Публикация

Психиатри обсъждаха на кръгла маса отношенията си с журналисти

Търсят начини за по-ефикасно общуване с представители на медиите, за да се избегнат неточни и стресиращи публикации


Психиатри дискутираха как да общуват с медиите, тъй като много често изявления на техни колеги се интерпретират неточно, прекалено жълто и дори зловещо в някои случаи. Журналисти търсят пикантни моменти от живота на пациентите, които представят нереалистично и прекалено натурално. Стряскащи за обществото и нас самите звучат някои информации, засягащи работата на психиатрите. Журналистите търсят сензационни случаи и поставят заглавия, които продават медиите, но последиците за нас са негативни. Това заяви доц. д-р Христо Кожухаров по време на кръглата маса „Медийна политика в Българската психиатрия“, организирана в рамките на 23-та Национална конференция на Българската психиатрична асоциация, която се проведе в Пловдив. Председателят на асоциацията посочи, че този тип публикации са приоритет на жълтите медии, но проблемът е, че голяма част от останалите вземат новините от тях и ги публикуват без допълнителни проверки. От това ефектът за лекарите, за болниците и за пациентите е силно негативен. Не са редки случаите, когато трагични инциденти се представят на обществото като акт на хора с психични отклонения, а на практика са извършени от здрави. По този начин се опетнява името на душевно болните, но и на гилдията, смятат доктори.

Някои от съобщенията имат опасно въздействие върху цялото общество, предупреди д-р Николай Марков. Той даде пример със самозапалванията, които са индуктивни и водят до следващи самоунищожителни актове, както беше през зимата на 2013 г. Тогава имаше епидемия от сиуциди.

Тези теми трябва да се дискутират с медиите, но общуването да е в полза на обществото, предложи лекарят. Негови колеги поискаха да се организират семинари за журналисти и психиатри, в които да се обменят мнения. През 90-те години са провеждани обучения по различни въпроси от психиатрията и резултатите били положителни не само за гилдията на психиатрите, но и за гражданите. Медиците признаха, че не владеят точните поведенчески модели при работа с медиите и не знаят какво, как и кога да коментират пред тях. Участници в дискусията настояха Българската психиатрична асоциация да изготви кодекс за отношенията с медиите.

Вижда се, че съществува едно неразбиране от страна на лекарите за ролята на журналистите в процеса. От казаното се разбира, че и журналистите не са наясно как трябва да се работи с психотерапевтите. Моето мнение е, че в България има достатъчно публични пари за здравеопазване и би трябвало да се работи сериозно - да се проведат кръгли маси за обучение на журналистите за проблемите на психиатрията. От друга страна би било добре да се извършва обучение на самите психотерапевти и на ръководителите на болнични заведения – как да общуват с медиите, защото журналистите просто отразяват мнението на обществото. Както им я предаваме информацията, така и те я предават. Ако има някакво неразбиране проблемът е в тези, които излъчват тази информация и лично аз бих ги посъветвал да ползват консултанти, специалисти по публични комуникации, които въобще не са скъпи. Може да има такъв и на разположение на Българската психиатрична асоциация, да помага на болничните заведения, защото при кризи реакцията трябва да бъде мигновена. Знаете, че в модерното информационно общество начина за разпространение на новина е изключително бърз и няма абсолютно никакво време за реакция, т.е. първият час е важен – както при инфаркта, само ако се пропусне, тя си има собствен живот и е по всички сайтове, радиостанции, телевизии, вестници”, каза Кралев.

Коментари