Д-р Валентина Мазнейкова от софийската болница „Св. София” адресира до медиите  писмо, което публикуваме изцяло:
 
През последните месеци по най-брутален начин беше поругано името ми на опитен акушер-гинеколог, помогнал на десетки хиляди бременни и болни жени. Включително и на много от вас или на ваши роднини.
Изчаквах търпеливо и коректно да бъдат обявени резултатите от  възложената от Министерството на здравеопазването проверка, както и съдебномедицинската експертиза по случая.
 
Изчаквах, защото съм изцяло убедена в моя и на екипа ми професионализъм, етика и невинност.

 И тъй като никой не дава знак, че независимата експертиза ще бъде обявена публично, за което съм настоявала неведнъж, сега чрез вас искам да дам гласност на фалшивите обвинения към мен и категорично да ги отхвърля.
Нещо повече, появяват се намеци, че може по някакъв начин да се въздейства
върху заключенията на комисията, оглавявана от националния консултант по акушерство и гинекология доц. Никола Василев.

Безцеремонно, без да са съобразени с наличните медицински факти и доказателства, обстоятелствата около смъртта на Запряна Коледарова бяха представени едностранно и тенденциозно. Постепенно лъжите достигнаха своя апогей и взеха чудовищни размери.
 
Ето истината:
На 5 март вечерта в АГ отделение на МБАЛ „Света София“ при мен постъпи Запряна Коледарова с температура 39–39,5 градуса, като същата висока температура е поддържала и предните дни в Петрич.

 Веднага й бяха назначени изследвания, резултатите от които изключително ни разтревожиха: утайка 100 мм при норма до 12 мм, С-реактивен протеин – 250, при норма до 5, изследване, което говори за неясно огнище на възпаление някъде в организма на човека. Всички формени елементи на кръвта бяха силно понижени, като левкоцитите, които отговарят за имунитета, бяха 3000 с тенденция за понижаване до 2000. Тромбоцитите, които отговарят за кръвосъсирването в организма, бяха около 40 000 – драматично понижени.

Или, казано разбираемо, при нас беше постъпила много болна жена, с неясно фебрилно състояние, носеща плод, поставен под заплахата да загине всеки момент поради изключително лошата среда, в която живееше неясно от колко време. Трябваше в много кратък период от време да вземем решение как да организираме раждането при огромните рискове, на които бяха подложени животът на бременната жена и на плода.

В болницата много бързо направихме множество консултации с всякакви специалисти за изясняване на фебрилното състояние. През цялото това време следяхме стриктно и състоянието на бебето, което, живеейки в тази среда, показваше признаци на страдание. Правихме вливания на антибиотици, водно солеви разтвори, взети бяха микробиологични изследвания от урина и влагалище, които не показаха наличието на патогенни микроорганизми. Непрекъснато на близките на Запряна се обясняваше тежестта на състоянието й, както и огромната опасност за нейния живот и здраве, както и за този на бебето.

На 10 март близките бяха поканени и им бе съобщено решението на лекарската комисия (ЛКК) за родоразрешение чрез цезарово сечение поради:
1. Задълбочаващи се промени в кръвната картина. Тежка панцитопения, предразполагаща към неовладяемо кървене от всички органи и системи.
2. Неповлияване на температурата от мощната антибиотична и кортикостероидна терапия.
3. Рисковете, на които е подложен плодът в неблагоприятната среда в организма на болната.
4. Необходимостта от допълнителни изследвания за изясняване на фебрилитета, които могат да бъдат направени едва след раждането.
 
Много обстойно бе обяснено на близките, че рисковете за живота на пациентката при такава операция са изключително високи. Очакваха се усложнения като кръвотечения от матката поради развитие на ДИК синдром (дисаминирана интравазална коагулация), състояние, от което пациентката почина по данни от патологоанатомичната експертиза, извършена във Военна болница. Предложено бе болната да бъде преведена в друга болница, което близките категорично отказаха, заявявайки, че ни имат пълно доверие.

Малко по-късно същата сутрин, на фона на масивно антибиотично и кортикостероидно лечение, вливане на плазма, тромбоцитна маса, пълноценна кръв, най-опитният екип на АГО в МБАЛ „Света София“ направи цезарово сечение. По време на операцията са огледани всички органи в малкия таз  –  матка, яйчници, тръби, пикочен мехур, черва, перитонеум. Не се установяват никакви промени, характерни за инфекция. Независимо от това се вземат проби от кухината на матката, които отново са отрицателни. Цезаровото сечение приключва успешно, без усложнения.

Успоредно с това, поради факта, че плодът е от рискова бременна,  екип от педиатри оказва първична реанимация на новороденото и го превеждат в кувьоз в Института по педиатрия , каквато е практиката на всички софийски АГ болници при такиви случаи. Благодарение на точната преценка и бързата реакция новороденото се адаптира добре, изписано е живо и здраво и до ден днешен е в отлично състояние.

Седемте следоперативни дни протекоха без усложнения от страна на операцията. В следобедните часове Запряна продължи да прави температура до 38–39 градуса, но се чувстваше добре. Антибиотичната и кортикостероидна терапия продължи.

На 16 март 2009 бяха свалени конците от оперативната рана, която бе зараснала първично. За пореден път бе направен преглед на матката, която се свиваше нормално. На близките бе обяснено, че животът на Запряна ЗА МОМЕНТА Е ВЪН ОТ ОПАСНОСТ, но тревогата за младата жена остава, защото не е поставена точна диагноза на неясното фебрилно състояние.

С всички изследвания, направени до момента в МБАЛ „Света София“, категорично бе отхвърлен всякакъв гинекологичен проблем от инфекциозен характер. Нямаше причина за хирургичното отстраняване на матката, тъй като това е подсъдно за причиняване на тежка телесна повреда при наличие на такива благоприятни изследвания.

От всичко, което бе направено в МБАЛ „Света София“, единствено важното, което знаем със сигурност, е това, че НЯМА ИНФЕКЦИЯ НА МАТКАТА.

Консултацията с доцент Дянкова „с два пръста и спекулум“, без наличието на каквито и да било медицински изследвания и доказателства, е абсолютно несъстоятелна.

При превеждането в „Майчин дом”  пациентката престоява още една седмица в същото фебрилно състояние, със съответната антибиотична терапия. Ако е имало съмнения за задържани плацентарни части, както се твърди, защо не е направен маточен кюртаж? Кое е наложило такава голяма планова операция да се прави в петък? Защо са оставени яйчниците и тръбите при инфекция, както твърди доц. Доганов, оперирал пациентката? Защо опериращият екип заминава на конгрес в Пампорово и оставя  жената след толкова тежка операция, протекла на фона на много голяма кръвозагуба от повече от 2 литра? Кое налага  повторна операция на следващата сутрин, извършена от екип от лекари и от други болници с още 2 литра кръвозагуба?
На всички тези въпроси трябва да отговарят други хора.

В заключение искам да кажа, че съдебномедицинската експертиза на пациентката Запряна Коледарова постановява, че смъртта се дължи на ДИК синдром, мозъчен кръвоизлив и шокови промени във всички вътрешни органи.
Категорично е отхвърлена диагнозата сепсис.