Публикация

Какво се вижда в здравното огледало?


Според известния невролог проф. Димитър Чавдаров основните фактори за дълбоката криза в здравеопазването са липса на стратегия, недостиг на средства, слаба, лоша организация и тотална, прогресираща корупция.

Ето и неговата аргументация в интервю за предаването "Говорим за здраве", съвместна продукция на Хелт медия и "Радио София":


Да ги разгледаме поотделно тези неща. Какво означава стратегия на здравеопазването? Това е една перспектива, в която се знае какви са потребностите в близките години и какво трябва да се направи. Но за да се направи една стратегия, са необходими поне три основни фактора. Първият е вярно национално здравно огледало. Да се направи една критична оценка какво имаме, какво нямаме, с какво разполагаме и какво ни е необходимо оттук нататък.

Вторият фактор е да заимстваме един успешен здравен модел, който е пробиран в друга страна, но същевременно е приложим при конкретните наши условия.

Третият фактор е да се гарантира финансовата обезпеченост, за да може в определени граници да върви здравеопазването. У нас проблемът с финансите се оказа по-сложен. Другите страни поддържат вече създадена здравеопазна система, а ние трябва да възстановяваме това, което е разрушено, там, където сме слаби и същевременно да я поддържаме оттук нататък.

Абсурдът е, че при нито един от тези фундаментални фактори ние нямаме яснота и в действителност не можем да изградим една здравна стратегия.
 

Нямаме такива специалисти ли?
Преди всичко да разгледаме проблема със здравното огледало. Каква е ситуацията със здравето в България? Всичките поставени диагнози в момента в България /за да се знае от какво боледува нацията/, не отговарят на истината. Тоест ние не знаем от какво боледува българският народ. Защо? Защото в международната класификация на болестите фигурират около 3 000 основни заболявания, разпределени в 15 000 диагнози. У нас НЗОК това сви около 300 пътеки.

Второто нещо. Когато един лекар работи в болница и идва болен, той трябва да го вмести в една пътека. Когато има две сродни, близки и понякога и съвсем абстрактни заболявания той избира тази пътека, която е по-добре платена. Следователно това е втората фалшификация на диагнозата. Даже лекарят да не е корумпиран, не иска да ги вземе тези пари, но казва така: Болният идва, нямам пътека за него, я да му напиша една друга диагноза, за да мога да му помогна. Даже най-човеколюбивото и добронамереното пак води до фалшификация на диагнозата. И всички тези документи от болниците отиват и се обобщават от статистиката, която става фалшива.
 

Има мнения, че колкото и средства да се отделят за здравеопазване, няма да са достатъчни.
Не е точно така. У нас средствата са изключително малко. България заделя най-малкия бюджет за здравеопазване от всичките европейски страни – 4,3%. Ако това нещо се случи и занапред, моят съвет е министърът веднага с достойнство да си отиде. Защото той предварително с един такъв бюджет ще бъде провален. Другите страни заделят по 8, по 12 %.

Здравеопазването е много скъпо нещо, обаче и тези малко средства, давани у нас, се изразходват неправомерно. Няма здравна институция в България, от отделния лекар до Министерството на здравеопазването, особено най-отгоре, като се сложи НЗОК, където да не се разхищават средства, където да няма корупция. Е, не става здравеопазване по този начин.

Да купуваш неща, които не са целесъобразни, да крадеш, да сключваш сделки с фирми за неизгодни лекарства, защото на теб ти дали, защото на онзи му дали. Дори в Комисията по контрол на лекарствени средства - и там злоупотреби, в болниците злоупотреби, навсякъде. Следователно трябва първо да затегнем кранчетата и да пуснем повече пари.
Това е вторият фактор, за да може да имаме повече предпоставки, за да си направим здравното огледало.


На трето място - моделът. В България направо той е не сбъркан, той е от поколения трагичен. Световната медицина се развива изключително бурно. Тя се движи по огромни магистрали, ние проправяме пътеки и дебри. И сме изключително назад.

Един от главните проблеми в здравеопазването – организацията на системата.
Организацията на здравеопазването във всички страни е горе-долу ясна и категорична. Министерството на здравеопазването утвърждава организация, програми. Грижи се за квалификацията на лекарите, за структурите, за кадрите, за разпределението в страната, за контрола. Цялата тази дейност се следи от обществеността и може да бъде коригирана и от Народното събрание.

