. Това е пример колко рядко се среща това изключително тежко заболяване.Четири състояния са като предразполагащ фактор за появата на такова съдово усложнение. Предразположени са хората, които имат бикуспидна аортна клапа, които има 2 платна, а не 3, както е нормално, хората със синдром на Марфан, тези с още по-редкия синдром на Лойес-Дитц, както и хората с направена преди това корекция на аортната клапа-години по-късно може да се наблюдава далечно усложнение. Във всички тези случаи е налице някакъв дефект на съединителната тъкан и в някои случаи се доказва мутация на определени гени, свързани с качеството на съединителната тъкан. При децата това е изключително рядко състояние, което в 80% се среща при момчетата. В около половината случаи има предразполагащ фактор.

- Мнозина се питат може ли да се разбере от рано дали детето има слабост на съединителната тъкан? Достъпни ли са в България такива генетични тестове?

- За по-задълбочени изследвания трябва да има причина. Ако при детето има например някакъв шум на сърцето, бикуспидна аортна клапа или увеличен размер на аортата, човек може да направи допълнителни изследвания, за да се види има ли генетична мутация зад това. Но трябва да имаш основание. Такива тестове се правятв Европа, не са по спешност и при необходимост може да се направят и у нас. В две водещи генетични лаборатории у нас правят много видове тестове и ако има нужда от нещо допълнително и специфично, имат нужните контакти с чужди лаборатории, за да се направи.

- Какво следва от факта, че днешните педиатри си отиват постепенно, а нови почти няма ? Ще има ли изпуснато поколение?

- Рискът е реален. Държавна политика е да се осигурят добри условия за отглеждане на децата, образование иуспоредностовадоброздравеопазване. Педиатриятанеесредспециалностите, накоитосеотра-зидобрет.нарсвободенпазарвздравеопазването.Вмоментасредспециализациите, чиетофинансиранепоедържаватакато приоритетни, не са включени детските болести, а трябва.

- Какъв е проблемът с квалификацията?

- Първо е общ -след вземането на каквато и да е специалност у нас няма единни държавни изисквания за продължаващо обучение. Какво трябва дв включва то, през какъв период да се проверява и т.н. Поставили сме въпроса пред здравния министър д-р Москов и той ни разбра.

- Искате да кажете, че в момента никой не следи на какво ниво е всеки специалист и какво умее в действителност?

- Да, така е. Самото отиване на конгрес например не означава, че си ходил на продължително обучение. Във всеки конгрес по света има обучителен модул, в който участиетосе следи строго и за него се дава сертификат. В нашите конгреси няма такава практика, а е добре да се използват със специални програми за продължително обучение.
Връзка с квалификацията има и проблемът с липсата на национална детска болница. Без такава институция обучението е накъсано, студентите не могат да получат добра интегрална представа за болното и за здравото дете - за всяко упражнение се ходи в различна болница и всеки тесен специалист акцентира върху своята област. Така студентите и специализантите получават фрагменти, а това води до дефект в мисленето още от самото начало. Освен това всеки тесен специалист, какъвто съм и аз, губи добрата база - в случая на общата педиатрия, ако няма досег с нея.

Анна Ботинова, в. "24 часа"

Реклама

Мнения

26 авг 2015 00:30
Яница Гаданчева
26 авг 2015 00:30

Затова не случайно има специалност Педиатрия... но малко хора реално го осъзнават, което е тъжно...

25 авг 2015 16:35

Много интересно и малко плашещо