Проектът на Наредба е публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването

Занапред в контакта си с пациентите лекарите ще им разясняват какви са им правата за лечение в конкретната ситуация. Общопрактикуващите лекари пък ще бъдат задължени да уведомяват пациентите си и да ги канят на профилактичния преглед по различни начини – информационно табло, поставено на общодостъпно място в лечебното заведение, писмо, телефонен разговор, електронно съобщение и други. Въпреки ограниченията на бюджетите, болниците няма да могат да отлагат с повече от два месеца приемането на пациенти, показани за хоспитализация. След като пациентът е лекуван в болница, специалист от лечебното заведение ще трябва да информира личния лекар за състоянието му с цел да има приемственост в лечението. В проекта е определен обхвата на клиничните пътеки, които вече ще включват и цената на лекарския труд - нещо, което сега липсва и срещу което цялата медицинска гилдия роптае от години.

Това са само част от новостите, залегнали в проекта на Наредба за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В момента много пациенти се оплакват, че в едни болници им искат пари за операции, които в други са безплатни. За профилактичните прегледи пък по принцип не са заложени достатъчно пари в бюджета на НЗОК, така че да гарантират услуга за 100% от пациентите.

В разработеният проект на наредба се регламентира, че дейностите от основния пакет се планират за изпълнение без отлагане във времето и се осъществяват по определен диагностично-терапевтичен план, в съответствие с медицинските показания, необходимостта от подготовка на пациента, овладяване или стабилизиране на неговото състояние или провеждане на други мероприятия във връзка с негови придружаващи заболявания. Дейностите от допълнителния пакет, в зависимост от състоянието на пациента, по медицинска преценка могат да бъдат планирани за изпълнение или преоценка във времето, но не по-късно от два месеца. 

Само в основният пакет дейности в обхвата на клиничните пътеки са включени клинични пътеки, свързани с детско и майчино здравеопазване (бременност, раждане, грижи за новородени деца), заболявания, определени като социално значими – кардиологични, онкологични, неврологични, на дихателната система, на храносмилателната система и др., заболявания и състояния, които предполагат спешен или непосредствен прием – животозастрашаващи състояния, остри заболявания, травматични, инфекциозни, изострени хронични заболявания и др., физикална терапия и рехабилитация след остри заболявания (инсулт, инфаркт и др.), травми, оперативни интервенции. 

В проекта на наредба е определен обхвата на клиничните пътеки, включващ както общите и за 5 основния и допълнителния пакет дейности, така и специфичните дейности, които осигуряват диференцираното прилагане на двата пакета. Като специфична дейност в обхвата на всички клинични пътеки и клинични процедури са включени здравните грижи, предоставяни от специалистите по здравни грижи по време на болничното лечение на пациента. Те са включени като част от общия комплекс медицински дейности, включващ и дейностите, свързани с диагностика, лечение и рехабилитация. Предложението се базира на разбирането, че осигуряването на достатъчни и качествени здравни грижи е важно условие за гарантиране на качеството на болничното лечение и съответства на политиката на повишаване на качеството и удовлетвореността на пациентите от предоставените здравни услуги. 

Някои клинични пътеки ще минат изцяло към допълнителния пакет. Това са клинични пътеки, при които заболяването и състоянието на пациента предполага само планов прием (например: корекции на тазова (перинеалната) статика, оперативни процедури при незаклещени хернии) или прилагане на специфични високотехнологични методи с ограничен капацитет, за които има съпоставим от гледна точка на медицински резултати конвенционален метод (например роботизирана хирургия). 

Пакетът включва и дейности по клинични процедури. За разлика от клиничната пътека, клиничната процедура включва дейности с продължителност до 24 часа, които се предоставят на пациентите в рамките на техния болничен престой. Предвидените клинични процедури са свързани със специфични дейности, които могат да бъдат завършени в рамките на 24 часа, но може да възникне необходимост от тяхното неколкократно или многократно повторение – например клинични процедури за интензивно лечение, в т.ч. интензивно лечение на новородени, диализно лечение при остра бъбречна недостатъчност. В проекта на наредба се предвижда въвеждане на понятието „амбулаторна процедура“ като система от определени с националния рамков договор за медицинските дейности изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват в основния и допълнителния пакет дейности в лечебни заведения с легла, съответно с диализни постове (диализни места) на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение. 

Клинични пътеки с минимален престой до 3 дни ще могат да бъдат отчитани като амбулаторна процедура в случай, че в рамките на поне 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение са изпълнени всички задължителни дейности и той е готов за изписване. 

Пълният текст на проекта за Наредба за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и мотивите към него, можете да видите в прикачените файлове.