Ярките, многоцветни и привличащи вниманието опаковки, предназначени да продадат успешно продукта, кутиите за консервирани продукти и пластмасовите бутилки могат да бъдат опасни за здравето.

В наши дни темата за безвредността на опаковките става все по-актуална и дискутирана.
Зачестилите в цял свят изследвания върху въздействието на материалите, от които се произвеждат опаковките, дават тревожни резултати – храните в иначе привлекателни опаковки понякога  са с влошени качества, често направо опасни.

Лепилото, което се използва за пакетите, може да е токсично и  да предизвика различни болести, в това число и онкологични.

Опакованите във вакуумен полиетилен  продукти – риба, сирене, зеленчуци – попадат в безкислородна среда. Тя е идеално благоприятна за появата и размножаването на болестотворни бактерии.

При производството на голяма част от пластмасите се използват отровни химикали, които могат да проникнат в продуктите. Най-ниска степен на вредност имат полиетиленът и пропиленът /несъдържащи фталати/.

Доколко консервните кутии са безвредни за храните в тях, е практически невъзможно да се разбере.

Специалисти смятат, че под въздействието на по-агресивни субстанции / кисели сокове, енергийни и алкохолни коктейли, бира и т.н. / вредните метали могат да преминат в тях.  Рискът расте заедно с продължителността на съхранението.

Има няколко неща, които не могат да предотвратят, но могат да помогнат за намаляване на вредите от опаковките:

 - Не трябва да се оставят отворени консерви, дори в хладилник. Затова е желателно за употреба в домакинството да се купуват малки опаковки. Ако все пак е останало количество храна от консерва, най-добре е да се прехвърли в добре затворен стъклен съд.

 - Внимателното прочитане на етикета на продукта трябва да се превърне в навик.

 - Желателно е да се избягват горещи храни и напитки в пластмасови контейнери или чаши.

 - Месото и млечните продукти по възможност трябва да се купуват неопаковани.
 

 - Стъклото като опаковка се смята за безвредно.

Токсичните вещества, преминаващи от съдове и опаковки в храните са: алуминий, калай, поливинилхлорид, полистерол, акриламид, бифенол А и др.

Приоритетът в опаковките безспорно се пада на пластмасите. Голяма част от тях имат висока механична устойчивост; съществуват други, които са едновременно устойчиви на високи и ниски температури; някои видове опаковки от пластмаси трябва да издържат на въздействието на влага, мазнини, слънчева светлина, да са ароматоустойчиви и да не променят качеството на опакованата храна.

Опаковките не трябва да създават възможности за замърсяването на храните или за преминаването в тях на чужди и опасни за здравето на вещества. Възможно е обаче, вследствие неправилна технология на производство или на  лошо съхранение на опакованите продукти, да се създадат условия за преминаване на вредни вещества от опаковката в съответната храна или напитка, напр. при нагряване над 80 градуса  или при нарушаване на опаковката.

Според правилата на ЕС и  българското законодателство опаковките за храни трябва да имат етикети с информация за производителя, вносителя, състава на пластмасата, от която е произведена опаковката и пр.
 
Стандартите за безопасност съществуват, но е важно всеки да се отнася отговорно към здравето си, проверявайки винаги етикетите  и спазвайки поне простите предпазни мерки, споменати по-горе.