Основен подход при лечението на диабетните язви е оптималното регулиране на диабета (нормогликемия), което е и най-добрата терапия на невропатията

Най-незначителните наранявания на крака при некомпенсиран диабет могат да отключат диабетно стъпало и да доведат до сложни, застрашаващи крайника инфекции. В практиката си имам тежък случай на пациент с диабетно стъпало - мъж на 50 години, който е от 20 години с диабет и хипертонична болест. На инсулиново лечение. Усложнен с диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия, начална диабетна нефропатия с поставена диагноза захарен диабет тип 2  с изчерпани инсулинови резерви. При него всичко започна от неправилно изрязване на нокът на палеца, което поради посочените диабетни усложнения и нездравословен начин на живот се достигна до ампутация на пръстите на дясно стъпало. 

Диабетното стъпало е съвкупност от патологични изменения на долните крайници и стъпалата, дължащи се на съдово-дегенеративен синдром и промени в периферната нервна система. Представлява тежко усложнение на захарния диабет, създаващо риск от ампутация,  който обаче при подходящо лечение и навременна профилактика може да бъде избегнат. Предпоставка за възникване на лезиите при диабетното стъпало е наличието на диабетна (поли)невропатия и/или периферни артериални нарушения в циркулацията. 

Характерни изменения на ходилото при диабетно болните:

• Увреждане на автономните влакна, което намалява потната секреция и води до атрофична, суха и топла кожа;
• Нарушени сетивни функции, които водят до намалени усещания за болка и топлина или загуба на усещане за болка;
• Намалената активност на двигателните неврони, което  води до атрофия на поддържащите мускули на ходилото със статични изменения и нарушена регулация на двигателната функция;
• Първите признаци на невропатични нарушения в краката са потъмняла суха кожа, придобила “мраморен” рисунък, усещане за парене, тръпнене и болка в покой, особено през нощта. 

Основен подход при лечението на всички диабетни лезии е оптималното регулиране на диабета (нормогликемия), което е и най-доброто лечение на невропатията. Консервативното лечение се концентрира върху подобряването на централната хемодинамика (лечение на сърдечна или дихателна недостатъчност, регулиране на кръвното налягане), хемореологията и вазодинамиката както и антикоагулацията.

Терапевтичните принципи за локално лечение на невропатичната язва са:

• пълно премахване на натиска върху лезията (бастун/патерици, инвалиден стол, почивка на легло);
• правилно лечение на раната с достатъчен дебридман и лечение с влажна превръзка докато не се постигне пълна епителизация на раната;
• лечение с подходящи ортопедични обувки;
• специализирани грижи след приключване на процедурите, обучение на пациента и предотвратяване на повторната поява на язвите;

Освен това водещо послание към хората страдащи от синдрома е спазване на коректна профилактика, която трябва да се превърне в техен златен стандарт:

• избор на подходящи обувки (по възможност индивидуално изработени ортопедични обувки);
• ежедневна инспекция за състоянието на ходилата, респ. промени в обувките(поява на пунктове на натиск);
• спазване на стриктна хигиена на ходилата (честа и кратка баня на стъпалата с хладка вода, добро подсушаване на пространствата между пръстите без употреба на кремове);
• забрана за ходене по боси крака;
• мазолите да се лекуват само от специалист;
• използване на различни видове противомазолни подложки и ортопедични стелки;
• използване на памучни чорапи;
• не се препоръчват затоплящи процедури на пръстите(грейки и др.);
• правилно поддържане на ноктите (изпиляване в права линия, да не се използват метални пили, впитите в меките тъкани нокти да се лекуват от лекар);
• при откриване на каквито и да било изменения в ходилото, незабавно да се потърси лекарска помощ;
• справянето с рискови фактори  - тютюнопушене и наднормено тегло.
• нормализирането на въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна задържа развитието на съдовите усложнения на тази болест и позволява човек да води пълноценен начин на живот.
• стриктно спазване на септика и антисептика.

Задължително е пациентите да се следят за поява на симптоми на кетоацидоза, като контролират стойностите на кръвната захар, урина за кето тела и йонограма, да следят за състоянието на раните (кървене, секреции, болка), както и за общото състояние на крайника (температура, цвят, оток и др.).