Публикация
Докато дойде линейката, ще ни лекуват по телефона
Спешните случаи ще бъдат диференцирани с цветови кодове, според които има стандарт на действие
Диспечерите от спешна помощ на базата на въпроси, зададени по телефона ще определят спешността на повикването и доколко е застрашено здравето на пациента.
Те ще бъдат отправната точка и ще служат за даване на насоки, докато линейката пристигне при болния. Предвидени са и специални карти за диспечерите в Бърза помощ, за да могат да дадат адекватни наставления на болния. Това е заложено в проекта за стандарт на спешната помощ, публикуван от здравното министерство.(Целия проект може да видите ТУК)
Класифицирането ще е с цветови кодове - червено, жълто и зелено. На база на въпросите по телефона, диспечерите ще съветват как да бъде поставен пострадалият, какво трябва да му се осигури и какво не трябва да се прави с него.
Телефонната консултация може да продължи и след пристигането на линейката. В стандарта тя е наречена “медицински контрол”, но тук съвети вече ще получават екипи, в които няма лекар. За тези случаи също са разработени карти със съвети как се работи примерно с дефибрилатор, как се поставя инжекция, как се спира кръвотечение и пр.
Стандартът, който се предлага, указва линейките да пристигат до 8 минути - за най-спешните, и до 120 минути за най-леките случаи. Това се случва в зависимост от цвета на кода. Документът съдържа и правила за действия на екипите на място. Например при нужда да се постави на пациента абокат за вливане на медикамент екипът може да направи до 2 опита на място, а след това да започне транспортирането и опитите да продължат.
До 10 минути пристигналият екип трябва да започне транспортирането до болница на най-спешните пациенти. Ако времето за придвижване до болница е над 30 минути, може да бъде извикан медицински хеликоптер.
Стандартът предвижда още:
- времеви ограничения за преглед
- времеви ограничения за лечение в спешно отделение - червените трябва да бъдат вкарани до минута, зелените максимум до 2 часа. Общият период на престой и лечение не трябва да може да надвишава 4 часа.
- в чакалните трябва да има отделни тоалетни за пациенти и отделни за посетители
- за 700 пациенти, минаващи на година трябва да има 1 стол
- трябва да има телевизор.
Да очакваме ли скоро лечение и по интернет?
Коментари
Разпределението на пациентите в групи по спешност е много добра идея. Единственият, но много сериозен проблем за България е, че голям процент от повикващите спешна помощ са склонни да излъжат и да заблудят диспечерите с цел линейката да дойде по-бързо на техния адрес. Най-често се лъже за възрастта на пациента - тя се намалява, заради разпространеното разбиране, че старите хора "ги пренебрегват"; за реалното му състояние - оплакванията се засилват и се добавят несъществуващи; хронични състояния се съобщават като нововъзникнал проблем и т.н. Затова е много важно да има реални и неотменими санкции при неоснователно повикване на спешна помощ и особено при умишлена заблуда на екипите на спешната помощ. В Австрия в такива случаи никой не се разправя с болния и близките му на място. Оказват помощ, но след това получаваш нещо като изпълнителен лист, който ако не платиш доброволно, ти удържат от заплатата или пенсията...