Болница поискала 11 хил. лв. дарение от близките на пациент в реанимация
26.09
Национална пациентска организация
Национална пациентска организация
Организация
Болница поискала 11 хил. лв. дарение от близките на пациент в реанимация

Болница поискала 11 хил. лв. дарение от близките на пациент в реанимация

Всеки втори българин е готов да заплаща повече за здравеопазване, ако знае, че няма да дава допълнително пари, че лекарствата ще са по-евтини и няма да попада в листа на чакащи

В пациентския център на Национална пациентска организация постъпи оплакване от близките на пациент в реанимация, които се оплакват, че болница е поискала 11 000 лв. от тях под формата на дарение, като от лечебното заведение заявили, че това е размерът на натрупаните разходи до момента. Всичко това се случва след като пациентът е приет и лекуван, без роднините да са били уведомени предварително.

По закон разходите за реанимация са поемат от държавата, която отделя немалко пари за това, което прави този случай поредения пример за ситуация, в която пациентите са принудени да доплащат за здраве.

Парадоксът се корени в това, че най-бедният европейски гражданин – българинът, доплаща най-големи суми от джоба си, когато му се наложи да се лекува. Последните изчисления на Световната банка показват, че над 50% от парите в здравната система влизат чрез доплащания.

Доплащанията имат различни форми – като започнем от тези за лекарства, които не се реимбурсират на 100% от НЗОК, минем през тези за престой в болница и потребителски такси и стигнем до модели, като избор на екип.

Сумата, която държавата отделя за здравеопазване, е 3 млрд. лв., но явно тя не е достатъчна, след като системата не разпределя равномерно финансовата тежест и въпреки претенциите, че е солидарна, нарушава принципа.

Друг основен проблем е, че много хора не си внасят здравните осигуровки, поради различни причини, разбира се. Институциите са наясно, че част от тези хора нямат възможност да се осигуряват, защото са бедни, но пък държавата би могла да се погрижи за тях, чрез създаването на социални фондове, които да заплащат необходимите здравни осигуровки.

Освен това държавата е един от големите длъжници на здравеопазването, тъй като тя не плаща здравните вноски за осигуряваните от нея лица в пълен размер. Става дума за близо 4,5 млн. души, които са осигурявани на по-ниски суми, а част от тях имат доходи много над средните за страната. Защо човек, работещ в частен офис, трябва да си плаща здравната осигуровка в пълен размер, а държавният служител да не плаща нищо и да бъде осигуряван на символична сума? Държавата е тази, която трябва да се погрижи за социално слабите, за пенсионерите и за децата, но тя трябва да поеме и пълната тежест за своите служители, иначе системата ще продължи да страда от хроничен финансов недостиг.

Една от възможностите е да се мисли за увеличаване на здравната вноска. У нас тя е 8%, а такава вноска няма в почти нито една европейска страна. За да поиска това от гражданите обаче, държавата трябва да стане коректен платец. В момента хората с право се възмущават, когато някой поиска от тях да плащат повече, при положение, че държавата не е коректен платец.

Любопитно е, че въпреки всичко всеки втори българин е готов да плаща повече за здравно осигуряване. Това показаха резултатите от представително проучване през 2014 г., когато все още не се говореше за разделянето на пакета на основен и допълнителен. То бе проведено от Национална пациентска организация и Алфа рисърч, а резултатите показаха, че българите са готови да плащат повече, но при определени условия. На първо място хората искат да отпаднат всички възможни форми на допълнително заплащане от страна на пациента, а в случаите, когато някой си позволи да поиска допълнително пари, то той да бъде санкциониран по някакъв начин за действията си извън принципа на осигуряването.

Важно е да уточним, че говорим за осигуряване, а не за застраховане. В допълнителния пакет солидарният принцип също трябва да бъде запазен, както и да се даде възможност НЗОК също да предлага допълнителен пакет. Аз, като гражданин, бих предпочел да дам парите си там. Причината е, че в Касата има обществен контрол върху изразходването на средства, както и необходимия финансов ресурс, който да обере луфта в първоначален буферен период, докато частните фондове наберат достатъчно средства за поемането на разходите.

Като заключение мога да кажа, че всеки втори българин е готов да доплаща, ако знае, че няма да дава допълнително пари, че лекарствата ще са по-евтини и няма да попада в листа на чакащи. Само при тези условия те ще започнат да плащат допълнително за здравно осигуряване. Убеден съм, че реформата ще се провали, ако не успеем да им гарантираме тези неща. 

Реклама

Мнения

26 сеп 2015 13:29
Пенка Благоева
26 сеп 2015 13:29

Групата на сърдечно-съдово болните е най-многочислена, с високо-рискови "изненади". Получаваме най-различна информация за доплащане при лечението им. Малко са възрастните хора без такива заболявания, а те са с най-ниските доходи. Тук е нишата и на геронтолозите, чиято дума рядко чуваме. Нещо повече по темата бихте ли предложили? Благодаря за бъдеща информация.