България например е една от европейските страни, в които фирмите продават най-евтино лекарствата си, поради което търговците на едро ги изнасят в страни, където цените са по-високи

Държавите членки на ЕС имат пълното право да спрат търговците на едро на лекарства да продават медикаменти извън страната си на много по-ниски цени. Това заявява еврокомисарят по здравеопазване Витенис Андриукайтис, цитиран от в. "Дума". Той дава пример със Словакия и Полша, които вече са взели сериозни мерки в това отношение. Андриукайтис подчертава, че страните от ЕС имат правни инструменти за спиране на паралелната търговия и те трябва да бъдат насърчавани да ги използват. Паралелният износ на лекарства цели единствено финансово облагодетелстване на търговците. Той е най-честата причина за недостиг на лекарства в аптечната мрежа на една или друга държава. Сама по себе си паралелната търговия не е нелегално действие, но все повече европейски страни се оплакват от недостиг на лекарства за своите граждани и са убедени, че причината за това се крие именно в паралелния износ.

Паралелният износ представлява износ на стока от държава в ЕС, в която цената й е по-ниска, в друга страна членка, където тя е по-скъпа. България например е една от европейските страни, в които фирмите продават най-евтино лекарствата си, поради което търговците на едро ги изнасят в страни, където цените са по-високи. От това не печелят пациентите в страните, в които е внесена по-евтината стока, защото те я купуват на официалната цена, но губещи са пациентите от страната-износител, тъй като там липсват лекарствата. От операцията печели само търговецът. Тази практика е неприемлива и за фармацевтичните компании, чиито финансови интереси са засегнати, поради което нерядко те изтеглят от страната ни медикаментите си, от което страда българският пациент.

Припомня се, че правителството на Пламен Орешарски въведе през пролетта на 2014 г. ограничение за паралелната търговия, но Конституционният съд отмени текста от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, въвеждащ уведомителен режим за износ на лекарства. Тогава президентът Плевнелиев наложи вето на закона с мотива, че въвеждането на уведомителен режим "има потенциал да създаде корупционни практики" и че нарушавал "принципа на равнопоставеност на стопанските субекти". Депутатите от ГЕРБ пък побързаха да сезират Конституционния съд. В началото на т.г. КС отмени текста, но пациентски организации остро реагираха, тъй като периодично български пациенти нямат достъп до лекарства за лечение на диабет, онкологични заболявания, таласемия, множествена склероза, астма именно поради паралелния износ. Пациентските организации категорично подкрепят уведомителния режим и припомнят, че такъв е въведен в Словакия, Гърция, Чехия, Унгария, Португалия, Испания и др.

Официалният размер на паралелния износ у нас е около 125 млн. лв., сочат данни на анализаторската компания IMS Health.

След отмяната на уведомителния режим в началото на т.г. здравният министър Петър Москов обяви, че МЗ ще предложи законодателни промени, които да ограничат паралелния износ на лекарства, но до момента не е направено нищо по въпроса. В началото на юли Москов каза, че през септември ще влезе в експлоатация информационна система, която ще показва пътя на лекарството. По думите на Москов "ще бъде въведена и уведомителна процедура до Изпълнителната агенция по лекарствата при изнасяне на лекарство, а органът ще има възможност да налага забрана за определен период". Това обаче ще повтори отменените от КС правила.

Междувременно еврокомисар Андриукайтис приветства плановете на Белгия и Холандия и на България и Румъния да използват съвместните обществени поръчка за покупка на лекарства. "Това изглежда ще бъде стъпка в правилната посока за предлагане на по-добри, но и на по-евтини лекарства", прогнозира Андриукайтис и припомня, че българският здравен министър публично е обявил идеята си през 2016 г. страната да участва в обществени поръчки заедно със северната си съседка. По думите на еврокомисаря обаче не е ясно как точно ще бъде осъществен планът.