ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ПРИ ДЕЦАТА
д-р Ирина Боянова Халваджиян
д-р Ирина Боянова Халваджиян
Лекар
ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ПРИ ДЕЦАТА

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ПРИ ДЕЦАТА

Какво е захарен диабет?

Захарният диабет представлява група метаболитни болести,характеризиращи се с хронична хипергликемия.Той е резултат от дефект в инсулиновата секреция, инсулиновото действие или от двете.Инсулинът е хормон,секретиран от панкреаса,който стимулира клетките да абсорбират глюкоза и да я трансформират в необходимата за функционирането им енергия. В здравия човек се поддържат нива на кръвна глюкоза на гладно между 3,5 и 5,6 ммол/л и след хранене до 7,8 ммол/л. Това става чрез много прецизна регулация на отделянето на инсулина и контраинсуларните хормони.В условия на инсулинов дефицит клетките не могат да използват глюкозата, тя се натрупва в кръвта и се развива хипергликемия. В същото  време клетките са в енергиен глад. .Като компенсаторна реакция започва разграждане на белтъците от мускулатурата и мазнините от подкожната мастна тъкан.

Типове диабет, срещани в детската възраст

Захарен диабет тип 1 представлява над 90% от диабета в детска възраст. Той се характеризира със загубата на произвеждащите инсулин бета-клетки в лангерхансовите острови на панкреаса,което води до намаляване на отделяното количество инсулин.Заболяването е с имунно медииран характер,резултат от автоимунна атака на Т- лимфоцити.Какво или кой ще отключи автоимунния процес на В клетъчна деструкция? Няма конкретна причина ,известна за момента.Хората с повишен риск за развитие на захарен диабет тип 1 са носители на определени HLA гени.Отключващите фактори на околната среда –вируси,храни,химикали ,стрес остават неизвестни в повечето случаи.Не са известни профилактични мерки срещу диабет тип 1.

Захарен диабет тип 2 се среща най-често при хора над 30 години и много по-рядко в детската възраст.В ранните етапи на болеста е намалена чувствителността към инсулина.Това е времето когато хипергликемията може да се контролира чрез промяна в начина на живот и здавословно хранене .Панкреасът реагира на повишеното ниво на кръвна глюкоза ,като отделя повече инсулин,но с времето дори и повишените количества не са достатъчни за да се преодолее инсулиновата резистентност.Настъпва изчерпване на секрецията на инсулина и развитие на захарен диабет тип 2.

Диабет в резултат на генетични дефекти в б клетъчната функция-т.н.MODYдиабет или моногенен диабет,с мутация в един ген .Много рядка причина за диабетен синдром,но се среща и при българските пациенти.Към този тип диабет насочват развитието на неонатален диабет,фамилен диабет със засегнат родител,липса на тежко затлъстяване,С пептид на гладно в границите на нормата.

Разграничаването на отделните типове диабет е важно,защото и терапевтичните схеми са различни.Захарен диабет тип 1 се лекува само и единствено с Инсулин чрез подкожна апликация,захарен диабет тип 2 в зависимост от прогресията се лекува чрез диета,инсулинови очувствители,инкретини, СУП, инсулин.MODYдиабет също може да бъде лекуван с перорални медикаменти.

Предсказване на автоимунния диабет тип 1 и разграничаването му от другите типове става чрез доказването на островноклетъчни антитела ICA,автоантитела срещу инсулина IAA,антитела срещу GAD65 , автоантитела срещу тирозинфосфатаза IA2 .

Критерии за диагностика на захарен диабет

Симптоми на диабет плюс случайна концентрация на плазмена глюкоза≥ 11,1 ммол/л

Плазмена глюкоза на гладно ≥7ммол/л( след 12 часов глад)

Два часа след ОГТТ (орален глюкозо-толерансен тест) концентрацията на плазмена глюкоза ≥11,1ммол/л

Освен установената хипергликемия за диагнозата значение имат още стойността на гликирания хемоглобин (при здрави пациенти до 5,5 %) ,наличието на захар и ацетон в урината.

Симптоми на диабет тип 1

Презентират се често 2-6 седмици от началото на диабета.Класическите симтоми са:

Засилено уриниране-полиурия .При надхвърляне на бъбречния праг на глюкозата около 10ммол/л,кръвната глюкоза започва да се отделя с урината,увличайки със себе си значително количество вода.Увеличава се и броя на микциите и тяхната продължителност,появява се уриниране и нощем,включително и нощно напикаване.

Повишена жажда-полидипсия.Голямата загуба на вода от организма поради честото уриниране,предизвиква обезводняване и ЦНС реагира със жажда.

Повишен апетит –полифагия.При липсата на инсулин,който да опосредства навлизането на глюкоза в клетките , настъпва енергиен глад за последните.

Децата отслабват на тегло при повишен апетит.

Лесна умора -Астено-адинамия.

Замъглено зрение-преходна промяна в обема и формата на очната леща от натрупването на сорбитол и дехидратацията.

Чести грешки при поставяне на диагнозата

Хипервентилацията при кетоацидоза може погрешно да се диагностицира като астма или пневмония,коремната болка при кетоацидоза симулира остър хирургичен корем, повръщането се приема за чревна инфекция,полиурията и енурезата може да се приемат за уроинфекция.

При неразпознат захарен диабет тип 1 навреме се развива диабетна кетоацидоза ( ДКА)-тежка дехидратация,многократни повръщания,коремна болка,рубеоза по бузите, сухи и напукани устни,ацетонов дъх,Кусмаулово дишане ,неврологични отклонения с нарушено съзнание,шок,хипотония,кома,летален изход.

