Изложени сме на радиация всеки ден. Може да звучи притеснително, но голяма част от радиацията възниква по естествен път и е безвредна в малки количества.

Изложени сме на радиация всеки ден. Може да звучи притеснително, но голяма част от радиацията възниква по естествен път и е безвредна в малки количества. Знаейки, колко много допълнителна радиация поемаме от медицински процедури, въздушни полети, както и други дейности, можем да си помогнем като взимаме по-разумни решения и да избягваме ненужни тревоги.

Обикновеният човек е изложен на приблизително 6.2 милисиверта (мСв, единиците, използвани за измерване на ефективната доза радиация) на радиация всяка година. Това ниво на излагане е много под международните стандарти за хора, които работят в радиационна среда, на които се позволяват до 50 мСв годишно.

Въпреки това, ние трябва да сме наясно с опасностите от прекомерно излагане на радиация, особено след като ефекта на радиация е кумулативна през целия си живот. Учените изчисляват, че за всеки 1 000 мСв на радиация, която получаваме, 0.2 мутации настъпват в нашите гени. Някои от тези мутации увеличават риска от рак, но не всички мутации са опасни-обикновения човек вече носи 50 генни мутации.

Естествени източници на радиация

Радиацията е класифицирана като йонизираща (способна да освободи електрони от атоми или молекули) и не йонизираща. Йонизиращи лъчения (например рентгенови лъчи) се считат за по-вредни от не йонизиращи лъчения (например радиовълни).

Повечето от естествената радиация, която получаваме, се дължи на радон (радиоактивен елемент) във въздуха. Радон във въздуха е отговорен за повече от една трета (2.3 мСв) от годишното излагане на радиация върху обикновения човек. Надморската височина също оказва влияние на радиацията. За всеки допълнителен метър над морското равнище, има една минута увеличение на радиацията годишно дължейки се на космическата радиация, или радиацията от слънцето и космоса.

Земната радиация представлява приблизително 0,2 мСв (3.2%) от нашата годишна експозиция. Това, което ние консумираме, също оказва влияние върху излагането ни на радиация: храна, съдържаща радиоактивните изотопи въглерод 14 и калий 40, и известно количество вода, съдържаща допълнително радон. Това, обаче, не трябва да бъде източник на безпокойство: заедно, храната и водата, обикновено представляват само 0.3 мСв (4.8%) от годишната ни експозиция.

Фактори, които увеличават излагането ни на радиация

Въпреки, че по-голямото количество радиация срещаме естествено, факторите на околната среда и начина на живот могат да увеличат нашите нива на излагане. Имайте предвид, че ефектът на всеки отделен фактор, който допринася за повишаване нивото на радиация на дадено лице, обикновено е много малък.

Строителните материали съдържат различни нива на радон: живеейки сред бетон, камък, кирпич, или тухлени сгради радиационното облъчване на човека се увеличава все повече всяка година.

Въздушният транспорт също ни излага на малки количества радиация. По-конкретно, за всеки час, прекаран в пътуване със самолет, човек е изложен на 0.005 мСв йонизиращи лъчения. Скенерите с микровълни на летищата използват не йонизираща радиация, за която се знае, че не е вредна.

Почти половината от годишното излагане на радиация върху човека се дължи на медицински тестове, като рентген и компютърна томография (CT ). Рентгеновата снимка на гръдния кош на човек излага пациента на около 0.1 мСв радиация. Компютърната томография, от друга страна, се използва от няколко рентгенови лъчи, за да образуват триизмерен образ на тялото на пациента. Пациент, на който е направен скенер на гръдния кош, получава около 7 мСв радиация. Въпреки че рентгенографията и компютърната томография излагат пациентите на радиация и не трябва да се използват прекомерно, важно е да се има предвид животоспасяващите ползи от тези образни изследвания. При ултразвуково изследване и ядрено-магнитен резонанс не се използват йонизиращи лъчения.

Един ненужен източник на радиация е тютюневият дим. В допълнение към други канцерогенни, тютюневият дим съдържа малки количества радиоактивни изотопи: олово 210 и полоний 210. Въпреки обществените опасения за мобилните телефони, които използват нейонизираща радиация, няма връзка между използването на мобилен телефон и рака.

Опасения и погрешни схващания

Налице е често срещано погрешно схващане, че излагането на радиация е една от водещите причини за рак. Това до голяма степен се дължи на добре известните бедствия като химически течове, аварии с ядрени реактори, както и атомните бомбардировки, които значително увеличиха честотата на рак в околните райони. Въпреки това, такива бедствия включват огромни количества радиация (около 210 мСв, в случай на бомбардировките на Хирошима), които са далеч над типичното годишно излагане. В действителност, радиацията, в сравнение с някои химикали и тежки метали, е един от най-слабите причинители на рак.

Както внимаваме да избягваме ненужното излагане на радиация, ние трябва да сведем до минимум и допълнителното излагане в бъдеще. Необходимите медицински рентгенови снимки или компютърна томография не трябва да се избягват, заради радиационните опасения, а пациентите трябва да обсъждат всички тези опасения с техните лекари.