якои детайли се интерпретират погрешно, затова е добре всеки сам да прочете проекта на Закона за данък за общественото здраве

Идеята на министър Петър Москов за въвеждане на данък върху вредните храни е бурно обсъждана в медиите и социалните мрежи през последните дни. Някои детайли обаче се интерпретират погрешно, затова е добре всеки заинтересован да прочете самия проект на Закона за данък за общественото здраве (можете да намерите по-долу в прикачения файл), както и мотивите към него (публикуваме без редакторски корекции).  

Мотиви към проекта на Закон за данък за общественото здраве

Въвеждането на данък за общественото здраве (ДОЗ) има за основна цел да ограничи потреблението на нездравословни храни, като ограничи потреблението и пренасочи производството на нездравословни храни и едновременно намали разходите за здравеопазване.

За да се постигнат най-ефективно заложените цели, се предвижда въвеждането на самостоятелен еднофазен косвен данък.

Подобен данък е въведен в девет държави-членки на Европейския Съюз (ЕС) – Белгия, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Холандия, Латвия и Хърватия, както и в държави извън ЕС (например, Исландия, Норвегия и Турция). На европейско ниво липсва хармонизация по отношение на облагането със здравни данъци. Механизмът на облагане в държавите е различен. Например, в Белгия, Дания, Финландия, Латвия и Норвегия здравните данъци са под формата на акциз върху определени храни и напитки. Ирландия и Турция прилагат диференцирани ДДС ставки. В Холандия, Франция, Унгария и Хърватия здравният данък също е въведен като самостоятелен налог в отделен закон.

Законопроектът предлага облагане на четири групи храни, които са определени въз основа на проучване на влиянието им върху здравето, както следва:

• 1.храни със съдържание на частично хидрогенирано растително масло;
• 2.определени храни с високо съдържание на сол;
• 3.определени храни и напитки със съдържание на кофеин или таурин;
• 4.определени храни и напитки с високо съдържание на захари и подсладители.

Храните, обект на облагане, се определят чрез препратка към Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския Съюз (ЕС). За някои продукти са зададени минимални прагове на съдържание на дадено вещество.

Данъкът ще се дължи пропорционално на количеството продукт (в литри или килограми), пуснато на пазара. При този подход се постига постоянно облагане на основата на количество продукти. По този начин облагането не се влияе от евентуални промени в цените на производители и търговци и не се стимулира закупуването на по-големи разфасовки.

Данъкът се налага еднократно при пускане на пазара на обекти на облагане, независимо дали продажбата се осъществява на краен потребител или към дистрибутор. По подобен механизъм се налагат акцизите и продуктовите такси. По този начин се ограничава кръга от лицата, които носят административната тежест за деклариране и внасяне на данъка.

Лицата, задължени да декларират и внасят данъка са производителите, вносителите от трети страни и лицата, въвеждащи храни на територията на Република България от други държави-членки на ЕС. По този начин се постига равно третиране на продуктите без значение на държавата им на произход.

ДОЗ е косвен данък, т.е. данъчно задължените лица внасят данъка, но финансовата тежест на данъка се поема от крайния потребител. Въвеждането на еднофазен данък предполага значително по-ефективно администриране от органите по приходите и по-малка административна тежест за данъчно задължените лица в сравнение с ДДС, при който има голям брой задължени лица.

Приходите от ДОЗ ще бъдат разходвани целево от Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката и Министерство на младежта и спорта, както следва:

• 1.60% за програмите за профилактика, превенция и лечение на хронични незаразни заболявания и програми за майчино и детско здраве;
• 2.20% за програми за подобряване на храненето в училищата;
• 3.20% за програми, свързани със спорт в училищата.

С цел избягване на двойно данъчно облагане законопроектът предвижда определени хипотези на освобождаване от заплащане на данък и възстановяване на заплатен данък.

Предвижда се контролът по прилагането на закона да се осъществява от Националната агенция за приходите и регионалните здравни инспекции към Министерство на здравеопазването.

Евентуално намаляване на постъпленията от ДДС, свиване на продажбите на местни производители и загуба на работни места не отчита гъвкавостта в поведението на производителите. Те имат възможността да се адаптират към въведения данък и да започнат да предлагат продукти с по-ниско съдържание на облагаемо вещество.Загубите на продажби и закриването на работни места могат да бъдат компенсирани от промяна в продуктовия портфейл на производителите, както и на предпочитанията на потребителите към храни извън обхвата на закона.