Учените случайно може би са направили значителна крачка напред в търсенето на лек срещу рака – откривайки неочаквано, че протеинът на маларията би могъл да е ефективно оръжие срещу болестта.

Чрез прикрепване на протеини на малария към ракови клетки, туморите могат да бъдат „разровени“ и унищожени – и изглежда, че това може би е ефективно в 90% от видовете рак.

Учените случайно може би са направили значителна крачка напред в търсенето на лек срещу рака – откривайки неочаквано, че протеинът на маларията би могъл да е ефективно оръжие срещу болестта.

Датски изследователи са търсели начин за предпазване на бременните жени от малария, която може да доведе до сериозни проблеми за бъдещите майки, заради факта, че болестта атакува плацентата. Но в същото време откриват, че протеините, „въоръжени“ с малария, също могат да аткуват и рака – подход, който може да се окаже стъпка напред в борбата с болестта.

Учени са комбинирали малко количество протеин, който се използва във ваксината против малария, за да се „внедри“ в клетките и са го комбинирали с токсин. Така, след като протеинът се внедри в раковата клетка, може да освободи токсина и да убие раковите клетки.

Учените са открили, че и в двата случая протеинът на маларията се прикрепва към същия карбохидрат. Именно приликите между тези две неща са това, от което лечението на рак може да се възползва.

Карбохидрата подсигурява бързия растеж на плацентата. Но екипът, стоящ зад новите открития, обяснява в детайли как тази функция служи и в туморите – маларийният паразит се прикрепва по същия начин и към канцерогенните клетки, което означава, че може да ги убие.

Учените казват, че доста време са прекарали в търсене на начин да експлоатират приликите между плацентата и тумора.

„В продължение на десетилетия учените са търсели приликите между растежа на плацента и този на тумора“, казва Али Саланти от Копенхагенския университет. „Плацентата е орган, който в рамките на няколко месеца расте от само няколко клетки до орган, тежащ около 900 гр., който осигурява на ембриона кислород и захранване в сравнително чужда среда. В този ред на мисли, туморите правят до голяма степен същото, растат агресивно в сравнително чужда среда.“

Процесът вече е тестван върху клетки и върху мишки с рак, а откритията от тези тестове са описани в статия в списанието Cancer Cell. Учените се надяват, че ще могат да започнат тестването на това откритие и върху хора в следващите четири години.

Най-големите въпроси са дали това ще работи и в човешкото тяло и дали човешкото тяло може да толерира дозите, необходими за това, без да развие странични ефекти“, казва Саланти. „Но ние сме оптимистични, защото изглежда, че протеинът може да се закачи единствено към карбохидрат, който пък се намира единствено в плацентата и в човешките ракови образувания.“

В тестовете върху мишки, животните са имплантирани с три различни вида човешки рак. В опита с неходжкинов лимфом, размерите на образуванията са намалели до около ¼ от първоначалния им размер, при рака на простатата – премахва го изцяло в две от шест мишки. А от други шест мишки с метастази в костите, опитите показват, че пет са останали живи.

„Разделихме протеина на маларията, който се прикрепя към карбохидрата и после добавихме токсин“, казва Мадс Даугаард, изследовател на рака в Университета на Британска Колумбия в Канада и учен, работещ върху изследването. „Провеждайки тестове върху мишки, успяхме да докажем, че комбинацията между протеин и токсин убива раковите клетки“.

Източници: Текст: 2015, Андрю Грифин, “Cure for cancer might accidentally have been found, and it could be malaria”