Рано ли е на 24? Късно ли е на 42?
NewHealthIdeas-NHI
NewHealthIdeas-NHI
Организация
Рано ли е на 24? Късно ли е на 42?

Рано ли е на 24? Късно ли е на 42?

Кога е подходящото време да станеш майка

Винаги съм искала да имам много деца. И никога не съм мислила дали мога да си го позволя. Родих първия си син на 24 години, а последната си дъщеря на 43 г. И колкото и странно да изглежда - първото ми раждане беше много по-трудно от последното. От натрупания от четирите ми деца опит разбрах, че всяко раждане е различно и затова „универсалните" разкази за това дали едно раждане е лесно или трудно са крайно вредни. Намирам за такива и обсъжданията по форумите, с които някой налага своите преживявания като меродавни. Почти не съм чела книги за раждането и отглеждането на деца. Доверявах се на лекарите, които се грижеха за мен, и не мисля, че съм сгрешила.

Определям себе си като щастлив човек - заради всичко, което са ми донесли и ми носят моите деца. Не се чувствам различна, а още по-малко „майка героиня", както често ме наричат, защото съм родила и отглеждам четири деца. Но разбирам, че това ме прави по-скоро изключение от правилото, което гласи, че българките не раждат много - заради финансовата несигурност или заради желанието си първо да получат добро образование, после професионално развитие и едва след това да намерят подходящия татко, или...

Медицинските причини са нещо различно и за мен герои са именно жените, които се борят да имат деца, а когато не могат, се посвещават на онези, които „лесно раждащите" жени оставят в десетките социални заведения. Да осиновиш не просто едно дете, а две или три... и така да ги спасиш е онова, което заслужава нашето признание, нашето уважение, както и държавната подкрепа. Не съм сигурна обаче, че и двете са факт. Късното раждане е темата, която напоследък се коментира доста активно - заради статистиката, че българките раждат първото си дете все по-късно. Широко популяризираните мнения на специалистите, че раждането над 35 години е доста рисково, най-вероятно също има демотивиращ ефект. Смятам, че раждането

трябва да е „умерено" отговорно

Това означава категорично „не" на конвейерното раждане, мотивирано от социалните помощи или заради ниска здравна култура. Означава категорично „не" на „необразованото раждане", което пълни домовете за деца с увреждания. „Умерено" отговорното раждане означава да не поставяш в условие на състезателност това дали да родиш, или да правиш кариера. Или пък - дали да родиш, или да си „поживееш".

В ситуация на криза да запазиш работата си и да имаш средства да отгледаш едно дете със сигурност има значение. Но дали винаги това е дилемата, заради която отлагаме майчинството? Не съм сигурна. Често по-удобно за собствения ни егоизъм е да избираме подходящия (за кого?) момент. Не приемам удобните клишета: „ Да родиш дете днес е лукс, който все още не мога да си позволя." Или: „Ако забременея, ще загубя работата си." Аз, а и не малко жени сме доказателство, че можеш да имаш деца и добра работа едновременно. Вече не са изключение случаи като моя - повече от две деца или деца с разлика от над 15 години.

Късното раждане, но не с първо дете, а с второ и трето, даже четвърто, вече не са чак такава аномалия, която кара околните да те гледат особено, чудейки се дали не си от ромски произход. Макар и бавно и българката вече се решава на много деца. И това не са непременно богатите българки. На съмняващите се искам да кажа, без да натрапвам личните си истории - да раждаш не е лесно, често боли, но това е болка, която се забравя... заради резултата от нея. Да имаш много деца е невероятно приключение,

което те държи „на тонус"

но и което е изключително полезно за самите деца. В нашия дом от 80 квадрата често е тясно за изцяло рогатите му обитатели, но пък „неудобството" си заслужава по всяко време - и когато се забавляваме заедно, и когато си мълчим заедно. Специалистите казват, че кърмилата жена по-рядко заболява от рак на гърдата, а късно родилата има по-дълъг имунитет към рак на матката. Дали е така - не знам, вероятно затова има някаква статистика. Възрастните хора казват, че раждането подмладява зрялата жена. Сигурно има и обратните примери.

Сигурна съм обаче в едно - майчинството във всяка разумна възраст носи невероятния късмет да си обичан по начин, по който само едно дете може да го прави. И от всяка една от нас зависи дали ще се решим да си го „причиним". Аз го направих, без да мисля - рано ли е да раждаш на 24 г. и късно ли е - на 43 г. Родила съм с огромно желание всяко едно от четирите си деца. Никога не съм ги възприемала като проблем пред професията, която съм си избрала. Която, между впрочем, обичам веднага след Коко, Мина, Дени и Сиси. Така че...на всички колебаещи се, питащи се и нямащи доверие в себе си бих казала - направете го, струва си.

Източник: BG VOICE

Реклама

Мнения