Какви са съветите към Вашите колеги по отношение на мениджмънт на температурата при деца?

Доц. д-р Атанас Мангъров, СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров”, София споделя своя опит.

Повишаването на телесната температура е защитна реакция на организма, който така се бори с инфекциите. От една страна по този начин се активира защитата му – ензими, левкоцити, антитела, а от друга се създават неблагоприятни условия за развитието на вируси и бактерии. Когато прилагаме медикаменти за сваляне на температурата, не помагаме, а всъщност пречим. По принцип при температура до 38°C не се предприемат действия за понижаването ѝ. Когато температурата се повиши над тази граница, се ръководим от общото състояние на детето. Ако то е в задоволително състояние – контактно, реагира, проявява интерес към околния свят, с уговорката, че не може да се очаква да е в блестяща форма, антипиретици не се дават. Важно е да се обясни на родителите какво може да се случи. Те трябва да знаят, че дори и при температура 40ºС опасност от увреждане на детето няма. Те се притесняват най-вече от възникване на фебрилен гърч. Добре е да се обясни, че около 3-4% от децата на възраст от 6 месеца до 5 години правят фебрилни гърчове, като това не се дължи на височината на температурата, а е особеност на нервната система и е въпрос на индивидуално предразположение. Който е предразположен към това, може да получи гърч и при сравнително ниска температура – 37,2-37,3°C, докато други не получават и при температура над 40ºС. При гърч детето трябва да се гушне така, че главата му да виси отметната назад, тъй като при това положение езикът остава напред и дихателните пътища са отворени. В никакъв случай не трябва са се бърка в устата с пръсти или подръчни средства, за да се „вади езикът”. Фебрилният гърч преминава спонтанно и не е свързан с трайни неврологични увреждания.

В случаите, когато детето е с висока температура, е много важен контактът с родителите, на които трябва да бъде обяснено какво и защо се прави или не се прави. Повтарям отново – сваляйки температурата, не помагаме, а пречим. При висока температура е важно да се осигури максимален комфорт на детето – ако му е студено, да го завием и облечем, ако му е топло, да го развием и разсъблечем, така че да се чувства възможно най-добре. Хората се делят на две групи по отношение на субективните усещания при температура – на едните им е студено и ги тресе, а на другите им е топло. Ако първите бъдат разсъблечени, а вторите облечени, ще се чувстват некомфортно. Едва когато степента на дискомфорт нарасне твърде много, общото състояние на детето се влоши и то видимо се мъчи, прибягваме към антипиретици – paracetamol, ibuprofen, metamizole. За да се постигне техният терапевтичен ефект, е нужно да се прилагат в точните дози. Целта е да се достигне концентрация в кръвта, която да задейства механизмите в мозъка, които понижават температурата. Митът за чудотворното действие на течния metamizole се дължи на това, че е 50% разтвор и в една капка се съдържа толкова активно вещество, колкото в един милилитър от 2,4% -овия paracetamol или 2%-овия ibuprofen. Еднократните дози на трите медикамента са еднакви – 20 мг/кг тегло на прием. Получава се така, че от едните се дава твърде много и често се предозират, а от другите твърде малко, което е недостатъчно. Обозначените върху опаковките дози са за информация на родителите. Дозите, които лекарят назначава, са посочени в медицинските ръководства. Принципът е максимална еднократна доза, която да се дава само при крайна нужда, в никакъв случай като редовно назначение и колкото е възможно по-нарядко – 1-2, максимално до 3 пъти за денонощие с минимален интервал 4 часа. Използва се един антипиретик – този, който детето приема най-лесно и който според родителите или лекаря му влияе най-добре. Редуването на различни антипиретици е ненужно и е предпоставка за предозиране и интоксикация. Най-бързо действат супозиторните форми – при условие че детето няма диария.

Източник: сп. Медикарт, бр. 5/2015