При по-тежките лимфоми шансът за постигане на продължителна ремисия е по-голям
проф. Георги Михайлов
проф. Георги Михайлов
Лекар
При по-тежките лимфоми шансът за постигане на продължителна ремисия е по-голям

При по-тежките лимфоми шансът за постигане на продължителна ремисия е по-голям

На 15 септември отбелязваме Световния ден за борба с болестта лимфом. Това е едно от редките онкологични заболявания, но пък понякога засяга и съвсем млади хора.

Малигнените лимфоми представляват хетерогенна група от заболявания, често срещани като диагноза в онкохематологията. При възрастните тяхната хетерогенност е доста по-голяма, отколкото при децата. Разпределени са в две големи групи. Едната са лимфоми с висок биологичен агресивен потенциал (highgrade), а другата - лимфоми с относително нисък биологичен потенциал (lowgrade). Т.е. това са лимфоми с висока степен на малигненост (злокачественост) и лимфоми с ниска степен на малигненост.

Съществуват още много други деления на тези заболявания, тъй като те произхождат от лимфоидната тъкан. Най-популярно е генералното им деление на ходжкинови и неходжкинови лимфоми. Има и имунологично деление на Б- и Т-лимфоми. Тези ракурси на виждане се преплитат със степента на агресивност като биокинетика, като поведение на самото заболяване.

Последните 30 г. промениха много сериозно лечението на тези заболявания. При тези с нисък биологичен потенциал средната продължителност на живота е много по-голяма, ако пациентите са получили специфично лечение. При тях обаче е много трудно да се постигне цялостно отстраняване или както специалистите го наричат ерадикиране на заболяването от самия организъм. При лимфоми с висока степен на малигненост симптомите са по-тежки, възможността за преживяемост е относително по-малка дори със съвременните методи на лечение. При тях съществува и теоретична, и реална възможност за отстраняване на заболяването. Все пак да поясним, че понятието излекуване в онкологията не съществува. Говори се за продължителна клинична ремисия, тъй като причините за появата на лимфомите са в огромна степен наследствени, генетични, но не са установени съвсем точно във всички заболявания. Казано простичко с нашето лечение ние просто помагаме на организма да постигне състояние на имунологична балансираност. Още нещо любопитно: в човешкото тяло непрекъснато се извършва процес на клетъчно деление, на обмяна на клетките чрез тяхното деление. Имунната система се грижи да „поправя“ грешките в клетките. Във всеки един момент в човешкото тяло съществуват 3-4% туморни клетки. Когато станат над 4% и имунната система ги изпусне от контрол, възниква вече онкологично заболяване. Това важи и за малигнените лимфоми.

Те се проявяват главно на възраст 50-60 г. При Ходжкиновия лимфом например има пик между 15 и 25 г. и втори пик след 45-55 г. Като цяло лечението на по-възрастните пациенти крие предизвикателства. Повечето имат придружаващи заболявания, засегнати са други органи, които обаче не позволяват провеждането на интензивно лечение и това вече променя прогностиката. Възрастта е основен фактор за прогнозата и успеха на лечението. Това също обаче се променя с времето. През последните десетилетия една от най-агресивните наши технологии - е трансплантация на хемопоетични стволови клетки, може да се прилага при все по-възрастни хора. До преди 10-15 г. автоложни трансплантации можеха да се приложат на пациенти до 60 г.. За някои заболявания тя стига до 70 г. и повече а за други се е качила на 65 г.

Какви са симптомите на лимфома

Обикновено доминират симптомите от общ характер. Има общо неразположение - астеноадемия, повишаване на телесната температура, отслабването на тегло, сърбеж по тялото. Тези симптоми не присъстват комплексно при всеки отделен пациент, те съчетават вече и промени в самия организъм, на базата на появата на т.н. туморен товар и това са вече увеличените лимфни възли и инфилтрация на отделни органи и системи. Затова при първоначалната диагностика е много важно, когато проверяваме дали става дума за малигнен лимфом, да направим цяла каскада от необходими диференциращи изследвания.

Малигнените злокачествени хематологични заболявания представляват 3-4% от всички онкологични заболявания, т.е. става дума за редки заболявания. Ако пациентът споделя на личния си лекар симптоми от общ характер, е хубаво да бъде насочен към специалист хематолог, който да види дали изобщо става дума за такова заболяване или са безобидни сигнали. 

Реклама

Мнения