Децата са по-активни от възрастните и в същото време много любопитни.  Чувството им за опасност и предпазливост не е достатъчно развито, което прави причините за травматизма при тях специфични.

На едно от първите места по честота на травматизма до 18-год. възраст са пътно-транспортните произшествия, следвани от битовите и спортните травми.

Сбивания в училище, скейтборд на рампа, падания от невероятни места, експерименти с фойерверки или с оръжие – все поводи децата да попаднат в болница.

През първата година най-често децата получават хематоми, мозъчно сътресение, дори счупване на черепа при падане от невисоки места – столове, маси, дивани. Бебето се учи да се преобръща и оставено без надзор и секунда, полита към пода.

Едногодишното дете се учи да ходи. Черепно-мозъчните травми, счупванията и други наранявания, които получават прохождащите деца, се дължат най-вече на опитите им да намерят опора – те се опитват да се закрепят, хващайки покривката, стола, стояща закачалка, подпрян на стената велосипед, телевизор.

Телевизорът най-често привлича децата с цветните изображения и причинява сериозни травми при падане. Детето, естествено, не може да предвиди тези опасности, това е грижа на родителите.

В детската градина и в училище тежките травми на главата стават най-вече при сбивания в междучасията, в двора, а също и при пътни инциденти. Често срещани са и изгарянията на горните дихателни пътища и очите от фойерверки, счупвания по време на спорт, падания от колело. Нерядко травмите са съчетани, което затруднява лечението им.

Във възрастта след 12 год. вероятността от тежки травми нараства рязко заради увлечението по екстремни спортове и занимания. Подрастващите много често не са в състояние да преценят своите възможности и съществуващите опасности.

В детските травматологии се виждат печалните резултати от увлечения като велоакробатиката, бързите ролери, мотопедите  и т.н.
В отделна категория е ожесточението, на което са способни децата при уличните схватки – при тях черепно-мозъчните травми не са рядкост.