У нас всичко, свързано с парите за здраве, е в НЗОК. Тя държи абсолютно всички възлови пунктове. Какви са те? Определя диагнозите, определя лекарствата, кои да се ползват от позитивния списък, изграден от министерството. Те решават. На този ще платим толкова, тези можем да ги заплащаме, тези не можем да ги заплащаме, тези са дозировките – средни, високи дозировки, което е един абсурд.

Определя как да работят лекарите, графици, колко дни, толкова за преглед. Следователно ако са ми определени 20 мин. за преглед и болният е много тежък, не мога да си го позволя това, защото иначе ще изпусна парите от здравната каса. Е, ако ги претупвам и това не е редно – повече бройки си дал, те са ти били много лесни случаи. Най-накрая тя също се занимава с броя на прегледите, талоните. Кой да постъпи, кой да не постъпи в болница и най-накрая тя определя грешките в медицината и тя определя глобите и наказанията.

Министерството се контролира от Министерския съвет, от обществеността. Аз събирам една цяла папка от практиката ми с документи, които показват такива глупости в касата, но нищо не можем да направим срещу това.

Представете си абсурда в България. Лекарство за лечение на епилепсията, което трябва да бъде изписано от комисия само в университетските болници, дават го на болния, след като ходи по мъките, въпреки че не ще им наруши разноските, но това е една тънка корупционна практика.

Когато болният се лекува определено време с това лекарство, аз съм лекарят, който преценява, че вече нещата са добре и трябва да му се намали дозировката. Аз нямам право да я намаля. Трябва да изпратя болния в окръжния център, да мине през комисия и тя да каже: вместо от 300 мг на ден, взимай 200 мг.

По този начин се създава един много жесток порочен кръг в нашата страна. Недостиг на средства, нецелесъобразното им използване, повсеместна корупция, която се шири и се стимулира. Българският лекар не е бил корумпиран. Той се прави корумпиран от системата, след това монополът на здравната каса, което е един абсурд и никъде го няма, не трябва да го има и липсата на контрол безспорно от която и да е институция.

Болният е превърнат в един жалък нещастник, който непрекъснато обикаля, ходи, моли се, от тук го прехвърлят, от там го прехвърлят с единствената цел да му вземат паричките.

Накъде трябва да върви здравната реформа, така че пациентите да станат по-малко недоволни?
Това е един изключително труден въпрос. Няма формула с магическа пръчка да оправим здравеопазването. Така че в близките години не трябва да се надяваме, не трябва да разчитаме, че може нещата да се оправят генерално.

Второто нещо. Съществува един много сериозен, много опасен риск. Да се опитат да се направят някои бързи мерки, но няма да се реорганизира цялостно системата и това ще е козметика. Козметиката пак ще ни върне в същото състояние и няма да тръгнем напред.

И третият фактор е, че българинът по принцип иска всичко да му бъде дадено безплатно, но такъв филм в света няма. Просто няма и не може да има. Няма здравна каса, която да покрие всичко.

Сега у нас се чуват думи, и то от отговорни кръгове на здравеопазването и от Министерството, че когато постъпи един болен по едно заболяване, болницата трябва да го обслужи всестранно и т.н. Ако се стигне до този абсурд, ние ще фалираме светкавично. Те искат да направят добро, но това не може да стане и няма да стане така. Особено при монопола на здравната каса.

Трябва да се знае, че има средства, които могат да се дадат, има средства, които могат да дойдат по друг път. Не може с дарения да се лекуват болните. 5-10-15 души ще направят добро впечатление на обществото, но с дарение не се лекува.

Но и българинът трябва да свикне, че здравето му е скъпо. Това е насадено от миналото. Разбира се, че здравеопазването е безплатно. Но тогава онкологичните заболявания се лекуваха с аспирин – фигуративно го казвам. Нямахме нужните лекарства, но и някои си купуваха от Кореком или от чужбина си доставяха по-хубави лекарства.

Сега не трябва да се връщаме на това положение. Гражданите трябва да разберат, че когато дават 30 000 лева за автомобил, но ги е страх да платят 10-15 лева за лекарство, това е национален срам. Ние трябва да сменим мирогледа.

Коментари