На XXIII Научна конференция на Българска Психиатрична асоциация, която се проведе в Пловдив, обсъдихме въпросът с регистрите, който е много сложен.

Последните решения бяха да не се прави регистър на психично болните. Надделя мнението, че е по-важно да защитим правата на пациентите, отколкото да опазим обществото от тях. Например един пациент с депресия отказва да бъде регистриран, защото ако бъде включен в регистър, той се страхува, че работодателят му ще го изгони, няма да му дадат шофьорска книжка, децата му ще го изолират и т.н. А какво остава за останалите по-тежки заболявания като шизофрения, деменции, зависимост към хероин и т.н.

Към момента има регистри в различните лечебни заведения, като те са доброволни. Това е т. нар. диспансеризация, на която подлежат пациенти, които искат да бъдат лекувани. С това искам да кажа, че ние обхващаме тези, които търсят лечение- това може да са самите пациенти, техните близки, или такива, които с поведението си са опасни за обществото и хората подават сигнал за тях.

По отношение на данните за психично болните в България, те са изключително неточни, защото има регистрация за тези заболявания, които се плащат по здравна каса. Например ако един пациент с депресия може да получава безплатни лекарства, но ако същия пациент е с друга диагноза- паническо разстройство, лечението му е също с антидепресанти, които обаче не се плащат от здравна каса. Това автоматично води до ръст на хората, регистрирани с депресивни разстройства в страната.