Българите получават по-високо качество на услугата от парите, които се влагат в системата, смята новият директор на лечебното заведение д-р Славчо Близнаков

С д-р Славчо Близнаков разговаря Илияна Ангелова, интервюто е публикувано във в. "Животът днес"

Д-р Славчо Близнаков пое преди три месеца поста изпълнителен директор на университетската болница „Света Анна“ (Окръжна болница) в София. Роден е в Дупница през 1968 г. Завършва медицина през 1994 г. Започва работа в Клиниката по спешна медицина на ВМА, после печели конкурс за Клиниката по неврохирургия на „Пирогов“. От 2004 до 2010 г. е бил зам.-директор на болница „Света Анна“. Има опит с работата по европроекти. Така е спомогнал над 30 млн. лв. да влязат в различни болници. От 2011 до 2015 г. е бил директор на МБАЛ Хасково.

- Д-р Близнаков, поехте поста директор преди три месеца, но вече имате планове за болница „Света Анна“. Какви новости да очакваме?

- Предстои да формираме самостоятелно отделение по гастроентерология, което ще кандидатства за акредитация трето ниво. То ще разполага с цял етаж. От октомври ще бъде разкрито отделение по ендокринология. Най-важното е, че разширяваме спешното отделение. Много болници се оплакват, че това е губещото им звено, че се харчат много пари. Ето че ние инвестираме точно в такъв вид дейност. Не търсим високооборотни и печеливши дейности. Това ще бъде спешен портал, разположен на повече от 1 декар площ. Към него ще бъдат интегрирани и звена с образна и интервенционална апаратура. Това е истинската медицина, истинската болнична помощ!

- Каква ще е ползата за пациентите?

- Ще получават пълно обслужване при постъпването си според концепцията на министерството за код на спешност – червен, жълт или зелен. В момента в „Света Анна“ се изгражда и хеликоптерна площадка, за да се приемат спешно болни и по въздуха. Ние сме определени за един от референтните строук центрове. Проектът трябва да стартира до края на 2015 г.

- Разширявате дейността, планирате ли да обслужвате и по-голям контингент пациенти?

- „Света Анна“ е обединение между бившата Окръжна болница и Института за лечение на чужди граждани. Обслужваме цяла Софийска област. Надяваме се да обхванем много по-голям контингент от преди – да поемем и някои големи райони на столицата като „Дружба“, „Младост“, „Искър“ и „Студентски град“. Близо сме до магистрала „Тракия“, което улеснява транспортиране на пациенти.

- Някои хора обаче злоупотребяват със спешната помощ, а лекарите се страхуват да връщат пациенти, за да не ги обвинят.

- Възможно е, но първият преглед позволява да се прецени дали пациентът е спешен. Ако е така, той получава пълния обем от медицинска помощ. В противен случай се насочва към личния лекар или платен прием, ако е неосигурен. Недостатъчната диагностика при първоначален преглед може да причини проблеми за здравето и живота на хората. По-добре е да бъдем с лека хипердиагностика, отколкото да неглижираме човека и да го върнем. Всичко трябва да е в полза на пациента.

-Това звучи добре, но заради лимитите лекарите са принудени да пестят…

- Като директор на болница се старая да постигаме най-доброто в условията на здравната система каквато е. Очакваме от реформата да промени нещата към по-добро. Една система трябва да се развива, непрекъснато да се реформира и променя към по-добро.

- Клиничните пътеки често са сочени като основна причина пациентите да не бъдат лекувани пълноценно.

- Наистина диагностично свързаните групи са много по-подробни и дават възможност за по-добро остойностяване. Разходите ще скочат поне с 30%. Парите за здравеопазване у нас обаче са ясни. Българите получават по-високо качество на услугата от парите, които се влагат в системата.

- Възможно ли е да се постигне по-добра медицинска услуга със сегашните пътеки?

- Министерството полага усилия да редуцира някои нелогични плащания и надувания на цените. Ако успее, ползата ще е за всички. Иначе не е тайна, че българските лекари финансират здравеопазването. Това не е ново! От години те получават по-ниски възнаграждения от заслуженото. Медикаменти, апаратура и консумативи са на европейски цени. За качеството: при пациенти с повече заболявания се прилага мултидисциплинарен подход. Ако пациентът е постъпил с инфаркт, но има и проблеми с бъбреците или белия дроб, се прави консултация със съответните специалисти. Това е предимството на голямата многопрофилна болница.

