Публикация

Една истинска история за най-святата мечта за майчинство

35-годишна жена стана майка след три инвитро опита


Препубликуваме една истинска история за силата на желанието да бъдеш майка - най-съкровеното, най-дълбокото животворно желание. История-пример и стимул за всички онези, чиято мечта е да станат родители. Не се отказвайте!

Нина е на 35 години. Крехка, но много упорита. По нищо не й личат мъките, които е преживяла в петте години отчаяни опити да роди дете. Сега синът й Ивелин е на една годинка и тича неудържимо с порива на всички щастливи и здрави малчугани.
Нина се запознава със съпруга си Стефан в университета. Не след дълго вдигат сватба и роднините с трепет започват да очакват другото весело събитие в къщата. Шегите и подмятанията стават досадни и заядливи намеци. Нина решава да се обърне към гинеколог и след продължителния преглед той й заявява, че се опасява от злокачествено образувание на левия яйчник и нежелаейки да рискува с изчакване, смята да назначи спешна операция. Още на другия ден операцията е извършена. Нина остава с един яйчник, който според успокояващото твърдение на специалиста функционира нормално и не би имало пречка да стане майка. Изследванията на отстранения с тумора яйчник също са добри. В следващите месеци опитите на младото семейство да си имат своя рожба се превръщат във фиксидея. Всички възможни методи са изпробвани. Без резултат.

“Спрях да ходя на работа, стоях с поредния тест за бременност, взирайки се като умопомрачена за втора червена ивичка“, спомня си Нина. След поредната истерична сутрин, в която Нина разбира, че и този месец не е забременяла, Стефан й предлага да кандидатстват за инвитро оплождане. Включват се в списъците и не след дълго започва самата процедура. Нина е на седмото небе от щастие. Стоически изтърпява всички болки. И трите мъчителни пътувания до софийската клиника за задължителните инжекции. Няма търпение да си направи теста, за да разбере първа дали са оживели ембрионите. Обляна в сълзи, носи лентичката на съпруга си. Тестът е отрицателен. Изпада в дълбока депресия. Майка й изпраща 5 хиляди лева от Испания за второ инвитро. Само първото се поема от касата. Лентата се завърта отначало. Остава сладката надежда, че този път ще се получи. Нина издържа и не проверява първо с тест. На ехографа лекарят заявява, че вижда плодни сакове – един по-голям и два по-малки. За по-сигурно да дойде другата седмица, тогава ще се види по-добре. Нина не стъпва на земята. Смее се, говори с часове с приятелки по телефона. Докато една вечер, както гледат телевизия със Стефан и обсъждат в смях и закачки обзавеждането на детската стая, Нина получава силни болки. Оказва се, че ембрионите не са били живи още на първия преглед.
„Не помня нищо друго, освен че светът почерня и се завъртя в спирала до мен. Мразех всички“, припомня си с болка младата жена. Три дни Нина не излиза от стаята си. Отказва храна и вода. Не иска да говори с никого. После се появява с пресъхнали очи и заявява на Стефан, че иска да си осиновят дете. „Бях го решила – щом не можем да си имаме собствено, ще дадем шанс и обич на нечие чуждо. Толкова много ги има – невинни душици, които плащат за грешките на родителите си. Стефан ме изгледа примирено и каза: „Добре, щом от това ще се почувстваш щастлива“.
Нина никога няма да забрави първото си и единствено посещение в дома за изоставени деца и къдрокосата Светлана, която от вратата й се хвърля на врата, надявайки се, че идват за нея. Нито Стефан, нито възпитателките са в състояние да изскубнат двете ревящи момичета от отчаяната им прегръдка. Нина никога няма да забрави обвинителния поглед на Светлана. „Аз преживях всичко дотук, за да стана майка. Почувствах това дете като част от мен, когато впи ръчички около шията ми. Що за човек е онази майка, която е изтръгнала това малко същество – нейна плът и кръв, от сърцето си и го е изхвърлила от живота си като скъсани обувки. Спи ли нощем? Какво сънува? Не я ли душат тези малки ръчички, които търсят топлина и обич?“
Нина решава, преди да предприеме осиновяване, да извърши и последния опит, който й препоръчва гинекологът – отстраняване на тръбата на единствения й останал яйчник. Там се образували бактерии, които убиват ембрионите. Този опит инвитро обаче ще бъде последен. След него такъв вариант за оплождане няма да има. Само чудо може да създаде общото им дете. И чудото се случва. След изтегления кредит за трето инвитро, след третото ходене по същите мъки с познатите процедури и трепетно очакване чуват сърчицето на бебето им да тупти на видеозона.
„Нямам по-щастлив миг от този в живота си, спомня си Нина. Раждането на Ивелин не си спомням, беше секцио, с пълна упойка. Когато го видях за първи път, ми беше повече като насън. Но чудото се случи. По нищо не личи, че е три по триста пъти изстрадан“.
Нина още помни и никога няма да забрави посещението си в дома за изоставени деца и погледа на Светлана, която още нарича всяка непозната „мама“ и я моли да я вземе със себе си. Затова тя получава подаръци за рождения си ден и за Коледа от Нина – една жена, която знае цената да бъдеш майка.
Александър ШАБОВ

Източник: Борба.Б

Коментари

Анна Шицова
11 ное 2015 09:32

Истинската радост в живота - да бъдеш родител!