Лечение

Лечението с инсулин започва през 1922год с използването на обикновен инсулин преди всяко основно хранене и едно инжектиране през нощта. Лечението на захарен диабет тип 1 при деца се провежда в т.н.базал-болусен режим-3 подкожни апликации на бързодействащ инсулин, покриващи основните хранения и една апликация на интермедиерен или бавнодействащ инсулин в 22 часа.При децата се използват конвеционални и аналогови инсулини. При много малки деца,деца с лабилен гликемичен контрол и чести хипогликемии е удачна т.н.помпена терапия с инсулин.За съжаление България е една от малкото страни в Европа,където не се оказва дори и частична реимбурсация на помпената терапия при децата.Месечният разход за консумативи ,както и стойността на самата инсулинова помпа са непосилни за семействата на децата с диабет. 

Неизменна част от терапията при захарен диабет тип 1 е обучението в здравословното хранене,преизчисляване на въглехидратната храна в хлебни единици и обучаване във въглехидратно броене.Обучението при захарен диабет се провежда в няколко поредни дни след поставяне на диагнозата. В Университетските Детски болници (Плевен,Пловдив,София и Варна ) има диабетен екип,който включва лекари детски ендокринолози,диабетни сестри,диетолог,психолог.Постоянния контакт с този екип е важен за справянето с диабета след напускане на болницата и добрия метаболитен контрол.

Проблеми при лечението

Доминирането на неинсулинзависимия диабет тип 2 в населението пречи на само на обикновените хора ,но и на тези в медицинската сфера да разбират детския диабет. Народни лечители си позволяват да дават надежда за излекуване на детето и спиране на инсулинолечението с билки,хомеопатия,хранителни добавки и други методи на алтернативна медицина.Роднини и познати с диабет съветват обърканите родители за намаляване броя на инсулиновите приеми и лечение с хапчета.Дипломирани медицински сестри в детски заведения отказват измерване на кръвна глюкоза и поставяне на инсулин,не се оказва адекватна медицинска помощ на дете с диабет по време на банална инфекция.

Често след началната метаболитна и физическа стабилизация децата губят мотивацията си, пропускат се инсулинови приеми ,не се спазва хранителния режим,някои започват да манипулират инсулиновите дози.Ниската здравна култура и неграмотността също са проблем както по време на обучението така и след прибирането у дома.Психологичните проблеми,особено в без това по-трудната тинейджърска възраст са много съществена част от справянето с диабета и контрола му. Добрият метаболитен контрол изисква измерване на кръвната глюкоза с глюкомер поне четири пъти дневно,поставяне на инсулин също толкова пъти,справяне с „болни дни”,справяне с хипогликемия,корекция в дозата на инсулина според нивото на кръвната глюкоза,храната,спорта.Всичко това често е много трудно ,защото е всеки ден,без право на ден без инсулин и контрол.Не само диабета,но и всички хронични заболявания се съпътстват от различни депресивни и поведенчески разстройства.За съжаление не разполагаме с добре подготвени за предизвикателствата на диабета психолози,а тези които имат желание да помагат, не получават финансово обезпечаване .

Усложнения на диабета

В детската възраст се срещат острите усложнения на диабета-диабетна кетоацидоза(ДКА )и хипогликемия. Диабетната кетоацидоза е резултат от абсолютен или относителен дефицит на инсулин ,който възниква при недиагностициран захарен диабет тип 1 или когато дете с диабет пропуска индулинови апликации.Ако при ДКА има прогресия в симтомите за няколко часа или дни,то хипогликемията при лечение с инсулин настъпва често внезапно,със загуба на съзнание и гърчове.Затова и страха у децата и близките от хипогликемия е голям.Това обаче рефлектира в подържане на по-високи нива на кръвна глюкоза ,по-висока стойност на гликирания хемоглобин и по-ранно развитие на хроничните усложнения на диабета. Хроничната хипергликемия уврежда малките и големи кръвоносни съдове.Развива се диабетна ретинопатия и загуба на зрението,диабетна нефропатия и бъбречна недостатъчност,диабетна невропатия,сърдечни заболявания,инфаркти,периферна съдова болест.

Прикачени файлове

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ПРИ ДЕЦАТА1.doc

Мнения

7 окт 2015 13:07

При захарен диабет тип 1 става въпрос за понижено изработване на инсулин от ендокринните клетки на панкреаса, предизвикано от разрушаването на тези клетки под влияние на патогенни фактори – вирусни инфекции, паразити, стрес и др. Това се случва при слаба имунна система независимо от възрастта, защото организмът губи способността да спре атаката на микроби, вируси, токсини. При захарен диабет тип 2 панкреасът изработва инсулин, но клетките в организма не го възприемат, защото при затлъстяване се променя структурата, количеството и функциите на рецепторите на мембраната. Рецепторите губят способността за взаимодействие с хормона. Ръст на мастните клетки, затлъстяването на хората - всичко това се провоцира също от натрупаните в организма токсини, като следствие слаб имунитет. Каква е ролята на дефицита на йод при диабета? И в двата случая причинате е в нарушената обмяна на веществата, като следствие токсините в организма се увеличават. За пълноценната обмяна веществата трябва да е пълноценна дейността на щитовидната жлеза. За това е нужен йод - ежедневно постъпващ, в зависимост от възрастта от 90-100 мкг за малките деца до 150-250 мкг за възрастни, бременни и кърмещи жени. И вместо да плашат хората с излишен йод, лекарите трябва да напомнят за ежедневната нужда от този микроелемент, защото от състоянието на щитовидната жлеза зависи здравето на целия организъм. Но ако в страната един ендокринолог носи отговорност за здравето средно на 20 000 души, а детски почти няма, то тогава числото на страдащите, за съжаление, ще расте..