Доц. Пенка Переновска, началник на детската клиника към университетската  Александровска болница, в предаването „Говорим за здраве” -  съвместна продукция на Хелт медия и Радио София.

Има ли някакви задължителни медицински изследвания, които трябва да се направят преди учебната година?
По начало личният лекар е длъжен периодично да извършва  профилактични прегледи на децата. В болниците не се занимаваме с това, но аз съм твърдо за профилактиката, включително профилактиката с ваксини.

Ваксинопрофилактиката е едно от най-големите достижения на науката в света. Благодарение на това до 1980 г. е премахната вариолата и 3 милиона деца в света се спасяват благодарение на ваксините. Ето това е нещо, което трябва да се знае.

Ние си имаме прекрасен имунизационен календар, разбира се, ще се стремим към това, което е в ЕС за имунизациите, но никога не може да бъде унифицирано всичко. Дори в ЕС, защото има географски, климатични и други условия, но има общи тенденции, до които ние сме много близо.

Ето вече против полиомиелит ваксината е в България, модерна ваксина, инжекционна, а не през устата, както беше. Ваксината срещу коклюш е вече безклетъчна. Вече навлязоха и комбинираните ваксини, които имат редица преимущества. Т.е. те имат ефекта на моноваксината, но са с едно убождане, с една спринцовка няколко ваксинации. И това има значение, защото по този начин ние можем да увеличим обема на ваксинираните.

Аз съм твърдо за спазване на имунизационния календар. Влязоха някои нови ваксини в света – пневмококови, за рак на шийката на матката при децата, менингококови, за грип, за ротавируси /профилактика на диариите/, така че все повече и повече хората действително работят и дават пари за профилактика.

Първокласниците сменят своята среда, попадат в нова обстановка, с нови партньори. Това не е ли предпоставка за стрес? Какви са рисковете за 6-7 годишните деца, а и за тези, които след 7 клас постъпват в ново училище?
Въпросът е много сложен, защото той не зависи само от родителите, нито пък само от училището. Той е комплексен. Факт, че стресът се увеличи при децата и това е причината за увеличаване на някои заболявания, които не са били толкова типични преди един век. Стресът е различен при децата в първи клас и при тези, които са вече подрастващи и те са съвсем различни групи.

По начало детето не е миниатюр на възрастния. Децата в различните възрастови групи имат различни параметри на основните жизнени показатели, съвършено различна психика, различни изисквания на обмяната на веществата, различни изисквания за развитие.

Какъв е рискът при първокласниците? Първо, стресът може да бъде намален с един разговор вкъщи, с подготовката в детските градини, ролята им е изключително важна и ,разбира се, децата да бъдат посрещнати, както трябва. Подкрепям въвеждането на едно  прилично облекло и даже униформи, защото от разговорите ми с някои родители разбирам, че за децата, особено от 7-и клас нагоре, когато няма униформи, облеклото е също стрес. Защото едно дете, което няма финансовите възможности да се облече така както това до него, което идва с кола, със супер скъпи дрехи, то е непрекъснато стресирано.

Но какво значи една трета от децата да са твърди пушачи в училищна възраст? За голямо съжаление, този проблем в България е изключително наболял, за тютюнопушенето. Аз като човек, който се занимава с белодробни болести, съм изключително тревожна от факта, че момичетата пушат повече от момчетата. Това са бъдещите майки. И заради това аз подкрепям забраната и възрастните да пушат в присъствие на децата и в затворени помещения. Дори аз задължително казвам на родителите на всички мои пациенти с астма, че те не могат да пушат в присъствие на децата.

Рискът за малките деца и най-малките е друг - те от една домашна, затворена среда, попадат в друга, където настъпва риск от инфекции. Заради това профилактиката, спортът, закаляването, правилното хранене, ваксинациите са нещо много важно за тях. Но родителите трябва да бъдат готови, че някои деца, отивайки на училище, могат да започнат да боледуват малко по-често в началото от вирусни инфекции.

