Едемът е последица от нарушено равновесие в транспортирането на междуклетъчна течност, при което се получава абнормално събиране на вода в тъканите

Едемът е последица от нарушено равновесие в транспортирането на междуклетъчна течност, при което се получава абнормално събиране на вода в тъканите. Под хроничен лимфедем се разбира болестно състояние на организма, при което се получава прогресиращо и трайно увеличение на обема на крайниците (понякога и на тялото) в следствие на лимфен застой, причинен от различни промени в лимфната система.

Хроничният лимфедем се разделя на две групи: първичен (отокът се дължи на вродени аномалии на лимфната система) и вторичен (заболяването е вследствие от външни причини – травми, оперативни интервенции и др., които предизвикват механично притискане на лимфните пътища, лимфен застой и оток на тъканите). При лимфостатичния едем се различават 3 различни стадия.
Първият се счита за комплексно обратим и при него няма фибросклерозиране. Тъканта е мека, отсъства болка и не се наблюдава промяна в цвета на кожата. При натиск с пръст остава ясна следа. За лимфедем говорим, когато обиколката на определено място на крайника се е увеличила с 2 см или обемът е нараснал с 200 мл в сравнение с контралатералното място.

При втория стадий започва фибросклерозиране на тъканите. Това състояние вече е необратимо, тъй като фиброзите може да бъдат размекнати, но не и елиминирани. Отеклата тъкан започва да се втвърдява и при натиск остава само плитка вдлъбнатина. До този момент по принцип лимфедемът е безболезнен. Третият стадий се обозначава още и като лимфатичен елефантиазъм. Фибросклеротичното преструктуриране на тъканите вече е напреднало много. С подходящо лечение (мануален лимфен дренаж) това състояние наистина може да се подобри, но вече не е възможна комплексна обратимост.

В третия стадий част от протеините преминават в гел, а мастната тъкан се увеличава. Ако едемът просъществува по-дълго време се получава вътрешно-клетъченедем, който води бързо до клетъчна смърт. Фиброзирането на съединителната тъкан се разпростира и върху разположените в тъканта лимфни пътища, вени и артерии.

Вторичният лимфедем на горните крайници, наричан още постмастектомичен лимфедем е класическа индикация на мануален лимфен дренаж (МЛД). Тук става въпрос за механично възпрепятстване на лимфния поток в следствие отстраняване на аксиларни възли. Около 60% от всички вторични лимфедеми се появяват след заболяване от рак на гърдата, като според последни данни подобен едем се развива при 20%от всички оперирани от рак на гърдата пациенти, като и последица от лъче терапия.

Терапевтичния ефект на МЛД се крие в неговото многостранно въздействие: Спадане на отока; Обезболяване; Отпускане на скелетната мускулатура. Тези многостранни действия обясняват многообразието от терапевтични възможности за прилагане на мануален лимфен дренаж. Продължителността на МЛД трае не по–малко от 30 мин. до 1час. Правят се всекидневно около 10-20процедури, след което се провежда поддържаща терапия от 1-2 пъти седмично. Курсът на лечение се повтаря след 6 месеца.

Тук трябва да обърнем внимание, че успоредно с МЛД при лечение на лимфедема никога не трябва да се пренебрегва бандажирането. Само комбинацията на тези два елемента води до успешно лечение. Компресивната превръзка се осъществява чрез нискоеластични бинтове по специална методика, равномерно и конусообразно. Бандажът трябва да се носи 24 часа. Едва след постигане на стабилен терапевтичен резултат, бандажирането може да се замести с компресивен ръкав, който се сваля през нощта. Ефектът на лечението се подпомага и от специално подбран комплекс от упражнения. Важно е да се запомни, че при пациенти с лимфедем не се прави класически дълбок масаж. Той влошава състоянието на крайника.

За успеха на лечението чрез МЛД е необходимо и съдействието на пациента. Положението на едемната ръка по възможност трябва да е на височината на раменете, да не се оставя да виси надолу и да се избягва лежането върху нея. Необходимо е ръката да се раздвижва начесто за кратко време и леко – с оглед предотвратяването на появата на хипотрофия. Мускулните контракции стимулират венозното и лимфатичното отичане. Пациентът трябва да пази едемната ръка и от най-малки наранявания. Вземане на кръв, инжекции, мерене на кръвното, работа в градина без ръкавици, носене на тежки предмети, нараняване целостта на кожата и др. не бива да се допускат на болната ръка.

Ако се получи кръвонасядане вследствие на нараняване, трябва незабавно да се направи

МЛД. Да не се допуска притискане от облеклото. Презрамките на сутиена трябва да са широки, за предпочитане са леки гръдни протези. При наднормено тегло опасността от едем е по-голяма. Ежедневната храна трябва да е бедна на готварска сол. Следоперативният

МЛД се препоръчва профилактично, защото чрез него се лекува субклиничният едем. В резултат на процедурите с МЛД се наблюдава активиране на лимфната система, отока на крайника чувствително намалява и се подобрява тургура на кожата (става розова, без петна и еластична). Пациентът усеща крайника по-лек, по-мек и по-подвижен. Чрез МЛД  се постигат трайни резултати и успешно възстановяване на лимфедемния крайник.

За съжаление лимфедемът не се лекува медикаментозно. Бъдете внимателни към най-ранните симптоми. При първите признаци на болка, дискомфорт и оток, потърсете специалист. Пациентът участва активно в своето лечение, и се обучава за правилно поддържане на постигнатия резултат.
Любопитното е, че мануалният лимфен дренаж се прилага с голям успех и в козметиката. Той намалява обиколката на крайниците и действа против едно от най-големите страдания на жените – целулита.