Андрей Марков: Хора загиват, защото не са успели да съберат пари за лечението си
16.09
Доплащате за здраве? Какво трябва да се промени
Доплащате за здраве? Какво трябва да се промени
Страница
Андрей Марков: Хора загиват, защото не са успели да съберат пари за лечението си

Андрей Марков: Хора загиват, защото не са успели да съберат пари за лечението си

Пациентите не са в състояние да съберат петцифрени суми за животоспасяващето си лечение и се оставят в ръцете на съдбата

Хората вадят от джоба си половината пари, които се харчат за здраве в нашата страна, въпреки че съвестно си плащат вноските, казва специално за дискусията на тема доплащания за здраве в CredoWeb Андрей Марков, директор на столичната болница "Сити Клиник". Това са данни от последни проучвания и доклади. Доплащанията в болниците привидно са описани в наредби и приложение към националния рамков договор, но за пациентите в много случаи те са неприемливи. Ясно е, че по болниците се плащат и доплащат огромни суми, част от тях - нерегламентирано.

Касата не покрива скъпи консумативи, които спасяват живот

Примери от практиката има много. Най-драматично е, когато се наложи да използват т.нар. скъпоструващи консумативи. Например при диагнозата аневризма или дисекация на аортата се налага да се плащат петцифрени суми. Там не просто трябва да се доплаща за консумативи. Касата изобщо не плаща за необходимите за лечението материали. Около 50 000 лв. струва консуматива за безкръвната смяна на аортна клапа, която е единствена възможност за лечение при някои пациенти с висок риск от отворена кардиохирургична операция. Касата на практика заплаща това на няколко души годишно, а болните са много. Нови устройства, които са устройства подобни на пейсмейкър но като дефибрилатор (кардиовертер дефибрилатори) и са задължителни при някои болни с ритъмни нарушения, също трябва да се покриват с лични средства на хората, а те са от порядъка на 10 000 лв. Малко по-евтини е т.нар. койл – консуматив, прилаган при емболизация на тумори, при аневризми на мозъка. Цената на един е 1000-2000 лв., а често се налага да се поставят по няколко. Също не се покрива от касата.

"Тогава вариантите са два – тези, които успяват да се организират сами или чрез приятели да вземат заем и да събират дарения, успяват. Много други обаче не могат да се справят с тази ситуация и се отказват от лечението. Казват си: Ако имам късмет, ще оцелея! Предават се в ръцете на съдбата. Примиряват се, че ще живеят, колкото могат да изкарат без помощта на съвременната медицина. И на практика така става. Хора да загиват, защото не са успели да съберат пари за лечението си", разказва Андрей Марков.

Има и други примери от инвазивната кардиология, въпреки че там се смята, че клиничните пътеки са сравнително добре заплатени, макар че това не е съвсем така. Често лекарите правят чудеса от храброст – използват други или по-евтини материали, проявяват находчивост, за да помогнат на пациентите. Вместо да мислят за медицина, трябва да се грижат да правят икономии. Въпросът е така ли трябва да бъде, това ли е в интерес на пациента? Накратко, всяка болница се оправя както може. Пести се от едно, за да се даде за друго. Парите за здравеопазване у нас не са много, но по-същественият проблем е, че не се изразходват ефективно, смята директорът на "Сити Клиник". 

Откъде могат да дойдат допълнителни ресурси?

Първото и най-важното е по-ефективно използване на този, който е наличен. Идеята за здравна реформа на министър Петър Москов беше добра. Приватизацията на болници или части от тях можеше да внесе свеж финансов ресурс в системата. Но по тази точка идеята за здравна реформа на Петър Москов беше бламирана. Отпадна реализацията на идеята да се приватизират болници, които работят неефективно или стоят празни. Сега ще се приеме Национална здравна карта, която ще определя с кои лечебни заведения касата ще сключва договор. Толерират се определени държавни болници, където без друго условията не са добри, коментира Марков. Те, освен другото, ще искат и допълнителни средства от държавата за инвестиции в апаратура и сграден фонд.

Къде отива свободният избор на пациента? 

"Вие искате да се лекувате в определена болница, плащате си редовно вноските и изведнъж ви казват: Там не може, отивайте в другата! А Вие не искате там. Административно ще ви нареждат къде да се лекувате. Това е недопустимо и съществено намалява мотивацията да се плащат здравни вноски. Всички знаем, че големият брой неосигурени също е проблем за нашата система", допълва Марков.

Вместо да се даде шанс на предприемчивите хора, които са готови да инвестират в нови частни болнични структури, да осигурят модерни условия на лечение, се слагат нови ограничения. Тези предприемчиви хора в голямата си част са лекари.

Второто условие за по-ефективно използване на финансовия ресурс за здраве е да се разбие монопола на здравната каса, да се даде възможност хората да избират къде да се осигуряват. Защото здравеопазване означава да се грижим и за здравите хора да не се разболеят. Сега имаме „болноопазване“ – гледаме да разпределяме някак си парите между болниците, невинаги по най-справедливия начин.

Вместо да създадем модел, който да гарантира свободния избор на пациента, създадохме друг, при който парите следват болестите. Приемаме в болницата пациента с реалните му проблеми, които обаче не пасват на клиничните пътеки. Тогава лекарите почват да мислят каква диагноза да опишат, за да пасне тя в чиновнически подредените изисквания на пътеките и хем да помогнат на пациента, хем да не бъдат финансово санкционирани от касата. 

Автор Илияна Ангелова

Ако знаете за пациенти, които се отказват от лечение, защото не могат да съберат нужните пари, пишете като коментар под тази статия!

Реклама

Мнения