автор: проф. Красимир Мурджев, дм

Необходима е стратегия, която да определи основните приоритети в развитието на здравната система

Общинското здравеопазване в Пловдив за в бъдеще ще разчита на комплексните центрове, за да гарантира качествено, ефективно и достъпно лечение на пациентите. Такива заведения са Комплексният онкоцентър, Кожно-венерическият диспансер и Центърът за психично здраве.

Според промените в Закона за лечебните заведения, на пациентите трябва да се гарантира комплексно обслужване – изисква се прегледи, изследвания, лечение и наблюдение да се правят на едно и също място. Болните не бива да бъдат разкарвани по различни лечебни заведения и карани да чакат на опашки.

В момента реално на условията отговаря единствено Онкоцентърът, който осигурява пълния цикъл от медицински услуги. И ако община Пловдив не направи стратегия за развитието на центровете по критериите и стандартите на Министерството на здравеопазването,съществуването на другите две лечебни заведения е под въпрос. В момента най-тежко е положението на Кожния диспансер, където заплащането е ниско и това води до голямо текучество на кадри. Заведението трупа дългове, а от общината не идват сигнали, че се готви някакъв план за заздравяване. Не е изключено да се стигне до неговото самозакриване. За да бъде спасен центърът, местната управа би било добре да отпусне безлихвен заем и да инвестира в капиталови разходи и съвременна медицинска апаратура. Затварянето на диспансера застрашава лечението и наблюдението на пациенти с венерически заболявания и СПИН. 

Неясно е положението и с Центъра за психично здраве, защото не се знае какви стандарти ще наложи държавата и колко усилия ще положи общината за неговото запазване или закриване. Ако се стигне до механичното прехвърляне на болни в други лечебни заведения, остава проблемът с диспансеризацията, регистрацията, наблюдението и контрола на тези болни.

Друг проблем в Пловдив е финансовото оздравяване на двете общински болници – МБАЛ „Св. Мина“ и МБАЛ „Св. Пантелеймон“. Въвеждането на задължителни лимити от НЗОК се отрази негативно върху приходите им. Общината и тук има ангажимент да направи вложения в апаратура и ремонти.

Какво е необходимо, за да станат тези заведения по-атрактивни за пациентите?

На първо място дивидентите да остават в търговските дружества, за да се реинвестират в медицинска техника. Досега общината ги харчеше за други цели. Най-много търговски дружества в община Пловдив са лечебните заведения и на практика общинската икономика е за сметка на функциониране на здравеопазването в по-голямата си част.

Изготвянето на целева стратегия за развитието на здравеопазването ще е от полза за всички работещи в системата на здравеопазването и за болните. В нея трябва да се включи разкриването на общински хоспис за долекуване, защото градът има остра нужда от него. Необходим е поне още един старчески дом, както и кабинети за неотложна помощ по районите. Те са изключително нужни за пациентите, които само се преглеждат, без да постъпват за хоспитализация. Сега пациентите пътуват из целия град, за да стигнат до спешните звена в двете големи болници – УМБАЛ „Св. Георги“ и МБАЛ „Пловдив“.

Стратегията задължително трябва да включва подходи за задържане на младите лекари, за да бъде преодолян кадровият дефицит. Неин ангажимент е организацията и провеждане на профилактични програми в училищата, които могат да се финансират с европейски средства, а също и по проекти от Световната здравна организация. Така ще може да се води борба с наднорменото тегло на децата, високото кръвно налягане, очните заболявания и гръбначните изкривявания. Най-важното в случая е, че общината има собствена база – Спортния диспансер, която може да се ползва за осъществяване на подобни програми.

Пациентите се нуждаят спешно от общински фонд, който да ги подпомага при провеждане на скъпо лечение, което не се поема от НЗОК, като поставяне на винтове и плаки в ортопедията, на платна в хирургията, на лещи в очните терапии и др. Хората не винаги имат възможността да си ги осигурят сами.

И последно, но не по важност, е изработването на здравна карта на града, която да бъде приета от Общинския съвет, за да не се решава съдбата на различни лечебни заведения със самоволни решения на кмета.