Интервю с д-р Патрик Ландман за Le Figaro.fr Д-р Патрик Ландман е психиатър и психоаналитик, ръководи “Stop DSM“. Автор е на „Всички ли са хиперактивни?“, предупреждава за епидемия създадена от обществото и фармацевтичната индустрия. Превод: Ирина Заркова – психолог в ДКЦ Асцендент

Фигаро: Синдром на дефицит на вниманието и хиперктивност не съществува, пишете ...

П.Л.: Не съществува научно: нищо не е открито, нито генетично, нито биохимично. Тези, които претендират, че е болест на развитието на нервната система приемат собствените си хипотези за истина. Това произтича от един адски триптих: възприемано е, че поведенията наречени ненормални са с психиатричен произход, следователно се появяват от мозъка, следователно химичното неравновесие трябва да бъде корегирано. СДВХ съществува в смисъла на социалната конструкция: 3 типа поведения (хиперактивност, дефицит на вниманието и импулсивност) са групирани, тъй като са в центъра на една молекула, която работи кратко време.

Фигаро: СДВХ следователно е роден с откритието на метилфенидата, по-известен под името Реталин?

П.Л.: Групирането на тези три симптома датира от появата на една молекула на пазара. Ролята на амфетамините е позната от 1937г. Бързо се прекратява приемането от деца поради вторични, нежелани реакции. След което е открит този „светъл“ амфетамин, като към хиперактивността се добавя вниманието за да бъдат обхванати момичетата и импулсивността за да се обхванати момчетата. Но това не е нищо друго освен психо-маркетинг!

Фигаро: ....но трите симптома са реалност.

П.Л.: Те съществуват и понякога са свързани, но това не ги прави болест! Ние ги срещаме при различни хора: епилептици, надарени деца, деца със социални затруднения. Едно американско проучване сочи, че една от причините за СДВХ е времето изкарано пред екраните т.е. едно дете може да бъде диагностицирано СДВХ, въпреки че една адекватна възпитателна мярка би могла да е достатъчна.

Фигари: Какво трябва да бъде мястото на метилфенидата?

П.Л.: Когато взимате аспирин за да намалите температурата, виждате, че има резултат, но Вие не стигате до заключението, че Ви липсва аспирин в организма. По същия начин стоят нещата с метилфенидата: той не лекува, но носи резултат. А това не е едно и също. В психиатрията лекарствата имат място, но не цялото място. Метилфенидата може да бъде полезен, защото разрешава „почивка“ на детето и обкръжението му, но само и единствено при поставяне на точна диагностика, която изцяло зависи от контекста. Да се вижда детето веднъж годишно за да се поднови рецептата, няма никакъв смисъл. Трябва да се възползва от „почивката”, която лекарството дава за да се проследи и придружи детето; евентуално да се предвидят социални и възпитателни мерки.

Фигаро: Страхувате ли се, че броят на децата с диагностика СДВХ се увеличава във Франция?

П.Л.: Предсказвам, че ще има епидемия на СДВХ. Препоръките на Висшия здравен инспекторат имат много качества, но са крайно усложнени: общо практикуващите лекари нямат време да приемат хора в дългосрочен план и има риск от свръхдиагностициране на СДВХ. Има и други социални причини. В САЩ, чернокожо дете живеещо в беден квартал със социални затруднения има 6,5 пъти повече шансове да бъде диагностицирано СДВХ, отколкото едно бяло дете от богат квартал. Метилфенидата не трябва да бъде опиум използван за да прикрие социални проблеми. Съществуват и оригинални деца, които са пълна нула в училище, тъй като образователната система не е адаптирана за тях. Това са деца с огромен потенциал, които се отегчават в училище. А и прагът на толерантност намалява...но аз съм тук за да лекувам! Не да нормализирам!

Статистика:

Във Франция

Общ брой ученици за 2013 г. – 12 747 800 от които 3,5%-5% деца между 9-10 г. страдат от СДВХ. От тях 10%-15% взимат Реталин.

В САЩ

Общ брой ученици 50 100 000 - 5-10 % страдат от СДВХ, от които 50% взимат Реталин.

Общо днес 3,5 млн деца взимат Реталин в САЩ. През 1990год. на медикаменти за СДВХ са били 600 000деца.