Храненето на децата?
Известно е, че българите се хранят крайно небалансирано и крайно нерационално. Така се хранят и българските деца. И не защото българите не са грамотни по отношение на здравословните храни. Има два момента. От една страна е психологически, че ние не винаги можем да се преборим с децата - с това, че в лавката се продават кроасани, чипсове, пици, че детенцето до него яде пържени картофки и т.н.

Разбира се, има родители, които не биха могли да спазят рационалното  хранене и по други причини. Експертите, за съжаление, констатират в последните години, че един от основните проблеми е наднорменото тегло.

Една пета от децата в България са с наднормено тегло. А всяко дете със затлъстяване е бъдещ хипертоник, пациент с диабет. Т.е. имаме едно подмладяване през последните години на социално значимите заболявания хипертония, диабет, затлъстяване. Така че аз приветствам тази наредба, която ще влезе от 15 септември, за промяна на продуктите в училищата, в столовете, в павилионите около училищата. Да се премахнат чипсовете, пържените храни, бухтичките, сиропираните и да се включат задължителни зърнени храни и млечни продукти.

Например българите купуват мляко 4%, 3.6%. Млякото, което трябва да консумират българските деца, нашето си хубаво кисело мляко трябва да е до 2%. Да няма захар в него, да няма сол, да има повече плодове и зеленчуци. Така че храненето е един изключително важен проблем и задължително тези здравословни храни трябва да влязат в храната на българските деца.

Аз мога да им дам примерни съвети какво да правят родителите вкъщи. Първо, осигурявайте на вашите деца пълноценна и разнообразна храна, но тя трябва да бъде поднесена и по интересен начин. В редица страни има тенденция децата да участват в приготвянето на храната. И когато и те участват, им се струва по-вкусна, т.е. те правят нещо.

Второ, включвайте зърнени храни и картофи поне веднъж дневно, всеки ден давайте на децата сурови плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти с намалено съдържание на мазнини и минимално количество сол и захар, избирайте постно месо пилешко, пуешко, телешко и задължително поне един път седмично риба.

Ограничете приема на мазнини, животинските мазнини трябва  да се заместят от растителни за децата, да се ограничи захар, захарни и сладкарски продукти. Децата консумират страшно много тестени сладки.

Не предлагайте на децата  безалкохолни напитки с много голямо съдържание на захар и с неизвестни вътре консерванти. Алергиите се увеличават в света галопиращо във връзка с това и трябва да се осигури и достатъчен прием на вода.

Малко вода пият нашите деца, хубава е българската вода. Да се съхрани храната, защото ние имаме стомашно-чревни проблеми от това, че приготвена храната и не съхранена както трябва възникват вече други проблеми, въпреки желанието. И разбира се, всичко това на фона на една добра физическа активност. Не спортуват достатъчно. Това седене непрекъснато пред компютрите, те са вече роби на джиесемите и това е един вик от педиатрите в целия свят.

Какви други здравни рискове характеризират тази група от по-големи деца?
- Няколко проучвания са правени в България при децата от 7 до 12 клас. И се установи, че всяко четвърто момче се е е напивало повече от 15 пъти  много стабилно и че една трета от децата в тази възраст са твърди пушачи.

Едни данни за децата от 13 до 18 години в София показват, че 50% от учениците  са виждали наркотик, предлаган им е и голяма част от тях са ползвали марихуана. Ето нещо, което е много тревожно за наркотиците в тази възрастова група. Момичетата пушат повече и особено на възраст 15-16 години, но първите цигари са много ранни за България.

Това е много тревожна статистика и, разбира се, другото е алкохолът. Момчетата са първо място, но се оказва, че и доста голям процент момичета имат стремеж да опитат алкохол, да участват на такива събирания и само една трета от учениците в София никога не са се напивали.

Така че наркоманиите за мен са нещо най-тревожно, защото 70% от подрастващите в България се оказва, че са опитвали наркотици и едно съчетание, което те си правят – сънотворни таблетки и алкохол. Виждате някои рискове, за които ние, педиатрите сме много тревожни и особено детските психиатри.