Публикация

Спешните медици подкрепят идеята за три кода при обслужване на пациентите – зелен, жълт и червен

Поради недостиг на хора лекарите полагат много извънредни дежурства и един екип преглежда непосилен брой пациенти с разнообразна патология в условия на стрес, агресия, при дефицит на време и информация


До Министъра на здравеопазването

СТАНОВИЩЕ

от спешните медици, работещи в СПО в страната

относно проекта за медицински стандарт по спешна медицина

и проблемите в дейността на СПО

По инициатива на сдружение НАРСМП и Научното дружество по спешна медицина (БДСМ) на 26.09.2015г. се проведе среща на спешни медици от спешните приемни отделения в страната. На срещата присъстваха спешни медици от 20 СПО от Бургас, Видин,В. Търново, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Силистра, София, Шумен и Ямбол. На срещата бе поканен националният консултант по спешна медицина за да презентира проекта за Медицински стандарт по спешна медицина в частта, касаеща болничната спешна помощ, след което той отговори на въпроси на участници в срещата.

Проведе се обсъждане на заложените по проекта нива на компетентност на мултидисциплинарни СПО и специализираните структури за оказване на спешна медицинска помощ. Отчетено бе, че предложените структури отговарят на съвременната добра практика в спешността по света и са съгласувани с европейския курикулум по спешна медицина.

Предложените по проекта клинико-терапевтични зони на СО, както и единни стандартизирани изисквания към архитектурно-инфраструктурната среда бяха приети със задоволство, но и с недоверие, че МЗ и болничните мениджъри, ще обезпечат финансово създаването, оборудването и кадровата обезпеченост на подобни модерни структури за оказване на спешна болнична медицинска помощ. Създаването на структури на спешни портали с единни за цялата страна изисквания за архитектурна инфраструктура, оборудване и кадрова обезпеченост, ще гарантира високо качество и равнопоставеност на оказването на спешната медицинска помощ на населението, независимо от местоположението му.

Участниците в срещата подкрепиха въвеждането на нов начин на организация на пациентския поток в СО с въвеждането на медицински триаж при регистрацията и приемането на пациентите в СО. На този етап в различните СПО има създадена организация на работа подобна на триаж, но тя не е единна за всички СПО, прекалено е субективна и поради недостиг на кадри не е ефективна. В ежедневната си работа ние сме подложени на вербална и физическа агресия от пациенти и техни близки, най- вече заради липса на яснота кой пациент е с предимство в обслужването. Ако в СПО се въведат единни за цялата страна времеви интервали за обслужване на трите кода на спешността, както е заложено по стандарт, ще работим в спокойна среда, а на пациентите ще бъде гарантиран навременен и равнопоставен достъп до спешна медицинска помощ. На срещата бе одобрено предложението на националния консултант по спешна медицина да се адаптира канадският модел на триажиране на основните входящи оплаквания в три кода на спешност, като най-подходящ за нашите условия.

Участниците в срещата обсъдиха начини за преодоляване на големия брой несвойствени дейности, които се извършват в СПО. За пореден път бе повдигнат въпросът за липсващите звена на неотложна медицинска помощ, което води до натоварване на СПО с несвойствена дейност. Отчете се вероятността въвеждането на триажа донякъде да намали потока от неспешни пациенти. Обслужването на неспешните пациенти не бива да става чрез структурите на спешна помощ или от ОПЛ чрез абсурдния ежедневен 24-часов ангажимент да бъдат на разположение на пациентите си. Колегите ни ОПЛ или изключват мобилните си телефони или просто насочват пациентите към нас, защото им е непосилно да работят денонощно за пациентите си. Структури на неотложна помощ са изградени само в големите градове, а мобилни неотложни екипи има само в София и Пловдив. Редно е да се организират структури на неотложна помощ, които да са обезпечени финансово, нормативно и кадрово от МЗ и НЗОК за да обезпечават 24-часово медицинско обслужване на населението и да разтоварят от несвойствени дейности извънболничната и болничната помощ.

Като друга причина за извършването на множество неспешни прегледи в СПО, бе посочено хроничното недофинансиране на извънболничната помощ, което води до пренасочване на пациентите от ОПЛ към СПО по телефона, с екип на ЦСМП, или с направление за хоспитализация към спешните болнични портали. Причината за това не е в професионализма на колегите ни общопрактикуващи лекари, а в липсата на достатъчно направления за консултации със специалисти и диагностична дейност в извънболнични условия. За да се намалят неспешните прегледи в СПО и излишните хоспитализации, МЗ и НЗОК трябва да урегулират нормативно и обезпечат финансово лечебно-диагностичната дейност в извънболничната помощ.

Несвойствените дейности на СПО напоследък нараснаха със закриването на изтрезвителите, нарастване броя на бежанците и неосигурените пациенти, което налага осигуряване на по-добра комуникация със социалните служби и полицията. Редно е във всяка болница да има социален работник, който денонощно да е на разположение при възникване на проблем в обслужването на подобен контингент пациенти, за да не се занимаваме и с осигуряване на прехрана и обгрижване на пациенти не със здравословни, а със социални проблеми.

