Поради нарастващата средна възраст се увеличиха ревматологичните и травматологичните заболявания

- Неглижират ли се физикалните средства като възможно лечение?

- Там, където има знаещи и можещи, не. Там, където хората не са достатъчно добри професионалисти, физикалните методи се неглижират. И то не от друг, а от самите пациенти. Защото пациентът може да бъде излъган само веднъж. Втори път няма да дойде, нито пък ще те препоръча на свои близки, които се нуждаят от съответното лечение.

Разбира се, и базата, апаратурата има значение. Но субективният фактор е най-важен. Защото лекарят преглежда, той предписва лечение и после се работи в екип. Ако някой не е подготвен както трябва, няма да има ефект. Лечението е подвластно на комплекс от условия - знаещи лекари, кинезитерапевти, рехабилитатори, апаратура и хуманно отношение към пациента. Нашата специалност е интердисциплинарна и е много близо до травматологията, до ревматологията, неврологията. Тези големи дисциплини не могат без нас.

- Къде насочвате усилията си в момента – и като терапевтична, и като научна дейност?

- Ние тук работим с всички болни, които се нуждаят от рехабилитация. Също и с амбулаторни пациенти, които сме длъжни да приемаме. А всеки, който желае да провежда рехабилитация при нас, може да го направи срещу заплащане. Има утвърден ценоразпис. Не работим с направления по НЗОК.

В последно време насочихме вниманието си към метаболитния синдром и затлъстяването - как с нашите методи може да се коригира този синдром. Защото всички изследвания са категорични – в първия и втория стадий основно значение имат хранителният и двигателният режим, водолечението. На трето място се включва медикаментозната терапия – а тя е много сложна. Болен с диабет, хипертония, подагра, с промени в съсирването на кръвта и т.н. взима дневно по 14-15 лекарства. Така че нашите методи имат голямо значение за превенцията на метаболитния синдром. Има интерес към нашата специалност от страна на младите лекари. Същото е и с кадрите от областта на кинезитерапията, рехабилитацията и ерготерапията – те провеждат тук практическите си упражнения, имам възможност да ги наблюдавам, да подбера от всеки випуск по двама-трима души и при възможност да назнача поне един.

- Какво от мечтите си успяхте да постигнете и какво не?

- Мечтата ми беше да имаме голяма съвременна физиотерапия. Тя е постигната – ние сме на второ място след Мадрид – не само по квадратура (4 дка), но и по представяне на абсолютно всички сектори от физикалната медицина на едно място. Сбъдна ми се и мечтата отново да разкрием отделение за ранна болнична рехабилитация, за лежащо болни. Остана още едно нещо, обсъждаме го вече и с ръководството на ВМА – да се открие център, предназначен за хора от чужбина, които искат да провеждат лечение тук срещу заплащане. И сега имаме такива пациенти, но това трябва да се структурира, да се регламентира. Първите ни пациенти чужденци бяха от Германия, преди 6-7 години – когато ендопротезиране на коленна става почти не се правеше у нас. Бяха изпратени тук с всички документи. И се върнаха също с подробно описание как сме ги лекували и какъв е резултатът. Колегите там разбраха, че имат работа с професионалисти, и започнаха да насочват към нас пациенти.

- Кои са опорните Ви правила, на които учите младите?

- Специалността е интересна, стига да я работиш с удоволствие, с всеотдайност, да се обръща нужното внимание на болния. Много често, особено в областта на ревматологията, нашите пациенти са измъчени, минали са през много кабинети, преди да им се постави диагнозата за рядко заболяване. Отношението към пациента е от изключително значение. Понякога ние сме напрегнати, изморени, нормални хора сме, но при нас е въведен принципът „Болният винаги е прав“. Защото в 99% от случаите грешката е в медицинското лице. Това е един равнобедрен триъгълник – знания, умения, отношение към болния. Едно от трите да е нарушено – страда лечението.

Поради нарастващата средна възраст се увеличиха ревматологичните и травматологичните заболявания, увеличиха се и пациентите. За патологията на опорно-двигателния апарат голям принос имат пътните произшествия – при тях има тежки увреди на високите нива на гръбначния стълб, параплегии, които се нуждаят от продължително лечение, не само в рамките на пътеката.

Прочетете цялото интервю тук.