Публикация

Трансплантиран бъбрек удължава пълноценния живот с 30-40 г.

Клиниката по нефрология и трансплантация е единствената в страната, която извършва целия обем дейност в нефрологията - лечение на бъбречно болни, диализно лечение, подготовка за трансплантация и извършването й


Интервюто е публикувано във в. "24 часа".

- Проф. Паскалев, защо във всеки момент всички легла в клиниката ви са заети?

- Тя е единствената в страната, която извършва целия обем дейност в нефрологията - лечение на бъбречно болни, диализно лечени, подготовка за трансплантация и извършването й - функция, която за България единствено тук поемаме, наблюдение на бъбречно трансплантираните пациенти. Всичко това се прави в пълен обем на едно място само в нашата клиника. Това е причината 25-те легла да бъдат винаги заети и да се постъпва със записване. С ремонт, който почти приключва, разширяваме с 50 процента площта на клиниката и увеличаваме леглата на 35, но вероятно и те винаги ще са заети 100 процента заради поемането на всички дейности на едно място. Вече имаме и нов апарат, който позволява много прецизен ехографски преглед на световно ниво.

На него се правят обикновена абдоминална коремна ехография, ехография на бъбреци, проследяване на съдовите структури чрез доплер, включително най-малките съдове, които наблюдаваме при трансплантираните, с голяма чувствителност може да се откриват начални тумори. Като цяло техническите възможности на апарата са най-доброто за момента - функциите на бъбреците може да се проследят в реалния анатомичен план, така както изглеждат в действителност. В други медицински области има такъв модерен апарат, но съм сигурен, че в нефрологията единствено ние разполагаме с него.

- Всички лекари в клиниката ли имат ехографска квалификация?

- Заедно с мен в клиниката сме 10 лекари и всички имаме специалности, 8 са със специалност нефрология и двама с вътрешни болести, но и на тях им предстои взимане на специалност по нефрология. Всички сме сертифицирани по отношение на ехографията, работата с новия апарат изисква надграждане, засега четирима са напълно подготвени и работят на него. В клиниката има и най-голям брой специалисти, сертифицирани за бъбречни биопсии, включително на трансплантиран бъбрек - манипулация, която се прави само при нас.

- Колко са българите с трансплантиран бъбрек?

- Около 520. За последните години броят им расте бързо. За годината вече имаме 44 трансплантирани пациенти и се надявам да станат към 70 до края на годината.

- Листата на чакащите със сигурност е по-дълга?

- Така е в цял свят. У нас за календарна година около 50 души влизат в листата на чакащите. Истински ефект ще има, ако на година трансплантациите са повече от това число, за да се намалява общият брой. Ако имаме 100-тина трансплантации годишно, което според мен е напълно осъществимо, резултатът ще се усети като отчетливо позитивен.

- С кои държави да се сравним?

- Като население и възможности съседна Сърбия има около 800 трансплантирани, значи поизоставаме. Още по-очевидна е разликата с Хърватия - населението е около 4,5 милиона, а трансплантираните - над 1300 и листата на чакащите е много малка.

- А у нас?

- Огромна - поне 950 души. И това е нищо в сравнение с броя на пациентите на диализно лечение, които са към 3500, или приблизително 1/3 от хората, чието качество на живот може неимоверно, наистина неимоверно да се подобри в сравнение с ограниченията, които налага хемодиализата и неизбежните усложнения. За последните 2 години списъкът на очакващите трансплантация много видимо се удължи.

- Защо тези 2500 души не влизат в листата на нуждаещите се от трансплантация?

- Причината не е една. На първо място бих поставил недостатъчната активност на пациентите. Много хора не търсят информация за възможностите на лечението извън познатата им диализа, а някои вероятно се страхуват от неизвестното. Но определено по-голяма трябва да е и активността на колегите, които работят с хората с бъбречна недостатъчност. Рутинна практика на нашата клиника е да включваме в листата хора, които още не са стигнали до диализно лечение, но е сигурно, че това на по-късен етап ще се наложи. Даваме им шанс за едно много добро качество на живот, което при заместващо бъбречно лечение не може да се достигне никога. Отделно при диализата с времето настъпват и необратими увреждания. Аз лично винаги препоръчвам на пациентите трансплантация.

- Каква е преживяемостта след трансплантция у нас?

- Както всяка медицинска дейност, и трансплантацията невинаги дава 100 процента резултат, малък процент от бъбреците се “губят”. Във Франция, чиято здравна система и възможности на медицината са безспорни за целия свят, преживяемостта на трансплантираните бъбреци на първата година е 92-95 процента. В България е 89 процента. Смятам, че ако българската държава беше на условното ниво от 89 процента при 95 процента за Франция, нещата за нашата страна щяха да са перфектни. Излиза, че в нашата работа изпреварваме степента на развитие на държавата.

- Добре, да мерим с тази мярка - пропорцията запазва ли се с времето?

- На петата година преживяемостта на бъбреците за Франция пада на 85-90 процента, за България е около 82. Преживяемостта на десетата година съответно 55-60 процента, у нас - 48-52. Просто бъбрекът има предопределен живот и той зависи от природата, от Господ и от възрастта на донора и неговите особености. Жените у нас живеят средно 75 години, мъжете - 69 години, приемаме, че толкова е предопределеният живот и на бъбрека. Ако се трансплантира на 30-годишен пациент бъбрекът на жена на 50 години, условно казано, органът има 20 години физиологично предопределен живот, което не зависи от качеството на медицината.

Но ако на човек на 30 години дадем бъбрек на 20-годишен, трансплантираният може да си изживее целия живот. Световната преживяемост е 40 години, а българската колко мислите че е?

- Ако пренесем мащаба, който използвахте досега - към 38?

- Не, 30 години е. И причината да не е 38 е, че като дял от медицината трансплантацията у нас започва да се развива много след началото в САЩ, Франция, Испания, Норвегия. В България първата трансплантация е през 1968 г. За по-малко от 50 г. няма как да очакваме резултатите на пионерите в тази област. Когато ми кажат: “Ама резултатите в трансплантацията у нас са по-слаби, отколкото във Франция!”, отговарям: "Да! Ама и България е по-слаба държава от Франция!" Това предопределя резултата.

- На каква възраст са най-младият и най-възрастният трансплантиран българин?

- Съвсем малко дете на 4 години е най-малкият пациент, получил бъбрек, вече е студент, по-висок от мен, и живее нормален живот. Имаме и над 70-годишни пациенти, на които трансплантираме орган. Имаме и пациенти, на които присаждаме бъбрек за втори или даже за трети път и те изживяват дните си - достигат средната продължителност на живота за България.

Коментари