- Сериозен проблем за болниците са някои хронично болни пациенти, чиито близки не искат или не могат да се грижат за тях...

- Съществува такъв проблем, ние неведнъж сме се съгласявали някой пациент да лежи по-дълго от клиничната пътека. Но това не може да е правило. Пътеката има минимален престой, но не и максимален. В случай че пациентът няма къде да отиде, се намесват социалните служби. Може да бъде преведен в общинска болница, в болница за долекуване или физиотерапия. Има такива случаи, но те не са нещо, което да минира системата.

- Министерството публикува стандарт за измерване на качество в здравеопазването. Ще сработи ли това?

- Въпросът за качеството е основен, той винаги е бил важен за нашата болница. Министър Москов знае това, защото е работил в тази болница, преди да поеме поста, и дори в момента е в неплатен отпуск като лекар на реанимацията. Не може да има бонуси за качествено лечение! Приема се, че лечението трябва винаги да е качествено. Ако не се лекува качествено, тогава трябва да има санкции. Има и обективни, и субективни критерии за оценка. Трябва да се използват балансирано. Ние можем да дадем предложения. Преценката е на МЗ, НЗОК, одит и други структури.

- Говорят за Вас като за един от най-успешните директори на МБАЛ Хасково. Каква е равносметката за четирите години там?

- За това време създадохме 4 изцяло нови отделения. Инвазивната кардиология беше доста успешен проект. Не знам друга болница, където при просрочени задължения и без нито лев капиталова субсидия, само с бизнес план, да е развила такава структура. Увеличихме дейността на болницата двойно, като я разширихме с инвазивна кардиология, неврохирургия и физиотерапия. Най-интересният проект беше Спешният портал. Освен спешно отделение в него има противошокова зала, манипулационна с интегрирана образна диагностика, лаборатория и неотложен кабинет. Работят 4 екипа и дейността му скочи няколко пъти. Преди беше спешно приемно отделение, имаше един лекар през деня и един през нощта. Сега са винаги по 4 екипа.

- Каква е тайната на добрия бизнес план?

- За Хасково за 4 г. от МЗ са постъпили 160 хил. лв., а болницата успя да инвестира сама над 4 млн. лв. Най-важното е да има качествени и мотивирани лекари. Ако една болница не работи добре, значи директорът не си е свършил работата. Ако работи добре, то е благодарение на добрите лекари. „Св. Анна“ винаги е разполагала с огромен потенциал по отношение на лекарите. В момента тук са трима от водещите кардиолози и водещи специалисти в други области.

- Как се справяте на фона на конкуренцията на частните болници?

- Парите са си пари, но ние сме ковачница на кадри. Много болници са отворили с кадри, които са се изградили в „Св. Анна“. Началниците на реанимациите в „Токуда“ и „Софиямед“ са подготвени тук. Сега някои от тях се завръщат, защото не всичко е пари.

Частните болници са фокусирани върху печеливши и високооборотни дейности. Но когато стане дума за тежки и заплетени случаи, традиционно се търси помощта на болници като нашата, на „Александровска“, „Пирогов“ и други. За няколкото месеца, откакто съм тук, вече имаме няколко случая, когато от големи частни болници се транспортират при нас тежки случаи.

Големите университетски болници си остават голямото работещо сърце на българското здравеопазване. Ние сме не само мозъчен тръст, но сърце и мускули! Разбира се, има нужда и от частните болници. Някои от тях, които се развиват като многопрофилни, започват да поемат тежести подобно на държавните.

- Ще търсите ли финансиране по европейски проекти?

- Европейските проекти трябва да се използват, но при тях парите идват след около 4 г. Такива възможности не бива да се изпускат. В предишния програмен период немалко болници успяха да получат значими средства. Онкологията беше фокус за държавни и общински болници. Надяваме се и ние да спечелим финансиране през следващия програмен период.

- Липсата на доверие е сериозен проблем. Вие лично усещали ли сте го като човек и лекар?

- Да, усещал съм го. Но винаги, където съм работил, сме били всеотдайни и хората разбират, че правим всичко възможно за тях. За трети месец тук нямам нито една жалба. Имам три благодарствени писма. В Хасково средно за 1 г. имаше около 20 жалби при 24-25 хил. хоспитализации. Половината бяха заради забавяне в ТЕЛК. Това означава, че все пак получават необходимото от лекарите. Иначе в публичното пространство се обсъждат по-скоро негативните случаи.