Една истинска история за Данчо - момчето, което вярва, че някога отново ще ходи
Албена Хюбнер
Албена Хюбнер
Експерт
Една истинска история за Данчо - момчето, което вярва, че някога отново ще ходи

Една истинска история за Данчо - момчето, което вярва, че някога отново ще ходи

Как невинна детска лудория преобръща живота и как волята не спира да се бори

Всеки ден се сблъскваме с истории за човешки съдби, превратно преобърнали се само в един миг, след грешна стъпка или нелепа случайност. Всеки ден се сблъскваме с десетки, стотици молби за помощ - на улицата, в медиите, в интернет...Често подаваме ръка, а после се оказва, че всичко е било измама. Игра със съчувствието, с доверието, със страданието на другите. Случва се...До степен да обръгнем. Не да станем безразлични, но да свием безпомощно рамене, често невярвайки.

Сега ще ви разкажа за едно момче, вече млад мъж, когото познавам от години. Той е истински, реален. Той е от онези хора, на които момчешката лудория е отнела едно от най-важните неща - способността да ходят, но не е отнела силата, волята, желанието и вярата. Той се казва Йордан, Данчо. И всъщност... ще оставя самият той да ви я разкаже:

Казвам се Йордан Илиев Илиев и съм от град Ямбол. На 34 години съм. Всичко започна в далечната 1997 година, когато бях на 16 години. Решихме да се окъпем с приятели на изкуствените езера край Ямбол. Правил съм го стотици пъти преди този фатален ден. Качвaш се на ръцете на приятел и скачаш Проверихме дълбочината, но- малшанс - скочих с метър встрани. Ударих главата си в дъното. Резултатът беше страшен - 3-и и 4-и прешлен на гръбнака ми се разместиха. След секунда вече не можех да помръдна. Лекуваха ме 50 дни във ВМА София, но не ме оперираха – сложиха ми само шийна яка. Диагнозата ми е Квадриплегия. Това означава обездвижване на четирите крайника. Сетивна чувствителност има, но няма двигателна. Носих я почти три месеца. Ефект, разбира се, нямаше. Не можех да помръдна. На 23-ти ден за първи път ме изправиха да седна на леглото, за да може да се възвърне правилното ми кръвообращение. Медикаментите от началото ги спряха. До 50 ден само рехабилитация. Яката продължаваше да бъде на мен. След този престой в болницата получих препоръка за незабавно посещение на Павел баня. Отидохме там за период от 60 дни. Започнахме с масажи, рехабилитация, подводна гимнастика и електро-стимулация. Последната седмица започнаха да ме изправят на една дъска за вертикализация и преди да си замина оттам ми свалиха и шийната яка, носена близо три месеца. Прибрах се в Ямбол, намерихме рехабилитатор и той идваше у нас всеки ден в продължение на шест месеца. И все пак аз не се отказах да се боря. Благодарение на вашата подкрепа, успях да си направя две апликации на стволови клетки и операция на трети и четвърти шиен прешлен, която беше извършена на 17.07.2012г. във ВМА-София. Към днешна дата мога да се заседявам по 20-30 минути, леко раздвижих пръст на лявата си ръка, започнах да се храня сам, благодарение на специална ортеза. Също така вече мога, да дърпам с въже 5л туба пълна с вода.Започнах да движа и двата крака, като левия малко повече. Но голямата цел пред мен е един ден да проходя отново. Засега докторите ми препоръчват качествената рехабилитация и да не спирам да вярвам, че мечтата ми ще стане реалност.

Ще ви бъда задължен за всяко левче постъпило в банковата ми сметка. Аз вярвам,че мога един ден да се раздвижа. Повярвайте и вие в мен! Бъдете здрави!

Банкова сметка за набиране на средства за лечение!

BG93 UNCR 7000 1501 0182 03 BGN
Уникредит Булбанк Бизнес център Ямбол
SWIFT BIC код на Уникредит Булбанк UNCRBGSF
Йордан Илиев Илиев
Yordan Iliev Iliev

Приятели, Вие, които не живеете в България и желаете да ми помагате финансово, искам да Ви уведомя, че когато преведете дадена сума в сметката, банката си взима комисионна за обработването на чуждата валута

Данчо не е от онези, които само говорят, той е от онези борбени хора, които всеки ден правят стъпки да осъществят мечтата си. Вчера Данчо написа в своя профил във Фейсбук:

Тази пролет когато бях на раздвижване в Павел баня, се опитах да направя няколко дърпания с тежест 13кг. Успях да издърпам въпросните килограми около 7-8 пъти. Тази есен през септември ми предстои нов курс на засилена рехабилитация и бих искал да Ви помоля, ако имате възможност да ми помогнете, защото един ден престой в санаториума струва 36.50лв. на човек, а аз там съм с моята майка като придружител.

Помогнете, ако можете и ако искате!

Можете да разгледате и страницата на Данчо във Фейсбук - https://www.facebook.com/profile.php?id=1424962012&fref=ts . Той е човек, заобиколен от любов и приятели, които го подкрепят и вярват в него.

Реклама

Мнения

27 авг 2015 10:08
Албена Хюбнер
27 авг 2015 10:08

Данчо наистина далеч не разчита само на хорската подкрепа. Той не мрънка, не се оплаква, напротив - той се бори във всяка една секунда от живота си и причината да потърси финансова помощ е защото наистина има нужда от нея, за да продължи и довърши до край борбата си. Данчо не живее затворено, отй ежедневно общува с много хора и се стреми животът му да е максимално пълноценен, въпреки състоянието, в което се намира. Майка му е плътно до него, въпреки многобройните административни спънки, които не й позволяваха да стане негов личен асистент. До него са и приятелите му, които му помагат, подкрепяйки го.

26 авг 2015 14:37

Случайно разбрах за Данчо в една ФБ група за покупко-продажби и ми направи дълбоко впечатление фактът, че той не разчита единствено на хорската подкрепа както много други хора, с чиито истории ни заливат медиите и не само, а се бори!!! Неговата история може да послужи като ценен урок за всички нас - да не се предаваме и да не губим вяра в собствените си възможности, независимо какви препятствия ни носи съдбата.

26 авг 2015 12:26
Живко Тодоров
26 авг 2015 12:26

Истинските мъже не се предават.