Публикация

Как стресът влияе на очите?

Д-р Николай Иванов - офталмолог в "МЦСП Д-р Иванови - Младост"ООД


Ежедневието ни е изпълнено със стрес, който от своя страна поражда физически симптоми, често свързани със зрението, тъй като очите са особено податливи на стрес.

„Ако не можем да спим добре нощем, през деня чувстваме очите си уморени, раздразнени и замъглени” - обяснява д-р Николай Иванов - „Торбичките и тъмните кръгове също могат да издават, че сме стресирани.”

Адреналинът, който се отделя при това състояние, е естествена „дрога” за организма. Тя е от полза в ситуации на опасност, но не и когато ни съпътства постоянно. Ежедневният (хроничен) стрес означава непрекъснато отделяне на адреналин, което води до редица неблагоприятни последици за целия организъм.

В очите има много мускулчета, благодарение на които движим очите си в различни посоки и гледаме както на близки, така и на далечни разстояния. Макар, че не е категорично доказано, все по-често в световен мащаб се утвърждава схващането, че поради по-голямата доза адреналин мускулите на окото отслабват и е възможна появата на очни тикове, като по-чести нежелани потрепвания на клепачите. Според други проучвания адреналинът повишава вътреочното налягане, което е основна причина за глаукома. А ако стресът е довел до свръхстимулиране на щитовидната жлеза, очите може да изглеждат изпъкнали и „изскочили”.

Опитът на офталмолозите показва, че стресът влошава и оплакванията на страдащите от „сухо око”. „Много често пациенти със „сухо око” споделят, че дискомфорта в очите им се е увеличил значително след преживяно силно притеснение или продължително напрежение; че очите им горят” – обяснява д-р Иванов – „Това ги натоварва още повече, стават още по-неспокойни, а оттам растат и оплакванията им, свързани с очите. Получава се омагьосан кръг, при който може да помогне само ограничаването и справянето със стреса.”

Макар и рядко е възможно след дълго време на силно безпокойство или преживян силен стрес да се появи частична или пълна слепота – т.нар. истерична слепота. При това състояние хората казват, че не виждат нищо или реагират само на светлина, а същевременно изследванията не показват никакви отклонения. Истеричната слепота е подсъзнателно нежелание, а не реална неспособност да виждаме. Тя може да се определи като доброволна слепота. Тъй като при нея няма обективни причини, свързани със зрението, офталмологът не може да помогне много. Усилията трябва да бъдат насочени по-скоро към стабилизиране на психическото и емоционално състояние на пациента и най-вече към възвръщане на увереността му.

Коментари

30 авг 2016 10:31

Много добра статия д-р Иванов!

Много ми хареса статията на Д-р Иванов.Съгласна съм, че ежедневният стрес влияе на очното зрение и на другите органи в нашия организъм.Поздварления! -Д-р Людмила Костова-Враца

29 окт 2015 14:45

Много хора не знаят изобщо, че нарушеното им зрение може да се дължи и на стрес. Много полезна е информацията, която давате.