Медиците в новото Народно събрание ще бъдат с над 50% повече в сравнение предишния парламент. В заседанията, които започнаха днес, участват 20 лекари, двама зъболекари и трима ветеринарни лекари.

Сред познатите фигури е д-р Ваньо Шарков, депутат от Синята коалиция.

Д-р Шарков, добре ли е, че в новия парламент ще работят повече лекари в сравнение с предишния?
Въпросът не е само в това да има лекари в парламента, а тези лекари да имат идеи, да имат визия за това как ще се развива българското здравеопазване. През следващите 4 години трябва да се свършат доста неща, защото ситуацията, в която се намира в момента здравният сектор, е изключително тежка. В този смисъл е важно участието на лекари, тъй като те са хората, които са вътре в професията, те познават проблемите и могат да намерят  решения.

Вие бяхте депутат и в 40-то Народно събрание. С какво трябва да се заеме най-напред новата Комисия по здравеопазване?

Тя трябва да направи преглед на всичко онова, което може да бъде свършено в сферата на здравеопазването с оглед на икономическата криза, в която се намира страната. Тази криза безспорно се отразява и на здравеопазването. За първи път едно правителство поема управлението на страната в условията на най-голяма задлъжнялост на лечебните заведения. Задлъжнялост от около 350 млн. лева никога не е имало. И това в условията на тежка икономическа криза. Националната здравноосигурителна каса има около 50-60% събираемост в приходната част, което изключително ще затрудни нейната дейност. Но в преходния остатък, т.нар. голям резерв на БНБ, има 777 млн. лева – това са пари на хората, които си плащат здравноосигурителните вноски. Затова едно от първите неща, които трябва да се свършат, е актуализация на бюджета, в частност бюджета за здравеопазване.

Според вас от страна на новата изпълнителна власт какво трябва да се предприеме приоритетно?

Приоритетно трябва да се намерят механизмите, по които да се прекрати това порочно отсъствие на държавата в общинското здравеопазване. Всъщност за последните 8  години по отношение на общинските болници държавата не е дала нито един лев. Това нещо не може да продължава, не може тези болници да бъдат оставяни в ситуация на изчезване. Другото, което безспорно трябва да бъде направено, това е изчистване на всички корупционни практики, които съществуват в лекарствоснабдяването, позитивния списък, за да не се стига до ситуации, в които онкоболни или хора с астма да протестират пред Министерството на здравеопазването или пред Министерския съвет.

Очаквате ли  ГЕРБ да се обърне към Синята коалиция в областта на здравеопазването?

Разбира се, очаквам го. В предишния парламент ние показахме с д-р Лъчезар Иванов, че можем да работим заедно. Смятам, че и с останалите колеги можем да намерим общ език, още повече, че в сферата на здравеопазването една част от идеите в нашата програма и в тяхната съвпадат. Така че можем да работим заедно и да направим добри неща за българското здравеопазване.

През миналата седмица започнаха преговорите за нов рамков договор. След няколко безплодни години в това отношение каква е вашата прогноза?

Това е излишна демонстрация за водене на преговори от страна на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Три години те намираха повод да не водят такива преговори. Сега показаха желание именно тогава, когато мандатът на правителството изтича, когато мандатът на членовете на управителния съвет на здравната каса изтича. А в този УС на НЗОК има двама заместник-министри на здравеопазването. В този смисъл по-скоро преговорите трябва да започнат след като се състави новият кабинет, защото безспорно ще има ново ръководство на касата. И тези преговори по най-бързия начин трябва да договорят едни по-добри параметри както за пациентите, така и за българските лекари.