Участниците в срещата одобриха въвеждането на времеви интервали в диагностиката и лечението на пациентите в отделните зони на обслужване на пациента, с което ще се прекрати практиката за продължително чакане на консултанти, забавено разчитане на образни изследвания и получаване на лабораторни резултати, както и прекомерното задържане на пациенти в спешния портал преди хоспитализация или изписване. Въвеждането на различни категории пациенти според статуса им при постъпването и след приключване на лечебно-диагностичната дейност, ще даде възможност за проследяването на движението им в системата и регламентиране на начини за заплащане обслужването на пациентите, които не са със спешни състояния.

Стандартизираната сигнатура на спешните състояния в СО, информационният поток и документацията в СО и СБК ще позволят въвеждането на критерии, показатели и индикатори за оценка на качеството на осъществяваната медицинска дейност в СО, което в последствие ще бъде използвано за оптимизацията й и постигане на по-навременен и равнопоставен достъп на пациентите. Въвеждането на входящи и изходящи диагнози по МКБ и нива на обслужване в СПО с оценка на вложените инструментални, лабораторни и човешки ресурси са най-важната стъпка за истинското остойностяване на дейността в СПО. Липсата в момента на реално остойностяване на дейността в СПО води до хронично недофинансиране и е основна причина за растящия кадрови дефицит и окаяното състояние на много от спешните портали в страната.

Участниците в срещата заявиха, че кадровият дефицит в системата е проблем във всички СПО и причините за това са липсата на мотивация за работа, поради ниското заплащане и стреса, липсата на възможности за кариерно развитие, вербалната и физическа агресия, на която сме подложени на всяко дежурство от пациенти и техни близки. Колегите споделиха, че физическата им защита не е гарантирана, защото най-често охраната е от пенсионери, не навсякъде има паник-бутони, а полицията понякога закъснява с намесата си.

В глава 5 на проекта за Медицински стандарт по спешна медицина са описани изисквания към персонала в спешните портали. Заложените високи критерии за квалификацията и броя работещи в предложените съвременни структури на мултидисциплинарни и специализирани спешни приемни отделения отговарят на съвременните изисквания за добра практика в спешната медицина, но за постигането им трябва да се привлекат както много от напусналите ни колеги, така и млади кадри. Страната ни е една от първите държави в Европа, въвели като основна специалност спешната медицина още преди 20 години и се предполага, че има поне 500 специалисти, придобили тази специалност. Абсурдно е, че в системата на болнична и извънболнична спешност към момента работят само 64 лекари с тази специалност. За да се върнат колегите ни в системата е необходимо да се създадат нови и модерни спешни отделения, за каквито сме обучавани да работим. Необходимо е да се остойности реално лечебно-диагностичната дейност извършвана в СПО и да се заплаща в реалния й обем. По този начин няма бъдем ограничавани в назначаваните изследвания и използваните консумативи, както и ще получаваме адекватно заплащане на положения от нас труд. За да се привлекат млади колеги към специалността спешна медицина трябва да им се предоставят условия на труд, конкурентни с европейските – модерни спешни отделения, възможности за кариерно развитие и достойно заплащане.

От всички участници бе изказано становище, че поради недостиг на хора полагаме много извънредни дежурства и един екип преглежда непосилен брой пациенти с разнообразна патология в условия на стрес, агресия, при дефицит на време и информация. Повечето от колегите споделиха, че работят на няколко работни места, поради ниското заплащане на труда им и стреса и преумората ги карат да търсят други алтернативи за професионална реализация. Абсурден е фактът, че ние взимаме към момента два пъти по-ниски основни заплати от наши колеги от извънболничната спешност, независимо че сме подложени на същия стрес и натоварване. Поради тази причина част от колегите в СПО предпочетоха да напуснат или да работят на втори трудов договор в ЦСМП, което допълнително засили кадровия дефицит в спешните болнични портали. Редно е трудът ни да бъдем заплащан според реалната му стойност, за да останем в системата.

С настоящото становище се обръщаме към министър Москов с молба за среща с наша работна група за обсъждане на работещи варианти за преодоляване на сериозните проблеми в 34-те СПО в страната. Настояваме за по-бързо въвеждане на новия стандарт по спешна медицина, с оформянето му от МЗ като наредба, в която нормативно да се регламентира създаването на нови модерни структури на спешна болнична помощ със стандартизирано оборудване, информационна обвързаност със извънболничната спешност, въвеждането на триажа , оптимизиране и реално остойностяване на лечебно-диагностичната ни дейност. Въвеждането на новия стандарт по спешна медицина и финансовото и ресурсното му обезпечаване от МЗ, ще прекрати хроничното недофинансиране на труда ни и ще подобри качеството и бързината на оказваната от нас спешна медицинска помощ.

Д-р Д.Кателиева

/ председател на НАРСМП/ 

Акушерство и гинекология Вътрешни болести Гастроентерология Инфекциозни болести Кардиология Медицинска генетика и ембриология Неврохирургия Нефрология Образна диагностика Обща медицина Ортопедия и травматология Педиатрия Психиатрия Ревматология Социална медицина и здравен мениджмънт Спешна медицина Спортна медицина Съдова хирургия Токсикология Урология Фармация Хирургия Национална асоциация на работе проект за ​медицински стандарт

Коментари